Безсмъртният роман “Робинзон Крузо” на Даниел Дефо е вдъхновил много момчета да тръгнат по непроучваните пътеки на широкия свят. Така става и със сина на френски хлебар, който още на 16-годишна възраст, след прочитането на книгата, се присъединява към екипажа на военен кораб, за да се превърне по-късно в един от големите изследователи на Сахара и първия европеец, завърнал се жив от мистичния град Тимбукту.
Но, всяко приключение започва с първата крачка…
Дълги години европейците усвояват само северните части на Африка и нейните крайбрежни райони. Непреодолими пустини и гъсти джунгли възпрепятстват по нататъшния път към вътрешността. В края на XVIII в. дори Америка е изучена много по-подробно от сърцевината на отдавна открития африкански континент. Пелената на неизвестността започва леко да се повдига едва в началото на XIX в., a пионери в това начинание са англичаните.
Ето защо през 1824 г. Френската академия на науките обявява награда от 10 000 франка за този пътешественик, който пръв успее да прекоси Сахара, за да се добере до град Тимбукту, разположен в южните части на пустинята и се върне с информация за района.
В продължение на много столетия Тимбукту е важен търговски, икономически и културен център. Тук се пресичат пътищата на керваните, превозващи стоки от и за източните краища на континента.
Древният град дълго време остава недостъпен за европейците, чието въображение е разпалвано от многобройните разкази за богатствата, великолепните му дворци и базарите, пълни с екзотични стоки. След 1788 г. няколко английски експедици успяват частично да проучат пътя покрай река Нигер, но се сблъскват с враждебното отношение на местното мюсюлманско население и са принудени безславно да се върнат обратно.
Тогава се появява Рене Кайе
Роден във Франция на 19 ноември 1799 г., в бедно семейство на хлебар, Рене остава пълен сирак когато е едва на 11 години. Грижите за него и по-голямата му сестра поема тяхната баба, която един ден, без да знае до какво ще доведе това, връчва на своя внук книгата “Робинзон Крузо”…
През 1815 г., вдъхновен от приключенията на корабокрушенеца 16-годишният младеж напуска своя дом и постъпва като юнга на френски военен кораб, плаващ край бреговете на Сенегал. За времето, прекарано в пътувания между сенегалските пристанища Рене научава перфектно арабския език и се запознава обстойно с бита и обичаите на местното население.
Следват няколко години прекарани в плавания из Атлантическия океан и кратко завръщане в родината си, но през 1824 г. Рене Кайе отново се озовава в Сенегал. Именно там научава за обявената от Френската академия на науките награда. Финансовото състояние на моряка по това време е равно на нула и той проявява жив интерес към възможността да спечели 10 000 франка накуп.
Предварително планиране и подготовка
Давайки си сметка, че неверник трудно ще бъде допуснат до центъра на арабската търговия изследователят предприема хитър стратегически ход – прекарва следващите 8 месеца северно от река Сенегал, където живее сред маврите, дегизиран като местния жител Абдул. През това време той се запознава обстойно със законите и обичаите на Исляма.
След като излиза от нелегалност разработва план за експедицията и го предлага на френския управител на Сенегал. Планът обаче не е приет и за да събере достатъчно средства Кайе заминава за Сиера Леоне, където започва работа като надзирател в плантация за индиго. Трябват му 3 години.
На път
На 19 април 1827 г., с едва 2000 франка в джоба, и закупил скромно количество платове, тютюн и барут за размяна, се отправя на път. Присъединява се към един търговски керван като се представя за арабин от Египет, отвлечен от френските власти, който иска да се върне в родината.
Дълги месеци продължава пътуването със спокойния ход на камилите. Първоначално керванът се движи към Гвинея, където трябва да достигне горното течение на река Нигер. Преминава през платото Фута Джалон в централната част на страната и се насочва към град Куруса. Оттам пътят на търговците лъкатуши на изток към Кот д’ивоар, а после и на север към Мали.
Обстоятелствата обаче налагат на Рене Кайе да се раздели със спътниците си. На 1 юни 1827 г. керванът достига голямата река, но французинът се заразява с малария и следващите три месеца преминават за него в агоничния танц на треската. На 3 август, след като губи всичките си сили е оставен от арабите в малкото село Теме, на границата между Кот д’ивоар и Мали. Там прекарва 5 месеца в дома на стара африканка, която го приютява и лекува.
Отново здрав, изчаквайки края на дъждовния сезон, в средата на януари 1828 г., пътешественикът заминава с друг керван за град Дженне в Мали. Оттам продължава пътя си самостоятелно, придвижвайки се с лодка по реките Бени и Нигер.
В митичния град и пътят към родината
На 20 април 1828 г. точно една година след заминаването си Рене Кайе най-сетне достига до главното търговско пристанище на пустинното море. Бленуваният от европейците приказен град на великолепието и разкоша обаче вместо с бляскавите си дворци посреща французина с полуразрушени глинени къщи и повсеместна бедност. Още преди столетия африканското Ел Дорадо е подложено на нанабезите на различни племена и запада. Изследователят заварва единствено останките от миналото му величие.
Благодарение на добрата си дегизировка Рене Кайе успява да прекара две седмици в града, останал недостъпен за очите на европейците.
На 4 май фалшивият арабин се присъединява към керван с 1400 камили, пътуващ през Сахара за Мароко. Пътят е толкова труден, че повече от половината членове на кервана измират, а самият Рене оцелява на косъм.
На 12 август 1828 г. със сетни сили достига Мароко и се превръща в първия европеец, прекосил Сахара от юг на север. Експедицията му приключва месец по-късно в Танжер, откъдето се завръща във Франция.
В Париж Кайе предоставя неопровержими доказателства за пътуването си и получава заслужената награда от 10 000 франка.
Умира от туберкулоза през 1838 г. когато е само на 38 години.
Епилог
Рене Кайе не е първият европеец, подвизавал се из тези места. През 1808 г. шотландецът Мунго Парк достига на 300 км от Тимбукту, но заболява от тропическа треска и е принуден да се върне обратно. През 1826 г. сънародникът му Александър Гордън Ленг влиза в митичното поселище начело на изследователска експедиция, но е убит от местните при опита му да го напусне. Кайе е първият, който се завръща жив от този град…
По време на обратния си път Кайе открива източната част на пясъчната пустиня Ел Джуф, платото Ел Еглаб, пустинята Ерг Игиди и оазисите Араван, Таудени и Тафилалет.
В следващите 100 години нито една европейска експедиция не успява да повтори пътя от Гвинейския залив до мароканското крайбрежие на Средиземно море, изминат от Кайе.
След завръщането си във Франция Кайе написва няколко книги, посветени на пътешествията му из Африка.
Френската армия превзема Тимбукту през 1896 г. и частично го възстановява. От 1960 г. градът става част от независимата република Мали. Тимбукту е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
