XCo Adventure Сup – изпитанието

Северина Митева и Яне Голев – двама от участниците в приключенския университет Red Bull JOURNEYversity, бяха изпратени да съпреживеят и отразят за 360° най-трудното планинско състезание в страната – XCo Adventure Сup.

След като се върнаха пълни с емоции, кал под ноктите и усмивки до ушите, те разказаха с текст и снимки за изпитанието на физиката и психиката с елементи на доброволно бедстване, наречено XCo Adventure Сup.

Преди броени дни завърши поредното издание на XCo Adventure Сup. Разказахме ви накратко за събитието, но сега ни се иска да ви заведем малко по-близко до същността на това екстремно състезание.

Репортаж и резултати от XCo Adventure Сup 2014 можете да видите тук.

Защо се провежда? По думите на Димитър Димитров, негов главен организатор – защото има много хора, които биха му се разсърдили, ако то не се състои. Това е в кръга на шегата, но XCo Adventure Сup, наистина е събитие, което се наложи в България, развива се и привлича все повече ентусиасти да участват в него. Безспорен факт за това е рекордният брой записали се отбори тази година – 42. От друга страна, трасето всяка година става все по-предизвикателно и трудно.

Попитах Митко, защо са избрали именно района на Копривщица за провеждането на XCo Adventure Cup 2014: „Районът е страшно красив, много готин, има добра карта за ориентиране, а Стара планина е супер голямо предизвикателство. Има и история – самата Копривщица, пътеката на Бенковски… Нашата цел беше да направим състезание, което да прекоси Стара планина и да има движение по билото. Това е един от най-тегавите маршрути правени някога”. Митко сподели още, че трасето тази година включва и част от пробега на Дизела по маршрута Ком – Емине. Идеята на състезанието е да се премине през определен брой контроли за време. Няма единен маршрут, вариантите са много, а единственото, с което разполагат участниците в тази не лека задача, е компас, карта и личните им умения за оцеляване, с малката уловка, че картата за всеки етап се дава в началото му.

Вижте част от интервюто, което създателя на трасето – Дизела, даде за летния брой на списание 360°. Цялото интервю четете в списанието.

За подобен вид изпитание се изисква и добра екипировка. На състезателите обаче им беше позволено да носят единствено храна, дрехи, аптечка, челник, каска и още няколко неща от първа необходимост. Всичко това, те трябваше да поберат в раница с обем минимум 20 литра, която да носят със себе си през цялото време.

По-голямата част от екипите тази година бяха професионални спортисти, за които спортът е начин на живот. Други се бяха готвили с месеци. За някои отбори състезанието е ежегодно приключение. Има и такива, които се впускат в него за първи път. Общото между тях е желанието им да изпитат себе си и да се позабавляват, както те сами споделиха. Физическата подготовка за такъв вид състезание е наистина важен елемент. „Не може да не караш колело цяла година и да дойдеш на състезания, където трябва да минеш 100 км на две колела , дет се вика, по супер гадни пътища..”, каза Дизела, когато го попитах дали трасето е трудно. Той добави още, че трудно е за неподготвените отбори. Но дали отборите са очаквали това, което им предстоеше?

До старта оставаха броени часове, еуфорията беше изписана на лицата, както на състезателите, така и на организаторите. Широки усмивки и нетърпеливи погледи. Какви ще са етапите, кога ще са специалните контроли и още доста подобни въпроси се въртяха в главите на близо 90-те участници тази година. След като се регистрираха и настаниха в бивака, намиращ се в двора на старото училище в град Копривщица, дойде ред и на официалната конференция от организаторите. На нея стана ясно, че в бивакът ще се спи само една вечер, след първия етап, а нощуването, или липсата на такова, по време на втория етап от състезанието, беше въпрос на личен избор от страна на отборите. Първият етап бе предвиден да е колоездачен, а вторият пешеходен. И до там с информацията. Останалото предстоеше.

Денят е 19 септември, часът 9:15 – стартът е даден.
Първият етап включваше преминаването през 8 контролни точки и 3 специални етапа – плуване, ориентиране и стрелба с лък. За много от състезателите плуването в ледените води на яз. Душанци (17 градуса измерена температура на водата при брега) беше психологическо изпитание, но нито един от отборите не се отказа. Последвалите контроли минаваха през върховете Стръмнонос, Влък, от там към Барикадите и връх Богдан. Разположението на контролите на по-голяма дистанция една от друга предоставяше на отборите възможност за избор на маршрут и именно това беше най-интересното по време на състезанието. Някои от екипите избираха по-трудни и технични трасета с цел да не губят денивелация, други се придържаха към шосетата и асфалтираните пътища, което им донесе времева преднина.
Правилният избор на маршрут в този етап се оказа изключително важен. Ето какво сподели Живко Жечев от отбор „Шлака”: „Супер зачукващи места има. Гледаш билото, знаеш посоката, но се оказва, че има пет пътеки в тази посока.”

