Емблематичният заслон „Казана“, разположен в подножието на северната стена на връх Вихрен, вече е обновен. Построен на 2445 м надморска височина през 1957 г. от Българската академия на науките, заслонът първоначално служи като база за учените, а в течение на времето се превръща във важна опорна точка за туристите и планинските спасители
Постепенно влошеното му състояние налага необходимостта от обновление. С това се заемат алпинистът, екстремен скиор и инструктор по планинско спасяване Красимир Стоянов и Сдружение „Пистова спасителна служба“. Заедно с още фирми, организации и доброволци техните тригодишни усилия се увенчават с успех.
Потърсихме Краси Стоянов, за да ни разкаже какво го е накарало да се заеме с нелеката задача, какви са били пречките за нейната реализация и кои са хората с най-голям принос за крайния успех.
Кога за първи път се озова на заслон „Казана“?
Неудобно ми е да призная, но годината е 1968. Бях на 17 години и с двама приятели отидохме да обикаляме Пирин и така се озовах там.
Кога реши да се заемеш с проекта. Какъв беше поводът?
Единият повод е това, че районът е фантастично място за катерене, ски, туризъм и се използва от много хора.
Вторият повод е, че там се намира един микроледник – най-южният на Европа. Дали е най-южен или не, това е друг въпрос, който учените могат да кажат. Точно тези хора, които изследват ледника, също заслужават да имат някакви по-комфортни условия докато работят на терен.
Третата причина, която стана основна точка на пречупване, за да започна работа по проекта, беше когато двама мои приятели паднаха зимата по кулоара на Вихрен и трябваше да ги караме в заслончето поне малко от малко да се стоплят. И те, и спасителите, и всички хора, които бяха замесени в тази спасителна акция. Оказа се, че няма как пострадали да влязат вътре, защото количката с носилката не се събира. Дори като сгънеш дръжките, пак не може да се събере вътре в заслона. Тогава вече реших, че това не може да продължава така. Понеже никой не го е грижа за пострадали хора, за измръзнали хора и за обикновени туристи, които искат да се подслонят.
Колко време мина от тогава?
4-5 години. Това са стандартите в България. В цивилизования свят подобен тип проекти могат да бъдат изпълнени в рамките на една година, защото пътят, по който се върви, е методичен. Взима се мнението на различен тип хора, както и ние направихме, но там имаш държава зад гърба си, имаш общности зад гърба си. Тук няма държава, няма общност от професионалисти, има общност само от симпатизанти, но те не са общността от компетентни хора, които могат да ти дадат съвет или са участвали в подобен тип инициативи.
Преди започнете фактическата работа по заслона, колко посещения си имал на място, за подготовка?
Преди да започне каквато и да е дейност, поне 5-6 пъти ходих до горе. Исках да си представя много детайлно в ума си целия този процес, как ще тече, къде ще спим, къде ще правим различните дейности. Исках да съм наясно какво ни трябва още, за да свършим работата на място. Освен машинарията, която имаме, трябва ли ни нещо друго и какво. От къде ще взимаме вода и други такива дребни неща, които обаче в процеса на работа, не само, че не са дребни, а понякога обръщат каруцата.
Освен целенасочено ходене с цел да проверя конкретни неща, редовно ходя в района и по други причини – заради Пирин Ултра, фрирайд състезанията и други различни събития, а и защото районът е достатъчно привлекателен за мен. Зимата ми е любопитно от гледна точка на лавинна опасност и фрирайд.
Първата по-сериозна задача на терен беше да преместим стария заслон.
Защото по нормативни документи ние имаме право да правим строително-реставрационни работи точно на същото място, което е геодезически заснето от Парка (б.р. Национален парк „Пирин“) и ние нямахме правото, а и желанието да изместваме заслона, защото, освен всичко друго, хората преди нас са разбирали много от избор на безопасно място за подобно съоръжение и неслучайно са го сложили точно на това място. Аз се убедих в правотата на техния начин на мислене, след като наблюдавах какъв е микроклиматът там, как се държи заслонът – там дори и в тежки зими има много по-малко сняг отколкото където и да е в района.
По един ювелирен начин отрязахме носещите метални греди на старото заслонче и освободихме място за новото, плъзнахме от 4 метра встрани и освободихме място за новия заслон.
Каква беше първата стъпка за създаването на новия заслон?
Започваме с идейния проект – как да изглежда този заслон в очите на хората и най- важното – каква е неговата функционалност вътре: като влезеш, как да се чувстваш удобно и как да ти е топло. Тези два ключови фактора бяха в основата на дискусията за това как да изглежда заслонът.
Как изглеждаше първата версия на проекта?
