В този текст ще споделя повече информация и детайли за остров Родос, пречупени през моята призма, тъй като в интернет има достатъчно исторически факти и данни, но така и не открих материал с емоция, който да пресъздава и описва духа на мястото.
Нека започнем с това, че Родос е най-големият от Додеканезките и най-източният от големите острови в Егейско море. Разположен е само на 18 км от крайбрежието на Турция, което осигурява постоянен термичен вятър, който се образува като във фуния между планинските възвишения на Турция и островния бряг.
Сега е добър момент да вметна, че ако искате да карате всеки ден, то мястото е Duotone Kite Pro Center Air Riders Кremasti и последният да затвори вратата.
- На първо място заради географското си положение. Кайт базата е в най-издадената част и съответно най-близка до Турция и споменатият ефект на засилване на вятъра се усеща дори в дни без прогноза.
- Не по-малко важно за нас е и социалната среда и допълнителните активности, които са възможни за останалите гости, които не карат кайт, децата и дори работещите номади.
Обстановката предразполага към лесно развиване на приятелски отношения, усещане за спокойствие, лекота и радост, без значение с какво сте се захванали.
Чудни условия за кайт, придружени от номер едно екипировка в света за започване на обучение или надграждане на умения и като бонус, както се шегуваме в края на деня, истински “кич” се разкрива пред нас, защото без дори да се налага да помръднем от плажа, можем да наблюдаваме пленителен залез и да се насладим на сладки приказки, мълчание, йога, безгрижни игри и смях за децата, и всичко това, озарено в златните цветове на отиващото си слънце.
Какво повече може да иска човек,… а, да вероятно за повечето това ще е и някоя друга бира?
Е, за щастие доставките на храни и напитки до плажа от селото са напълно безплатни и можете да си поръчате от пиле мляко.
Всеки ден е еднакъв и същевременно различен.
Сякаш правиш едно и също и все пак винаги има нещо ново.
Вижте още: Елизабет Жечева за кайтсърф състезанието Mayan Wind Fest в Мексико
За мен е изключително красиво да наблюдавам кацащите самолети, докато карам, за други това е твърде шумно. Но има някаква красота в това да докоснеш самолет с кайта си – това е точната гледка, която очите ти виждат.
Водата е изключително красива, няколко нюанса синьо се разкриват пред погледа ти всяка сутрин, а доста често можеш да забележиш и големи костенурки.
Разбира се, много внимаваме да не ги нараним и предупреждаваме всеки нов гост да се оглежда за тях. Но те сякаш обичат хората и се навъртат нарочно в най-плитките части, съвсем близо до брега.
Карането е възможно чак до залез. Едно от любимите ми неща е да влизам в 19:30 и да се наслаждавам на уникалните цветове и магия.
За едни е минус, за други плюс, но от ветровитата страна на острова плажовете са покрити с камъчета.
Много от нас се възползват от масажа на ходилата и сме адаптирали ходенето боси, до степен, че можем дори да тичаме. Намираме за добре да няма пясък, който да залепва по екипировката и да я амортизира, но все пак някои хора си обичат пясък и за щастие островът предлага спот на две морета и без нито едно камъче.
Две морета? О, да, правилно прочетохте.
Пренасяме се в южната част на Родос, където Егейско и Средиземно море се срещат.
Зависи от годината, може буквално да скочиш от едното в другото.
Мястото се нарича Прасониси, намира се на два часа път от летището с кола.
Има напълно гладка вода, за любителите на уиндсърф и уинг фойл.
От другата страна има вълни и оншорен вятър за кайтистите. Паула Новотна навремето е тренирала там, когато все още е било позволено да се влиза с кайт на гладкото по време на целия ден, а миналото лято споделих няколко сесии с великата Каролина Винковска. Шампионка по фрийстайл от Полша, от скоро майка и чудесен човек. Доста приятно каране по женски си спретнахме. На равната вода е позволено за кайт след 19 часа, така че всеки ден с достатъчно търпение, може и до там да се доредиш.
Вижте още: Кайт в Тайланд: през очите на Елизабет Жечева
Вятърът е много по-силен, изискват се повечко умения и контрол, като за по-несигурните и начинаещите има база с професионалисти, към които могат да се обърнат.
