Ако имаш едно изречение, за да се опишеш, какво би било то?
Упорит мечтател, който никога не се отказва.
Какво те доведе в България? Ти си полуиталианец, полуаржентинец, а и в двете държави времето е по-топло от тук?
Пристигнах в България през май 2015, а преди това пет години работих на круизен кораб. Получих много добра оферта за работа, тук в София и тъй като исках да прекратя с живота на борда, приех. В Аржентина е по-топло със сигурност, но моите италиански корени са от градче на границата със Словения и Австрия, където ви уверявам, че през всеки сезон е по-студено, отколкото в София.
Как започна да бягаш? В представянето ти за фестивала „Дни на предизвикателствата“, в който ще участваш, пише, че започваш „по грешка“.
Именно! Беше инцидентно през юни 2016, защото в този момент просто ходех на фитнес и правех кросфит. Един от колегите ми ми каза за Витоша 100, а аз не можех да повярвам, че има състезание в планината, което е с дължина 100 км. Така че се опитах да се запиша, но до събитието оставаха само два дни и регистрацията беше вече затворена. Наложи се да лъжа. Изтъкнах, че идвам от Италия специално, за да участвам в състезанието. След 4 часа вече плащах таксата си за участие в магазина на организаторите. Беше първата ми ултра изобщо и беше невероятно. Тогава се влюбих в ултрамаратоните.
След това страстта ти към бягането се засилва и оттогава си се състезавал в някои доста тежки ултрамаратони, нали?
Точно така. След Витоша 100 започнах да се оглеждам за състезания и започнах участия в ултрамаратони в различни държави. От юни 2016 съм избягал повече от 25 ултри, 17 от които по-дълги от 100 км, като Orobie Ultra Trail в Италия, Pirin Ultra в България, Tor des Geants в Италия и Olympus Mythical в Гърция.
Кой беше най-предизвикателният през този сезон?
Най-предизвикателният и в същото време най-вълнуващо беше на Tor des Geants (350 км с 31000 положителна денивелация). Състезанието за мен продължи 6 дни, през които бях спал 5 часа и 45 минути.
Вярно ли е, че имаш изкачване до седемхилядник? Практикуваш ли също катерене или алпинизъм?
Споменах някъде, че една от целите ми за 2018 ще бъде да изкача връх Аконкагуа (6962 м) в Мендоса, Аржентина. Изкачване може да бъде направено през лятото в Аржентина, което означава декември, януари и февруари, но заради състезателния ми календар в бягането не съм сигурен, че ще бъде възможно. Със сигурност ще го направя след Панамериканската магистрала. На практика изкачването е трекинг с някои технически части, но върхът е достъпен за всеки, който има подготовка за дълъг трек. Основното предизвикателство е височината, която налага да се изкачваш постепенно около 17 поредни дни, за да се аклиматизираш.
Най-накрая стигаме до най-големия въпрос. Разкажи ни повече за плановете си да избягаш Панамериканската магистрала. Звучи като доста предизвикателно и вълнуващо приключение.
Избрах Панамериканският път, който е най-дългият автомобилен в света. Изминаването му е мечта за много шофьори и колоездачи и когато четях за него, си казах: „А защо да бъде избяган?“. След това си помислих, че би било чудесно да финиширам приключението в моята държава, така че веднъж щом достигна Ушуая, ще хвана полет до Буенос Айрес, за да се срещна с родителите и сестрите си.
Досега бягал ли е някой по Панамериканския път?
Магистралата е мрежа от пътища с обща дължина 49000 км, от които аз планирам да избягам 35000 км, прекосявайки цялата суша до Ушуая. Наясно съм, че през 1977 английски изследовател – Джордж Мийгън, стартирал в Ушуая и изходил Панамерикана до залива Прудо в Аляска. Направил го е за шест години, но от това, което прочетох разбрах, че неговият фокус е бил да изследва различните култури. Той не е бягал.
Задал ли си си конкретна цел? Например за колко време мислиш, че ще можеш да изминеш разстоянието?
Бих искал да го направя за около 900 дни (около 2 години и 5 месеца).
Това ще бъдат 35000 км бягане. Как изобщо човек се подготвя за такова нещо?
Ще бъде микс от терени – пътеки, скали, пясък, асфалт и дори сняг и лед в първата част в Аляска, защото аз ще започна на 1-ви януари, когато температурите там ще бъдат много ниски (средните стойности са от 10 до -20 градуса). Освен това първите 20 дни на януари в Аляска ще мога да се възползвам от дневната светлина само за около 4 или 5 часа, докато останалата част от денонощието е напълно тъмна. Приготвям всичко със спокойствие и без да бързам. Реших да стартирам през януари 2019, с оглед на това да имам време да намеря спонсори и да организирам логистиката, екипът и всичко, от което ще имам нужда.
Предполагаме, че всичко в това приключение ще бъде предизвикателно, но кои ще бъдат най-големите трудности?
Ще има много трудности. Например времето и теренът още през първите дни в Аляска и Канада, докато не пресека границата между Канада и САЩ. Ще прекосявам участъци, които се обитават от доста диви животни като мечки, вълци, бизони, лосове, елени и тн.
Кога започва всичко?
На първи януари 2019 от залива Прудо в Аляска. Ще отпразнувам набързо Нова година с екипът, ще подготвя последните неща и ще започна Приключението.
От каква помощ имаш нужда преди и повреме на бягането?
Всякаква. Планирам да бъда следван от 2 SUV коли и шест души екип. Всяка кола ще има прикрепена камера, така че да може да записва 24/7. Няма да има 24-часов стрийминг, но ще качвам дневни видеа в социалните мрежи, за да държа хората информирани за приключението. Ще имам GPS устройство и всеки ще може да следи локацията ми от уебсайт.
Търся спонсори, които да ме подкрепят в проекта и освен това имам кампания в сайт за споделено финансиране, насочена към всеки, който би искал да ме подкрепи.
Веднъж щом започна бягането на първи януари, ще започна да набирам средства (по 1 американски долар за всеки километър, който избягам), всички от които ще даря на неправителствени организации в Латинска Америка, които правят проучвания за ALS (амиотична латерална склероза). Една от тези организации е Асоциация ELA Аржентина.