Чудесно. Милчо – архитектът, представи една негова визия, която беше много хубава, но покривът беше на едно ниво. След дискусии и предложения, стигнахме до това покривът да бъде разминат и горе да има едно малко прозорче между двете покривни конструкции, за да може да влиза светлина и оттам.
След идейния проект следва техническият проект. Техническият проект ти дава решенията, които след това изпълняваме на терен. Този етап е изключително важен, защото направиш ли грешка, тази грешка може да ти коства целия проект.
Освен покривът, имаше ли други съществени промени?
Имаше едно изключително съществено нещо. Конструкторът, който се зае доброволно с конструктивното решение, оразмери носещата метална конструкция 3–4 пъти в повече. Резултатът беше катастрофален.
Първо, изключително тежка конструкция.
Второ, конструкцията не беше добре укрепена и – при едно от тестовите сглобявания на строителната площадка, тръгнахме да събираме металната конструкция и част от нея се стовари на главите ни. Буквално. Тогава стопирах проекта и както винаги, когато една врата се затваря, две други са отварят. Попаднах на истински магьосници в тази работа, които направиха металната конструкция брилянтно. Тези хора от „Стил Кънстръкшън“, на база на видяното на място и насоките от моя страна, направиха перфектната конструкция на заслона, която беше скелетът, върху който изградихме всичко останало.
Какви са специфичните изисквания, които вие давате на проектантите? Тук се наместват темите за транспорта и начина на изпълнение в тази специфична локация – природен парк, на 2500 м височина?
Когато започвахме с техническия проект, ни беше ясно, че единственият начин, по който можем да транспортираме всичко това, е само с хеликоптер. Независимо от това проучихме всички други варианти – да се изгради временно съоръжение за транспорт, с използване на много хора или много курсове с коне, но аз бях абсолютно убеден и наясно, че не може да бъде направено по този начин. Първо, заради терена, второ – заради това, че в края на краищата, живеейки в страна от Европейския съюз, която закриля животните, има политики, с които да се съобразим. Освен това и ние, като хора – аз лично не мога ментално да се пречупя и да наема коне, за да носят нещо в средата на планината и да се мъчат. Да не забравяме и, че едно такова упражнение има потенциал да създаде екологични проблеми, при положение, че реализацията може да отнеме месеци. А и знам, че може да стане за три часа.
За техническия проект знаехме, че един детайл в никакъв случай не трябва да тежи повече от 80 кг, но, работейки по проекта, установихме, че не е никак лесно да монтираш 80 кг детайли на 4 метра височина. Затова коригирахме изискванията до максимум 40 кг на елемент. Важно е да зададеш такова ограничително условие, за да може нещата да стават максимално просто и лесно.
Чисто логистично искахме да приготвим част от елементите долу и вече полусглобената конструкция да качим горе, но това не беше вариант за нас, защото тогава не знаехме какъв хеликоптер ще намерим. Затова подготвихме предварително всичко, доколкото можем.
Всеки един детайл се произвежда, поцинкова, номерира по монтажен план, който е наръчникът за работата на терен. Горе самата конструкция я вдигнахме за два дни с монтажния план и нямахме едно място, на което да ползваме чук, както в България се случва. Всичко беше прецизно до милиметър.
Стените и покрива на заслона включват метална конструкция, на която е закачена трислойна дървена конструкция, върху която се монтира вътрешната интериорна част, а от външната страна се закача дървена обшивка, която държи най-външната част от шведска ламарина. В отворите на металната конструкция и между две от дървените обшивки има каменна вата с най-висока плътност за изолация. Защо каменна вата? За да не я ядат мишките. Предната и задната страна облякохме с термодървесина на фирмата JAF, понеже издържа на сурови условия и има термозащита.
Т.е. облекли сте заслона трислойно?
Точната дума е многослойно. Защото, освен това, което ти казах, там има и две въздушни стени по 5 см. И, преди въздушните стени отвътре и отвън, има паропропусклив слой, който изпълнява ролята на гортексовата мембрана – обира водните пари и влагата и ги отвежда навън. За да може, като стоиш вътре, да ти е комфортно, а не да се овлажняват дрехите, спалните чували и всичко, което е вътре в заслона.
Заложихме троен стъклопакет с нискоемисионни стъкла, неща, които не са правят дори в градското строителство на морското равнище, камо ли на 2500 м, но целта беше да направим високотехнологичен заслон, който действително да отговаря на съвременните изисквания на хората, които ходят във високата планина.
Всички елементи от заслона бяха сглобени в едно – както ще изглежда заслонът в завършен вид, в двора фирма „Киприда“. Единствено не бяхме го положили върху основите му, защото… е, разбираемо защо. Всичко останало, без финалната декоративна вътрешна обшивка, беше направено там, за да можеш в нормални условия да видиш какви проблеми може да изникват горе на 2500 метра. Ако не направиш това, обричаш строителството на гарантиран провал.