Изключителна красота и дивотия, която за съжаление постепенно се губи, поради множеството туристи и минусите, до които води прекалената посещаемост. Все пак успяхме през септември да си откраднем няколко спокойни дни там и да спим в каравана на приятел, под открито небе. Неописуемо усещане за свобода. Запознахме се с доста хора, които ги е грижа за природата и запазването на мястото чисто, бе тяхна близка до сърцето мисия.
Съветвам всеки, каквото си донесе, да го вземе със себе си обратно, не само там, но и навсякъде. От нас зависи да бъдем пример за децата и останалите хора, вместо словесно да влизаме в полемики и с негативна емоция да порицаваме и осъждаме онези, които са хвърлили фас или са оставили нещо.
Друго емблематично място за Родос е акрополът Линдос.
На път за Прасониси се открива величествена крепост, която стои върху висока скала над морето. Стълбовете на малък храм, посветен на богинята Атина Линдия, се виждат с просто око зад стените на крепостта. Заслужава си да се отдели време да се разгледа. Има много археологически останки, места за разходка и отдих.
По-известен като “остров на рицарите”, Родос притежава древни градове, автентични села и красиви плажове, както и прилежащи острови, до които се стига с кратко пътуване с ферибот.
Всяко село има различни дати, на които се състоят така наречените панаири. Повечето са през лятото. От празник на гроздето, до такъв на оризовия пудинг, всеки е добре дошъл да посети и да се присъедини към споделената радост и веселие, с които местните хора поддържат традициите си.
Вижте още: Сава, който кара сноуборд с Шон Уайт
Нека се върнем обратно в града, където някога се е издигал Родоският колос, едно от седемте чудеса на Античния свят. Старият град привлича вниманието със своите павирани алеи, запазените крепостни стени и множеството малки ресторантчета. Подходящо е за разходка дори през нощта. Всичко е добре осветено. В непосредствена близост се намира и пристанището. Често ходим там, защото има стари мелници и прекрасна гледка, но най-вече, защото спират огромни круизни кораби, а нашето дете е фен на всякакви превозни средства, особено с такъв мащаб. Разбира се градът предлага много места за похапване, барове, дискотеки и шопинг центрове.
Всичко е на пешеходно разстояние и е много удобно за хора с деца, детски колички преминават навсякъде с лекота.
Тук е важно да отбележа, че има градски автобуси, на които може да се разчита и доста от туристите се възползват, така и ние. Една година ходихме да гласуваме по този начин и си спретнахме чудесна неделна разходка с детето, което тогава беше само на две години.
Какво е островно приключение без да споменем красивите плажове.
Всеки един заслужава да се посети. Това може да се направи и с лодка, като дневен катамаран тур или по суша. Придвижването из острова става лесно, навсякъде има табели, просто избирате мястото и отивате.
Два от най-любимите ни плажове са Антъни Куин и Цамбика.
На първото място може да се насладите на уникални условия за гмуркане, сред борова гора и скали. Заливът може да се види от високо, чрез кратко изкачване с кола или пеша.
Плаж Цамбика е идеален за семеен отдих и придобиване на онзи златен тен, на който всички се възхищават, но друго го отличава и прави магнетичен. На върха, отново с гледка към плажа и след лека разходка по обособена пътека в гората, се намира Манастрир на Богородица Цамбика и неговата свята реликва – чудотворната икона на Дева Мария. Цамбика се смята за покровителка на всички двойки, особено на бездетни такива.
Хората казват, че изкачването към храма може да се направи с боси крака, а след това да се отправите към храма за уединение. Изключително заредено място. Навсякъде има снимки на малки деца, детски чорапчета и хора, които идват да се помолят за своето чудо или такива да благодарят за него. За нас винаги е силна емоция да посетим мястото и да доведем наши приятели на него.
Вижте още: Пътуване към светлината
Разбира се, всеки един от другите плажове също си заслужава да се посети.
В зависимост от това с колко време разполага човек, може да се организират и съчетаят различни забележителности. За някои е по-добре да се наеме кола под наем.
Тъй като повечето хора пристигат на острова със самолет, кола или скутер, са две добри опции за обикаляне на отдалечените места, като замък Критиния, друго наше любимо място за залез с гледка към всички Гръцки острови.
Като стана дума за залези и гледки, друго не популярно място за това е Филеримос. Там има манастир, свободно разхождащи се пауни и борова гора. Може да се отиде на поход пеша от плажа.
