На около 200 км югоизападно от бреговата ивица на Мускат, сред белия варовиков прах, се издига масивът Джабал ал Ахдар. Известен като Зелената планина, този лабиринт от извити долини и дълбоки каньони дотига почти 3000 метра височина. Това е едно от най-отдалечените и тайнствени места в Оман. Автомобилни пътища тук почти липсват, а единственият сигурен транспорт са мулетата.
Именно там, по склоновете, ако е внимателен, пътешественикът ще забележи малка група от къщи, врязана в отвесните скали. Това е Ал Согара, изолирано селище, издълбано в планината. Жителите му живеят тук повече от 500 години.
До него обаче не се стига лесно. Заради военното присъствие на чужденците доскоро им беше забранено да стъпват в района. От 2005 г. насам едва няколко души са посещавали причудливото село, до което се достига след 20-минутно изкачване по крива каменна стълба. Едно от многото подобни селища в околността, Ал Согара е единственото, което и до днес е обитаемо. То е и най-изолираното в страната.
В селото има ток едва от 14 години, а тъй като най-близкият път е отдалечен на повече от 15 км, мулетата са основния транспорт за провизии. От 2005 г. обаче алсогарци могат да се похвалят и с импровизиран лифт, който също се изпозва за пренасяне на товари. Съоръжението е просто – два кабела, опънати от скалата към долината.
В момента тук не живеят повече от 25 души. Децата ежедневно преминават по тесните и стръмни пътечки, за да стигнат от другата страна на скалата. Там ги чака транспорт до най-близкото училище в град Сайк, отстоящо на 14 км от селото.
Местните са потомци на племето Алшарики, мигрирало от Йордания преди повече от 1000 години. Според преданията петте семейства, които днес обитават Ал Согара са наследници на общ прародител. Той пристигнал тук преди 500 години, когато селото се обитавало от членове на различни племена.
Въпреки че имат достъп до съвременни строителни материали, жителите на Ал Согара продължават да строят домовете си от камък и глина и да ги изрязват в скалата – точно както предците им в миналото.
Основният поминък тук е животновъдството. Местните отглеждат кози, овце и мулета, които също обитават естествени скали или издълбани в скалата ниши. Земеделието също не им е чуждо – нарове, орехи, праскови, кайсии, портокали, смокини, лук са само част от културите, за които те се грижат.
Растенията получават вода, посредством гениална система от напоителни канали, в които водата се отвежда от подземни извори с помощта на гравитацията. Системата се нарича „афладж“ и също е на възраст над 500 г.
И макар семействата да продължават борбата с трудните условия в Ал Согара, много от членовете им отправят взор към близките големи градове, в търсене на по-добър живот.
Съдбата на това 500-годишно селище е неизвестна…