И вече идваме в момента с транспортирането?
Така. И докато правим всички тези неща на площадката, аз започвам вече активно да търся хеликоптер, с който да превозим всичко това. Две години и половина ми отне. Две години и половина. Като започнеш от министър-председател на Република България през министъра на отбраната и кой ли не. Никой не успя да помогне. Въпреки огромното им желание.
Накрая, отивам на Олимп със синовете и приятелката ми, така просто да се разходим. И над главата ми минава един хеликоптер, който влачи отдолу една мрежа с материали към един заслон, който правят в една съседната долина. И аз оттам припалвам, отивам долу в хижата при Маргарита и ми дават телефона на пилота. Не на собственика, а на пилот. Прибирам се в България, звъня на пилота Андреас Папас и му казвам за какво става дума. Правим си среща на границата, взимам го с моята кола, отиваме в Банско, разглежда всичко, прибира се и ми прати оферта за 38 700 евро. Аз до момента бях похарчил за заслона малко по-малко от 20 000 евро. Казах му че няма как да стане с тази цена.
В един хубав момент се сетих, че имам приятел от фрирайдърските ми изпълнения, румънец, който беше атлет на Dynafit. Идва често в България, на Банско, със сина си, който се състезава и печели при юношите на фрирайд състезанията. Беше ми казал, че най-добрият му приятел има няколко хеликоптера.
Ей, сега ще проверя и ти връщам обаждане.
На третата минута ми прати по Viber телефона на Ромео Дунка. На петата минута аз се бях свързал с Ромео, на осмата минута Ромео ми каза: „Краси, ще ти пратя цените, но най-големият разход е идването от Брашов до Банско с хеликоптера“.
Това е друга огромна тема, в която не е тук времето и мястото да навлизаме, но какви са проблемите някой български хеликоптер да свърши работата?
Има двама-трима пилоти, които могат да направят това нещо, но не са сертифицирани. Няма и хеликоптер в България, който да е сертифициран за подобен тип дейност. И това е проблем огромен. Остави строителството на заслон. Това нещо е проблем за икономиката, защото има много неща, които могат да бъдат направени много бързо и лесно, ако има подобна машина и пилот, който знае какво прави.
Нека се върнем на самата операция свързана с транспортирането.
Точно 14 700 килограма бяха качени в рамките на 3 часа.
Всичко е подготвено на Бъндерица. Окомплектовали сме всички товари по максимум 780 кг, защото машината вдига до 800 кг. От там операцията е следната: трима човека долу, четирима горе – долу закачваш товара в мрежата и горе откачват и освобождават площадката, за да има място за следващия товар, защото мястото е ограничено.
Една транспортна мрежа долу и втора горе. Пълната е долу, празната е горе. След това се сменя. Пълната отива нагоре, празната се пълни долу, за да може да се пести време. Просто слагаме всичко в мрежата, като естествено трябва да внимаваш, ако има неща, които не трябва да бъдат огънати, слагаш ги в специални калъфи, предпазители, рамки и така нататък.
Хеликоптерът стои във въздуха, 5 метра встрани от мястото, където закачваме товарите. Може да стои на 5-6 метра над тебе, защото пилотът е изключително опитен и гледа какво се прави в момента. Само вдигаш палец, че с товара всичко е окей и излита. Всичкото това се случва в рамките на 30 секунди. Откачване, закачване. 30 секунди. И съответно курсът нагоре е в рамките на 2-3 минути. Всичко се случваше толкова бързо, че ти просто нямаш време за нищо друго. Единството нещо, което правиш, е максимална концентрация. Никакви хора наоколо, само двама души отдолу закачаме.
Това нещо се случи на 23 септември 2025 г.
Буквално на следващата седмица започвахме работа по монтаж на металната конструкция.
Основният екип беше от пет човека. Тук, в подобен тип начинания, с толкова технологични елементи и предизвикателства, няма място за доброволци. Доброволците ни помагаха като носиха храна и вода от време на време. Всичко останало носихме ние. Всички тези хора са силни в определени дейности. Там, когато има нужда от съответно дърводелската част, се включват дърводелци. Там, където има метална част, конструкции и разглобяване на метални елементи, се включват двама човека, които си вадят хляба с това. И всичкото се случва в петък, събота и неделя, защото тези хора трябва да си вадят също хляба.
Малките детайли?
Въпросът за малките детайли е много важен, защото когато искаш да направиш един продукт да изглежда добре, да е функционален, хората да му се радват, да го пазят, да се кефят, когато са вътре, ти трябва да обръщаш внимание на абсолютно всичко. И няма малки и големи детайли. Всичко е важно.
Всяко едно от нещата беше мислено и затова ние си направихме и така наречения интериорен проект, в който да знаем къде слагаме закачалка, стол, маса, къде стоиш и какво виждаш.