Долината на Пеперудите е предпочитано място от туристи, за съжаление преди две години частично пострада при пожарите.
През 18 век тя е носила името на Пелеканос. Легендата гласи, че мъка от несподелена любов го е принудила да сложи край на живота си.
Микроклиматът в местността е специфичен и това го прави подходящ дом за красивите пеперуди. Наричат се Euplagia quadripunctaria rhodosensis.
Подходящ период за посещение е между юни и септември.
На острова има минерални извори, зоологическа градина – ферма, водни паркове и други активности, в зависимост от вашите предпочитания.
Тази година, както и предходната Раянер организират ексклузивни директни полети от София. От 01 юни до 31 септември, само за час и половина можете да се телепортирате до нашите съседи. Цените варират, например ние взехме билетите си за 48 евро на човек в посока. Препоръчвам да търсите директно от сайта на компанията.
За по-авантюристичните винаги остава опцията за пътуване с кола и ферибот. Но това отнема между 20 и 30 часа, в зависимост от деня и разписанието. За повече хора и дълъг престой определено си заслужава.
И така след тази кратка обиколка из Родос се озоваваме отново на кайт станцията.
Съществуваща над 25 години и приветстваща хора цели две поколения, ние я наричаме наш летен дом, а собствениците – наше семейство.
Фън факт (за да сме модерни в изказа си) тримата собственици на кайт и уинг базата са двама братя и една сестра, пораснали на плажа, които заедно с родителите си продължават да развиват водните спортове на острова.
Нашият син Сава е адаш на един от тях – Савас, по гръцки. Те намират много прилики в детството на юнака, съпоставяйки го със своето. Често ни споделят свои спомени, наблюдавайки действията му и се радват, че толкова години по-късно все още има деца, които прекарват голяма част от времето си в игри и развиват въображението си, необременени от телефоните. Нямаме търпение да започнем да го учим на кайт, а в уингфойла вече има първи стъпки в Мексико, тъй като е леко по-безопасно.
Вижте още: Кайтсърф – полет над вълните
Срещу дневна, седмична или месечна такса, станцията предлага всички удобства, като персонални кутии, където да оставите екипировката си по време на целия престой, постоянно наблюдение на каращите и бърза реакция с джет при нужда, душове, интернет и място за работа, със специално обособени бюра с гледка към водата, йога сесии, питейна студена вода от филтър и шишета за многократна употреба, с цел избягване на пластмасови бутилки.
Все още това е единственото място в света (или поне, на което ние сме били), където начинаещите се извозват около километър нагоре по плажа с пикап, не губят време и енергия в ходене пеша и прогресът в уроците е значително по-бърз.
Почти всяка седмица има барбекю по залез, целящо да сплоти и запознае всички, на което с 10 – 15 евро си осигурявате вкусна вечеря след каране, за която ние се грижим, приготвяйки свежи салати, мезета и меса, винаги има по нещо, съобразено с всеки вкус и предпочитания.
Най-любимата ми активност е ежегодният даунуинд – спускане по вода от Калаварда, обяд в Теологос и пристигане по залез в Кремасти.
Да, всичко това с кайта.
20 километра по суша, която изминаваме с нает огромен автобус и след това всички стартираме заедно в морето, преминавайки цялото разстояние, карайки покрай останалите училища, имайки възможност да проверим условията на всяко едно от тях.
Това може да се направи и с по-малка група, стига да имате умения и да сте подготвени с нужната информация. Ние го правим по повод рождения ден на мениджъра на станцията Петрос. Това е неговият начин да празнува и заслужено да не работи поне един ден.
За нас е изключителна чест да бъдем част от екипа вече толкова години и да продължаваме да помагаме на хората да се научат на кайт или да прогресират в уменията си.
Самите ние, миналото лято, имахме възможност да се присъединим към лагер на треньора на световните шампиони – Фабио Ингросо. Успяхме да подобрим техниката в изпълнението на някои елементи и да изчистим други такива в собствения си стил на каране.
Ако желаете да съчетаете леснодостъпна почивка с водни спортове, качествено време, прекарано със семейство и приятели, много гледки, история и обогатяване на културните си познания – чакаме ви в Родос.
Ако имате въпроси, свързани с уроци, настаняване или нещо друго, за мен ще е удоволствие да отговоря.
Весело лято на всички!
Вижте още: Кайтсърф в Карибско море: танц с вятъра из Мексико
