На 14 юли язовир Панчарево се превърна в кална арена за третото българско издание на Legion Run. То беше мокро, огнено, мръсно, екстремно, и, разбира се – запомнящо се събитие. „Легионът“ отново предизвика стотици хора да се „пуснат“ по 5-километровото му трасе и да подложат на изпитание инстинктите, издръжливостта и екипния си дух. За целта, специално изграденото трасе изобилстваше от препятствия, с които отборите и индивидуалните участници трябваше да се преборят, за да достигнат финала.
Един от отборите, който толкова добре се измокри и накаля през миналата година, че пожела отново да го направи, беше този на Playtech Bulgaria. Какво означава да се вкараш в кално приключение с колегите и защо пожелаваш да го направиш отново? За това и много други неща ни разказа един от хората в отбора на Playtech Bulgaria – Николай Ненов – Development Manager Casino. Той ни сподели за калта, еуфорията и синините, но след като премина през препятствията и вече нямаше чисто място по себе си, разбира се.
– Колко играчи от Playtech Bulgaria са нужни, за да се мине 5-километровото трасе на Легиона?
На трасето бяхме 13 души. В интерес на истината и един би бил достатъчен, за да премине цялото състезание, но щеше да липсва всичко останало – еуфория, истинско забавление. Така че по-скоро, за да изпита човек цялата емоция около Legion Run, са нужни поне няколко души.
– Тренирахте ли, или само се надъхвахте в офиса?
По-скоро заложихме на второто. Ако някой е тренирал, то е било индивидуално или не целенасочено.
– Имахте ли „капитан“ на отбора?
Ако под „капитан“ разбираме човекът, който казва кой какво да прави и как, по-скоро нямахме. Но ако „капитан“ носи смисъла на човек, който се грижи отборът да върви заедно, никой да не изостава и да помага когато има нужда, то тогава се оказва, че всички бяхме капитани до някаква степен.
– А дами в него?
Разбира се, иначе нямаше да е интересно.
– От кое искахте повече – от водата, от калта, от високото, от страшното?
Като че ли имаше от всичко. На мен лично състезанието ми беше прекалено „чисто“.
– Кое препятствие се превърна в любимото на отбора?
Мисля, че последното… Имаше кал, не беше трудно за преминаване. Имаше едно момче от организаторите, което обилно поливаше с вода и май доста се забавляваше. А сега като се замисля, може би имаше и лека нотка на задоволство и еуфория от факта, че преминахме цялото трасе. Всичкото това на куп може би го превръща в любимо.
– На него ли се чуваше най-силен смях?
Да определено. В интерес на истината забавлението продължи и малко след това.
– А на кое най-сериозно се „запънахте“?
Може би рампата (предпоследното препятствие), въпреки че изглеждаше по-лесна в сравнение с миналата година.
– На кое крещяхте най-силно?
На най-калното, последното препятствие.
– „Защо ми беше нужно?“ – задаваше ли си този въпрос в някой момент по време на Legion Run?
По време на преминаване по трасето нито веднъж. Но на този въпрос си отговорих преди това и за състезанието дойдох с готов отговор. Как човек разбира къде са му границите, какво може и не може да прави? С какво може и с какво не може да се справи? Къде му трябва помощ и къде може сам? Доколко е способен да помага и да иска помощ? Доколко човек сам се ограничава в това, какво може и какво си мисли че може? Отговорът на всички е един – няма как да знаеш, ако не опиташ. Legion Run за мен е точно това – мисля, че съм свил границата между „мога“ и „мисля си че мога“. Затова и отидох.
– Имаше ли препятствие, през което нямаше да успеете да минете, ако не си помагахте взаимно?
Да, най-вероятно. Дори самият факт, че хората в отбора ти винаги могат да ти помогнат, вдъхва увереност да опиташ.
– Какво мислите сега – 5 км много или малко са за вас?
5 км не са чак толкова много. Ако беше по-дълго, това определено нямаше да ни спре. Но трябва да се опита. За по-късо трасе, не мисля, че е подходящо.
– Сега, след Легиона, има ли синини, одрасквания, но и широки усмивки в офиса?
Още се хвалим с белезите в офиса. Предполагам, че и част от офисните истории и легенди ще са свързани с Legion Run, само времето ще покаже.
– Догодина в Легиона ли сте отново?
Това ни беше второто поредно участие, чакаме следващото.
– Какъв го искате през 2017-а?
Една идея по-кално, една идея по-мокро, една идея по-трудно.
