Франсоа Куцер е каскадьор и координатор по каскадите, участвал в редица касови холивудски продукции, сред които част от филмите за Джеймс Бонд, последния Хелбой и други. Хобитата му включват всякакви екстремни спортове, сред които мотоциклетизъм и парапланеризъм.
Роден е във ферма, в най-сухата част на ЮАР, на 65 км от най-близкото село. Израснал буквално сред пустощта, нашият герой от малък се научава да язди, а забавленията му, като на всяко дете живеещо на подобно място, са свързани с природните дадености. Ежедневието му минава между работа във фермата и катерене по дърветата. С приятелите си подражават на филмовите герои, люлеейки се като Тарзан по въжета, провисени от някой клон или изпробвайки хватките от поредния карате екшън. Разбира се, контузиите са често срещано явление.
Вече поотраснал, се мести в Кейптаун, където записва агрономия в университета, с идеята един ден поеме управлението на семейната ферма. Както знаем обаче, животът е това, което ни се случва, докато правим други планове…
В университета Франсоа започва да тренира овчарски скок, като бързо се превръща в един от водещите атлети, заради което получава и спортна стипендия. Успехите му следват един след друг и неусетно се превръща в професионален състезател. Появят се и спонсори и първите международни състезания – “По това време живеех 6 месеца в Европа, 6 месеца в ЮАР”.
Веднъж като професионален атлет му се налага да вземе участие в реклама на Adidas, в която сам изпълнява триковете. Случайно на снимките присъства и кинаджия – координатор по каскадите, който забелязва потенциалът у Франсоа: “видя, че съм диво момче и ми каза един ден, когато приключа с леката атлетика задължително да му се обадя”…
За известно време случаят е забравен, но краят на кариерата му като лекоатлет приключва неочаквано в Холандия: “Покрай спонсорите ми се появи възможност да се състезавам на Олимпийските игри за Катар, но за тази цел трябваше да си сменя името с арабско… Почувствах се много евтино. В момента, в който ми го казаха – директно реших – спонсори и всички – чао-чао!”
След леката атлетика за известно време се лута между различни занимания – взима участие в различни ветроходни състезания като грайндър, след това работи като алпинист в Chapmans Peak Drive, близо до Кейптаун – много тежка и недобре платена работа.
Изправен отново пред житейски избор, Франсоа си спомня за координатора по каскади и му се обажда. Така започва историята му на професионален каскадьор, която продължава вече 14 години: “до днешен ден още не съм изпитал скука – споделя той – много харесвам тази работа!”
Покрива всички видове каскади, като единственото нещо, в което не се чувства толкова уверен е шофирането. Най-интересно му е да участва в трукове с падане от високо: “Харесвам техническото падане, което е без осигуровка и налага сблъсък с различни препятствия по пътя, за да се убие скоростта. Тук много внимателно трябва да се прецени целия трик, за да няма грешки. Веднъж в Индия не прецених правилно падането си върху един навес, отскочих от него и се изплющях директно върху асфалта”.
Една от най-опасните му ситуации по време на снимки се случва отново в Индия: “Трябваше да направя трик, при който с мотор да карам срещу трамвай, да плъзна мотора, така че да мине под трамвая, а аз да се кача в него. Нямах възможност да оттренирам каскадата предварително, затова наблюдавах движението на трамваите. Установих, че всеки върви с абсолютно различна скорост и беше невъзможно да се нагодя по тях. Започнахме да снимаме, засилих се с висока скорост, паднах, мотора мина под трамвая, а аз продължих да се плъзгам към него по инерция. В този момент се видях как попадам директно под колелата му и съм до там – буквално се простих с живота си. В последния момент обаче успях с краката да се спра в трамвая, станах и влязох в него. Това обаче беше най-страшният миг в кариерата ми”.
Филмът, чието заснемане му е било най-трудно се нарича Chronicles: “Работата ми беше много тежка, трябваше да бъда едновременно ригър (човекът, който изгражда съоръженията за каскадите) и дубльор на главния герой. 16 часа на ден бях зает нон-стоп с някакви задачи и в резултат на умората започнах да губя концентрация и получих много контузии. Нямаше как да спрем снимките, затова продължих да работя контузен – скъсах менискус, счупих две ребра, но продължих…”
По отношение на самите контузии споделя със смях: “Отвори ми медицинската книжка и питай какво нямам! Ако трябва да съм честен обаче, истината е, че в личния си живот съм получил повече травми, отколкото в работата си”.
Любимата му продукция, в която е участвал с най-голямо удоволствие пък е The Witcher на Netlix: “В този филм имаше толкова каскади всеки ден и ние много се забавлявахме. Режисьорът и целият екип бяха страхотни и дори ни дадоха абсолютна свобода да измисляме всевъзможни каскади – страхотно забавление!”
С много отдаденост и здрава работа, след 10-тата година в тази професия, Франсоа се издига до позицията координатор по каскадите: “За да станеш координатор трябва да си абсолютно кадърен във всеки един аспект на каскадите – бойни изкуства, падане от високо, запалване… Когато събереш достатъчно опит и си изградиш представа колко време и финанси, в рамките на заложените параметри, ще отнеме всичко това, изградиш име и докажеш, че хората могат да разчитат на теб – нещата се случват”.
И те се случват по толкова непредсказуеми пътища, че в един момент Франсоа се озовава в България. Годината е 2009-а, а поводът е работа по риалити предаването “Страх”. Работата обаче бързо преминава в нещо повече: “Един ден по време на снимки се запознах с жената, която беше фотограф на продукцията – от първия ден се влюбих в нея!”. Така на бял свят се появява и 10-годишният му син Тристан, заради когото и остава да живее у нас.
Установявайки се тук, покрай семейството, за кратко се отказва от каскадьорската професия и се захваща със следващото нещо, което може най-добре – земеделието. Отваря малко стопанство за житни култури в Стара Загора, но все още не говори български. За щастие на помощ му се притичва не кой да е, а митичният образ на тракториста Гошо: “Гошо е най-мъдрият човек, когото познавам до ден днешен – за всяко едно нещо има лаф, никога не греши и за всеки проблем има решение. С него прекарвах буквално по цял ден – в работилницата, на полето… и така Гошо ме научи на български. Впоследствие обаче разбрах, че българският на Гошо не е точно най-правилният български. Когато един ден се срещнах с приятелите ми каскадьори в София и горд започнах да говоря на български език, на тях им паднаха устите от удивление и леко разтревожени ме попитаха “къде научи тези думи бе брат?”. Станах местен селянин с цветущ език. Колкото до Гошо – той научи само една дума на английски от мен – “праимтайм” – стане ли му хубаво и спре да му се работи – “праймтайм!”
Колкото и да не ви се вярва, извън работата Франсоа обича спокойствието, а най-любимото му занимание за релакс е да пийне биричка с приятели на „раздувка“. Франсоа е и голям почитател на природосъобразния начин на живо – не употребява пластмасови изделия, използва торбички от плат и се опитва винаги да е в хармония с природата.
По същата причина, но не само, неговата любима марка за дрехи е Fjällräven. Можете да разберете какво мисли Франсоа за шведската лисица и панталоните Abisko Lite Trekking Trousers в специалния тест драйв, който медията ни направи с негово участие.