И след като бяха бъхтили бая километри по билата на Средна гора, при 7-мата контрола на състезателите им се наложи да покажат своите умения в ориентирането. Единственият проблем се оказа, че голяма част от екипите пристигнаха тук по тъмно. Е, почти – единственият, знаейки, че на тази контрола най-вероятно отборите ще пристигат през цялата нощ, хората от екипа на XCoSports, бяха направили барбекю.To обаче успя да изкуши няколко отбора и те се предадоха пред топлия огън и вкусните шишчета. За тези, които продължиха, на финала в Копривщица ги чакаше поредният специален етап – стрелба с лък, който им носеше бонус точки, обърнати в минути.

Забавният разказ на отбор „Чофнатите“ от XCO ADVENTURE CUP 2013 можете да видите тук.

Прогнозираното време за преминаването на колоездачното трасе беше 14 часа, или иначе казано, 23:15 в петък вечерта, а допустимото – до началото на втория етап или 12 часа в събота. Някои от отборите успяха да финишират преди полунощ, други пристигнаха в бивака в ранните часове на нощта, а за трети този етап се оказа непосилен.

Малко сън и готови за етап две – още по-тежък, с прогноза за влошаване на времето и не на последно място – с умората от предишния ден.

Този поход на волята, издръжливост и целеустремеността поеха едва 19 отбора. Предстояха им 100 км, 5 контроли, обща денивелация 5000 метра, пресичането на Централен Балкан, не един, а два пъти, катерачен етап, мъгла, дъжд и безсънни нощи. Трасето беше доста тежко, а отборите бая уморени. Трудно ще ми е да ви опиша през какво им предстоеше да минат. Говорейки си след това с един от участниците се опитах да се поставя на мястото на тези момчета. Не мисля , че бих могла. Някои от отборите изобщо не бяха спирали, за да спят, а за други почивката е била кратка. „Спахме в хижа Бунтовник, бяхме легнали в кухнята на столовете, опитахме се да си изсушим обувките. Когато станахме и тръгнахме, на първите 20 метра, те бяха отново мокри” – разказа Христо Пелов от отбор „Dream Team“ – новобранци. За голяма част от участниците изсипалите се дъждове в дните преди състезанието и мъглата по билото се оказаха истинско премеждие, а намирането на контролните точки при такива условия, почти невъзможно.

За да финишират, отборите трябваше да се върнат обратно в Копривщица. „Викаш си, чакай да мина от северната страна и всичко ще свърши, после си казваш, когато стигна последната точка всичко ще свърши. Преваляш билото обратно на юг и осъзнаваш, че всичко сега започва”, това разказа Иван Сираков, минути след като със съотборника си Станимир Беломъжев първи се завърнаха в Копривщица 23 часа и 53 минути след старта на втория етап. Близо 5 часа по-късно финишира и отбор №33 „Begun” – Владимир Атанасов и Атанас Каталиев. Последните 12 километра се оказаха най-голямото предизвикателство за тях. „Всяка крачка е все едно стъпваш в жарава”, споделиха те. Причината бяха болезнените пришки по стъпалата – резултат от влагата и изминатите километри, без почти никаква почивка.

Трасето наистина е за професионалисти, но когато имаш цел всичко е възможно и доказателство за това бяха завършилите последни Иван Павлов и Павел Сидеров. Отборът им “2Unlimited“ пресече финиша 30 секунди преди края на отпуснатото време. Двамата мъже не са професионални спортисти, но споделиха, че за състезанието са се готвили доста, а по трасето са се постарали да изчислят всичко.

С техния финиш дойде и краят на състезанието. Четирите дни минаха толкова бързо, че това, което се случи, ми се стори като сън. Онзи сън, който така ти е липсвал през последните нощи, когато наравно със състезателите не си спал, стоял пред екрана да видиш докъде са стигнали, gps-a ли е забил или са спрели да почиват. Вълнуваш се наравно с тях, преживяваш го заедно с тях и се опитваш да разбереш, какво, по дяволите, кара тези момчета да продължават. Наталия Величкова, треньорката на Дизела, ми отговори така: „Идеята, че ако сега се откажеш в този момент, който не е правилният, утре сутринта, като се погледнеш в огледалото, няма да можеш да се гледаш и ще те бъде яд и ще ти иде да си махнеш главата”.

Няколко дни по-късно се събуждаш в софийската действителност и с усмивка си спомняш за онези няколкото дни, в които си се чувствал наистина жив. Спомняш си за времето, което си прекарал заедно със състезателите и организаторите и си даваш сметка, че XCo Adventure Cup не е просто състезание, то е странна симбиоза между надпревара, забавление и лично изживяване. Адреналин, болка, воля, инат дори, мотивация, безсънни нощи, преодоляване на личните ти граници и инстинкта за самосъхранение. Всяко от тях важи с пълна сила за това предизвикателство. За участниците да стигнат до финала не е най-важното. Най-важното за тях е да бъдат част от това преживяване, отново да срещнат стари приятели, да се запознаят с нови лица, да се посмеят, да „победстват”, да изживеят и запазят емоцията, да я споделят, и така до следващата година, когато пак ще се съберат на същите дати, за да изпитат себе си и да прекарат още няколко незабравими моменти заедно.