Михаил Заимов е пътешественик, водолаз и фотограф, дълбоко привлечен и свързан с подводния свят. Малцина са хората у нас, надарени с неговия усет и око за онези най-тъмни и непознати кътчета в средата, която на повечето от нас изглежда далечна и страшна, но всъщност е толкова близка и естествена. Изложбата му “Подводни портрети” представя фотографии на различните черноморски обитатели, част от които може да видите и тук.
Какво е за Вас фотографията?
Ключовата страст на човека е стремежът му към съвършенство, вкоренен във всеки от нас, за жалост често неосъзнат. Индивидуалният път към съвършенството е лична работа, но липсата му е пагубна за душата на всеки човек. Тук е връзката с качествения живот – когато намерите нещо, обогатяващо ви, е добре да се опитвате да му отделяте максимално време. Това за мен е фотографията, да капсулираш миг от вечността е опит да се слееш с нея. В идеалния вариант резултатът радва и околните, какво може да е по-добро от споделената красота?
С какво Ви привлече света под водата?
Водната среда е естествена за човека, всеки от нас е прекарал в нея 9-те месеца преди раждането си. Реенето под водата е най-близко възможното състояние до дълбоката медитация. Само от нас зависи дали светът, от който някога сме излезли, ще ни изпълва с ужас, или ще се превърне в най-голямата авантюра на живота ни.
Разкажете малко повече за оборудването на един подводен фотограф?
За болшинството модели фотоапарати се произвеждат водонепроницаеми калъфи/боксове на достъпни цени. Преди дни видях чудесни подводни снимки, направени на малка дълбочина с нормален мобилен телефон Samsung от последна генерация. Такива неща правят подводната фотография достъпна и интересна за всеки. В другия край на въпроса е случаят, в който по средата на Тихия океан се сблъсках с фотограф от съзвездието на National Geographic, който пътуваше с десетина асистента и оборудване, което включваше пълен набор обективи и на Canon, и на Nikon. На въпроса ми защо са му, ми отговори, че човек никога не знае какво може да му потрябва. Бюджетът на подобна сесия е от порядъка на стотици хиляди. В повечето случаи оборудването на запалените подводни фотографи включва огледално рефлексен апарат от върха на гамата, водонепроницаем бокс със съответните портове за поне три-четири обектива, две светкавици и насочващо осветление. Пътувайки за далечни дестинации сме любими жертви, подложени на постоянен тормоз от служителите на авиокомпаниите заради тежкия ни багаж.
Какво търсите в един кадър?
Синергията между добрия водолаз и относително умел фотограф се постига след дълго постоянство и в двете. За съжаление практикуващите подводна фотография у нас са малцина и се налага да се оправяме, както си знаем. Познанието на универсалните правила на композицията, перспективата и светлосянката помагат. В крайна сметка се старая повече да се забавлявам, отколкото да се взимам насериозно. В противен случай рискувам да загубя чистотата на погледа, която, вярвам, е най-важна при всеки опит за изразяване.
А какво остава зад кадър?
Тежестта на екипировката, часовете подготовка преди всяко гмуркане и не на последно място, късметът. Морето е в постоянна динамика и е достатъчно малка вълна на повърхността да пречупи светлинния лъч, за да се промени условието на цялото уравнение.
Кое е мястото, към което таите най-големи симпатии като фотограф?
Въпреки широко разпространената илюзия за мъртво и замърсено, родното Черно море от години ми предоставя неочаквани сюжети, изненадвайки ме всеки път с изобилието на малки риби, мекотели и ефирни водорасли.
Какво Ви дава фотографията?
Да се развълнуваш от нещо ново, да се обогатиш чрез споделена емоция, да преследваш, презирайки всички трудности, поставената цел. Имам усещането, че живеем в ерата на симулативното зрелище, без устойчивост и без видима способност за оценка на естетичното и най-страшното за твореца е липсата на оценка на усилията.
Имате ли кауза, на която сте отдаден като фотограф и като водолаз?
Морето не знае ни логика, ни милост, е написал преди много години Антон Павлович Чехов. Нашите човешки отношения с него са многолики, подобно на отношенията между нас, хората. Има такива добри и любовни, а има и развълнувани и даже бурни, като самото море в моментите, когато палавият вятър си играе с вълните без мисъл и умора. Да се познава, обича и играе с морето е моята кауза.
Какво е посланието, което искате да предадете чрез снимките си?
Голямо щастие ще е, ако прочетеното ви тласне да се впуснете в танц с Голямото синьо, което е и името на любимия ми филм за морето, да го откривате за себе си и да споделяте преживяванията си с хора, на които темата им е по-далечна или чужда. Този танц, вярвам, ще продължи дълго, защото знайте, че най-хубавата обич е постоянната.
Синевата на подводната авантюра е пауза между две познати състояния. За погълнатия от очарованието на околния свят човек там няма нищо познато. Сред огнени корали, отровни медузи, риби със смразяващи имена като хирург, скорпион, каменна и много други същества, несъвместими с нас хората – е вселената на моето спокойствие. Там, в тишината на собственото сърцебиене, премесено с ромона на обръщани от течението камъчета, е укритието от всеобхващащия материализъм и уеднаквяване на индивида. Защото последното неопорочено от човешкия ред и порядки място на планетата е 97% солена вода, покриваща 71% от земната повърхност.
Поемете ръката ми и ми позволете да ви отведа в съпричастието на този свят.
Интервюто с Михаил Заимов е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
