Макар да свързваме айсбергите основно с бялото, техните цветове, всъщност са малко повече. Основно различни оттенъци на синия цвят, по които дори може да се определи тяхната възраст – колкото по-тъмен е айсбергът, толкова по-стар е той.
Това става по следния начин: натрупващият се сняг изтласква от леда въздушните мехурчета, които създават въздушни джобове и намаляват разсейването на бялата светлина. В резултат, компресиращият се с векове лед поглъща по-голямата част от цветовия спектър, с изключение на синия цвят.
Съществуват обаче и айсберги със зелен оттенък, за които горното твърдение не се отнася и дълго време оставят учените в недоумение.
За първи път образец от такъв асйберг получава през 1988 г. ученият от Вашингтонския университет Стивън Уорън. Зеленият леден къс е отчупен от шелфовия ледник Еймъри в Източна Антарктида и веднага прави впечатление с невероятната си чистота, прозрачност и отсъствието на каквито и да било въздушни мехурчета.
Ледът в тази част на ледения континент се състои от два вида. Морски, който се образува от замръзването на водата и гледчерен – получаващ се от снега, чиято маса нараства и уплътнява под собствената си тежест.
Зеленият фрагмент е от морския тип. Първото предположение на Уорън и колегите му е, че оттенъкът е получен от органични частици, замръзнали заедно с морската вода, но последвалите анализи не установяват повишена концентрация на органични примеси.
След дълги проучвания на учените най-сетне им се отдава да установят причините за този странен цвят. Наистина става дума за външни примеси, но съвсем различни от очакваните. Оказва се, че антарктическият морски лед съдържа 500 пъти повече желязо в сравнение с глетчерния.
Желязото идва от скали под антарктическия леден щит. Когато ледниците се движат над тях, те биват стривани до фин прах. От контакта си с морската вода пък се окисляват, а оксидните частици получават зелен оттенък при разейването на светлината.
Разгадаването на тази “цветна тайна” е изключително важно за опознаването на Световния океан. Желязото е ключово хранително вещество за растежа на фитопланктона, с който се хранят китовете, медузите, крилът и други морски обитатели. То обаче е в много малки количества из южните морета. Така зелените айсберги могат да се окажат важно средство за доставянето му в по-топли води. Когато се носи във водата, ледът постепенно се топи и организмите, живеещи в океана, могат да се възползват от железния коктейл.
