През един сив ноемврийски ден на далечната 1963 г., екипажът на малък риболовен кораб, ловуващ край бреговете на Исландия, забелязва димен стълб на хоризонта. Решавайки, че става дума за бедстващ кораб, капитанът заповядва пълен напред. Мигове по-късно моряците разбират, че става въпрос за друго явление – пушекът извирал изпод водата.
На следващия ден димът продължавал да засипва околното пространство със сивота, на по-следващия също, докато най-накрая огромен пепеляв стълб пара не се издигнал на височина от 3600 м. Раждал се вулканичният остров Сюртсей.
На 130 м под водата изригвал подводен вулкан, който само за няколко дни образувал парче суша високо около 40 м и дълго около 550 м. Изригванията обаче не преставали и така година по-късно Сюртсей вече бил висок над 150 м, а площта му се увеличила до цели 2,7 квадратни километра. След последното изригване през 1967 г. ерозията започнала да яде новородения остров и днес той се шири на едва 1,5 квадратни километра.
Но, не това е интересното.
Изграденият изцяло от вулканична пемза остров привлича вниманието на учените като място, подходящо за изследване възникването на живота или как се формира една екосистема без човешка намеса. Именно затова и достъпът до необитаемото парче земя моментално е забранен и право да го посещават имат едва шепа учени.
Същите тези щастливци установяват, че първите бактерии и микроорганизми се появяват на Сюртсей само няколко часа след образуването му. А, ето какво става по-нататък.
Първите по-сложни форми на живот тук са растителни. Това са няколко вида мъхове и лишеи, които се нанасят през 1965 г. Други растения също последват този пример и в средата на 80-те години те наброяват над 20 вида, но треви или цветя. 1998 г. е историческа за Сюртсей – тогава учените откриват първия местен храст! Десет години след тази паметна дата растенията на острова вече са цели 69 вида.
Но как тези растения достигат до откъснатото от цивилизажията парче земя? Чрез много наблюдения и ровене в някои не толкова приятни консистенции, учените заключават, че за всичко са виновни птиците.
Един от основните миграционни пътища на летящите скиталци минава точно край острова, който се оказва удобна крайпътна спирка за почивка. А, всички знаем, че където има птици, има и курешки. Тази прекрасна хомогенна маса не само оказва благотворно влияние върху местната почва, подобрявайки нейните качества, но и именно чрез нея 75% от растенията достигат острова под формата на семена. Другите транспортно-семенни канали са вятърът и водата, донесли съответно останалите 14% и 11% от флората.
По отношение на животинския свят, не е изненада, че птиците са доминиращ вид на Сюртсей. Първи постоянни обитатели на острова стават буревестниците и гагарките, а през 1986 г. тук се заселва и колония чайки. Сред сезонните обитатели пък са лебедите, дивите гъски и враните.
Въпреки хегемонията, наложена от пернатата власт, първи до острова достигат други обитатели – все отбран народ – червеи, паяци, бръмбари, мухи и кърлежи. Те пристигат тук още през 1964 г., на собствен ход, довяни от вятъра или чрез плаващи клони. Е, някои успяват да достигнат бреговете на Сюртсей в качеството си на неделима част от микроорганизмите в труповете на изхвърлените от водата животни…
Какво всъщност се случва тук? Появата на насекомите осигурява храна за птиците, които кацат все по-често на местна територия. Птиците наторяват почвата и по този начин благоприятстват развитието на растителните видове. Растителните видове на свой ред осигуряват храна за растителноядните птици и насекоми, а разлагащите се трупове на птиците и другите твари дообогатяват почвата по този начин се превръщат в храна, както за растенията, така и за месоядните насекоми. Те от своя страна пък са храна за… Получава се една затворена екосистема, основана на равновесието, в която животът и смъртта на всяка биологична единица спомагат за продължаване съществуването на този крехък свят. Защото на острова дори най-малките са от голямо значение!
