Ами няма как – когато се събудим рано за работа, а навън е ръснал тънък сняг, просто е невъзможно да удържим порива!
Грабваме екипировката и след няколко оправдателни телефонни разговора, по време на път, вече сме на любимия Боровец. А той ни посреща подобаващо – снегът вали доволно, делникът е постлал приятна тишина навред – няма много хора – и най-важното, което ни вълнува – всички писти са обработени и в очакване да ги набраздим с кантовете.
Мятаме са на първия въжен транспорт и вече сме на Маркуджик. Приятно хладно е, с лек ветрец. Краткосрочната прогноза обаче вещае рязко затопляне, до код „Жълто“ за високи температури, защото след броени мигове възнамеряваме да си вдигнем адреналина с няколко доволни спускания.
Следобед ще отдъхнем леко с питие в Apres Ski Bar-а, докато симулираме работа пред лаптопите, а после – още спускания до вечерта. Дали ще останем и за нощно? Едва ли има съмнение!
А в главите ни звучат класическите строфи:
„Грабвайте дъските!“ – някой си изкряска
и пудрата бяла се разлетя завчаска
кат демони бели по белия сняг,
летиме по склона като диви пак!“
