Дийн Фидълман и Stone Nudes, част 2

От ранните години заедно със Stone Masters (Джон Лонг, Джон Бачар, Джон Яблонски-Ябо и Лин Хил), през бума на 90-те, когато Stone Monkeys превземат Долината (Томас и Алекс Хубер, Дийн Потър, Стеф Дейвис, Томи Колдуел, Лио Холдинг и Иво Нинов), до днес, когато не спира да търси красотата на човешкото тяло и изначалната му връзка с природата – животът, работата и духът на Дийн Фидълман са неразривно свързани с катеренето.

ВИЖ ОЩЕ: Първа част от интервюто с Дийн Фидълман тук

Това, което му носи международна известност обаче, е проектът му Stone Nudes – чернобели фотографии на катерачки, катерещи голи и без осигуровка, които ежегодно издава от 1999 година насам. От ноември вече е факт и първото издание на календара Stone Nudes’2016 в България.

Разкажи ни най-напред малко повече за живота в Калифорния през 70-те?
Спомням си как стопирахме от Лос Анджелис до Йосемити с Джон Бачар, тръгнахме рано сутринта и стигнахме до Долината през нощта. Обраха ни 20 долара, докато се опитвахме да си купим гъби във Фресно. Всичко беше приключение тогава. Можеше да живееш цяло лято в Йосемити със 100 долара или по-малко, ако нямаш проблем да ядеш остатъци от кафенето. В началото на всяка пролет се опитваш да си хванеш гадже, което работи в Долината. Всеки се познаваше с всеки, нямахме нужда от телефон, за да знаеш къде е еди-си-кой, просто се появяваш и виждаш който ти трябва.
Имаше едно чувство, че нещо голямо се случва в Долината, и всички ние живеехме в този момент. Имахме много малко пари, въже, раница с клеми и жумари и няколко чифта еспадрили, но светът беше наш и го знаехме.

Има много пари в голата фотография, нали? Днес сигурно си доста богат?
Ха! Иска ми се това да беше вярно, но всъщност губя пари от календара. Печатам около 1500 броя всяка година, и рядко продавам всички. Правя го, защото обичам да снимам, този тип фотографии са като музика за мен, и разкриват начина, по който възприемам карененето и природата.

Имаш ли сесия, която ти е особено скъпа, която е различна от останалите?
Всички те са специални, но наистина си спомням за една, която направих в Йосемити, на един боулдър в река Мерсед, точно до пътя. Аз бях нагазил с камерата в реката, а моделът точно си беше свалила дрехите и беше започнала да се катери. Докато снимах, забелязах, че голям туристически автобус отби от пътя и спря. Вратата се отвори и видях около 40 азиатци, които се блъскаха да излязат и да снимат голото момиче върху скалата в средата на реката.
Започнах да се смея, а моделът не виждаше пътя, защото слънцето беше срещу очите й. Автобусът се беше наклонил на една страна, защото всички се бяха скупчили по прозорците или се опитваха да излезнат. Поех си дълбоко въздух, спрях да се смея, и направих снимката.

Какво е катеренето за теб, през твоята лична перспектива? В снимките си успяваш да уловиш една много чиста, много духовна страна на взаимодействието между човека и скалата – не в типичния хардкор, направи-го-на-всяка-цена стил на снимане на катерене.
За мен катеренето е начин на живот, и до голяма степен това какво съм аз. Голяма част от снимките са на мои приятели. Когато видя скала или маршрут, виждам релефа на камъка и усещам движението, което би било нужно, за да бъде изкатерен. Опитвам се да пресъздам тази връзка за човека, който ще ги гледа.

ВИЖ ОЩЕ: 360° представя: Календарът Stone Nudes в България