„Чувствах се като дете, което излиза навън за първи път“: Епичното пътешествие на пазач на 53-години, когато получава първия си международен паспорт и пътува до един от най-отдалечените острови в света!
Приключения могат да се случат на всяка възраст, както ни показва тази история.
Журналисти неотдавна придружиха 53-годишния Джордж Шомо, който получи първия си паспорт, взе първия си полет и се качи на първата си разходка с лодка до едно от най-отдалечените места в света – остров Сейбъл край брега на Нова Скотия, Канада.
Пазачът, който все още живее в квартал Бруклин, където е роден, беше облян в сълзи, когато видя провинциалния пейзаж – далеч от улиците на Ню Йорк, където е прекарал повече от пет десетилетия.
Говорейки за това какво е чувството да стигнеш до пясъчните брегове на остров Сейбъл, Джордж казва с блясък в очите: „Чувствах се като дете, което излиза за първи път навън, на свеж въздух и океански бриз“.
Работохоликът, който казва, че не е имал празник от години, спечели пътуването до остров Сейбъл в томбола в „Клуб откриватели“, където е бил нает през последните четири години като портиер.
При експедицията, водена от семейната компания за круизи Adventure Canada, 198 пътници се качиха на лодка в Сейнт Джонс, Нюфаундленд и Лабрадор, преди да пристигнат на остров Сейбъл.
Дългата пясъчна ивица, наречена „усмивка в средата на Атлантическия океан“ заради своята извита форма, е цели 42 километра – два пъти по-дълга от Манхатън.
Преди три години получи статут на Национален резерват със своята уникална колония от диви коне и повече от 300 000 сиви тюлени.
Островът е рай за наблюдателите на птиците, тъй като е дом на застрашената рибарка и е единственото място за размножаване на рядък вид врабче.
Джордж казва, че е нямал представа къде се намира островът и в началото не се е радвал особено на дръзката почивка.
„Аз не се доверявам на никой друг да ми върши работата, затова казах на шефа си, че не искам да ходя“.
„Но той каза, че ако не пътувам, не трябва да се връщам на работа. Опашките за получаване на паспорт бяха ненормални, но в крайна сметка го направих!“
Много пътници споделиха, че пътуването с Джордж, засегнат от финансови затруднения и расова дискриминация, растяща през 60-те години на ХХ век в Ню Йорк, е било непретенциозно преживяване.
Един летовник каза: „Той е такъв страхотен човек и толкова остроумен. Беше чудесно да пътуваш с него и да видиш, че очите му са отворени за всички нови преживявания.“
Нюйоркчанинът казва, че е бил особено уплашен, когато се е качвал в малките надуваеми лодки от главния кораб, използвани за транспортиране на пътници до брега.
Но след като видял, че другите тръгват преди него, той се почувствал по-спокоен.
Той обяснява: „Изплаших се да не падна във водата, тъй като не мога да плувам, но видях стари дами, които влизат и излизат от тези неща и просто си помислих „ако те могат да го направят и аз ще мога“.
Полетът също е нещо, което ужасява Джордж.
Той казва, че е бил на летище и преди, тъй като прекарва няколко години в компанията „Транспортна администрация за сигурност“ на летище JFK след атаките на 11/9, но това е най-близкия му допир до самолет преди сегашното му приключение.
Разказвайки за първия си полет, Джордж казва: „Седях там и започнах да се паникьосвам. Никога не съм бил толкова напрегнат през целия си живот. Затворих очи и сграбчих тялото си с двете си ръце, когато тръгнахме. За щастие не бях болен или нищо такова.“
Други пътници пият силен ром и целуват риба треска с устните си, местна традиция в Нюфаундленд и Лабрадор, като част от местна церемония, наречена „писък“.
Джордж е „потресен“ по време на кратка спирка в Нюфаундленд и Лабрадор.
Той шеговито оприличи рибеното изпитание като целуване на бивш любовник.
Джордж казва, че не знае кога и къде ще бъде следващото му пътуване.
Но е категоричен: „Когато споря следващия път с приятелката си, ще й кажа, че тръгвам за Китай или някъде другаде. Това ще я укроти.“
Къде е остров Сейбъл?
Остров Сейбъл е тесен, полумесецов пясъчен нанос, който е с дължина 42 километра и широчина 1.5 километра в най-широката му част.
Смята се, че е част от района на Халифакс, въпреки че градската зона се намира на около 300 километра в континента.
На 20 юни 2013 г. пясъчният остров стана Национален парк-резерват.
Той е дом на изобилие от флора и фауна, включително стотици диви коне и повече от 300 000 сиви тюлени.
Островът е дом на много птици, сред които малък брой от застрашените рибарки, и е единственото място за размножаване на рядък вид врабче.
Климатът на остров Сейбъл е силно повлиян от морето.
Зимните температури са средно около 0 градуса по Целзий, докато през летните месеци дневните максимални температури са около 20 градуса.
В района има чести мъгли поради контрастиращите ефекти на студеното Лабрадорско течение и топлото течение Гълфстрийм: средно има 127 дни от годината, когато има поне по един час мъгла. Това прави остров Сейбъл най-мъгливото място за корабоплаване.
Поради това се смята, че има повече от 250 корабокрушения около пясъчните брегове на острова. Един от последните кораби, на път да се разбият на острова, е „Euro Princess“, който заседна на дъното през 1981 г.