Ще дам и няколко примера. Ако металната конструкция не е изпълнена добре, това води след себе си до разминавания във вертикалата и хоризонталата на стените и на тавана, а и на всичко.
Интериорният шперплат не беше стигнал и качихме на гръб парчетата, с които трябваше да завършим интериорната част. Това нямаше начин да го предвидя, защото не очаквах да има толкова много фира.
Качвахме допълнително и други дребни неща, като винтове. Такива неща изникват в процеса на самата работа. Няма как да предвидиш абсолютно всичко, още повече тогава, когато ти липсва опит в изграждане на подобен тип съоръжение.
Сега вече можем да кажем, че имаме необходимия опит, защото това лично за мен е вторият заслон. И благодарение на всички тези трудности, които изживяхме, можем да кажем, че имаме абсолютна яснота как се правят подобен тип съоръжения, без тези геройства и без 3-4 години влачене на проекта и т.н.
Разкажи ни какво има в момента в заслона?
Можеш да отвориш вратата, да влезеш вътре и да спиш. Трябва да си вземеш спален чувал и съответно храна.
Маса, табуретки, шалтета от специален материал, шкаф за багаж, закачалка от чисто нови ски, Atomic, произведени в нашия завод в Чепеларе.
В момента има работещ Wi-Fi, работеща метеостанция, която ще бъде достъпна през сайта на Казана. Има електричество за осветление и зареждане на мобилни телефони, пет порта. Това са слънчеви батерии, които са разположени така, че винаги да има ток, когато има слънце. Енергията се събира в два акумулатора.
Колко човека могат да се подслонят?
Има шест места. Всяко легло е широко 80 сантиметра, така че при по-критични ситуации, ако хората се подредят по правилния начин – главата на единия откъм краката на другия, могат да спят 12 човека.
Много интересно е, че подът е трислоен. Най-отдолу има термопанел, след това има хидропанел, брезов шперплат и върху него са залепени тартанови плочи. Те са първо изолатор, второ зимата, ако някой влиза с котки вътре, да не се наранява подът.
Защо го правиш, какво ти получаваш и каква е твоята мотивация за това нещо?
Единствената мотивация, която аз и екипа имаме, е хората в критични ситуации да знаят, че там има функционално място, където могат да влязат и да се почувстват добре.
Чувстваш ли се удовлетворен сега?
Абсолютно, чувствам се удовлетворен.
Благодарение на този заслон, независимо от възрастта и опита ми научих страшно много.
И второто нещо, което е благодарение на този заслон, независимо от възрастта ми и от опита, и от нещата, които съм правил в живота си, научих страшно много. Научих първо за взаимоотношенията с хора, да стискам зъби тогава, когато „искам да ги убия“ и да изглеждам френдли настроен. Научих много неща, свързани с планиране и технология на подобен тип съоръжения. Научих да мисля много предварително за това какво ще последва от едно и друго решение, конструктивно или технологично.
И другото нещо, заради което всъщност се чувствам удовлетворен е, че след време, когато видя, че заслонът е в по-добро състояние от гледна точка на опазването, да няма чупене, блъскане по него, тогава ще си помисля, че сме успели да култивираме малко по-добра планинарска култура у хората, които го ползват. Това е и една от причините да го направим толкова технологичен и толкова добре изглеждащ – залагам на това, че когато хората видят такова хубаво нещо, дори на идиотите да им е неудобно да трошат.
Би ли се хванал да правиш отново нещо такова?
Отговорът е: да, веднага. Точно поради тази причина, която ти казвам. Първо – не искам да губя екипа, който е мотивиран. Второ – не искам да губя знанията и уменията, които имаме в момента, които са ни в главата. Трето – искам на друго място, в друга планина, хора да получат същото бижу, каквото е „Казана“. Четвърто – тези високотехнологични заслони, те са и с метеостанции, които пък ни дават информация за обстановката около заслона и в тази част на планината. И по тази причина, занимавайки се с лавинни проучвания и като председател на Българската лавинна асоциация, това е още един плюс, защото ти получаваш във всеки момент данни за посока, сила на вятъра, температура, влажност, облачност и така нататък, които данни можеш да ги използваш веднага в прогнозиране на сняг, лавини и водни ресурси и т.н. Така че полезността на подобен тип неща е многоаспектна, да не говорим, че опазваш живота и здравето на хората или даваш възможност за това.
Искаш ли да открехнеш завесата – за какво говориш като следващ проект?
На рождения ми ден хора, които уважавам и обичам, събраха една сума, пари от 1650 евро. И реших с това да поставя началото на нов проект. Пазя ги в една хубава кутия, която внучката ми съхранява. Не защото ще посегна към тях, а защото искам да я приуча. Хубаво е децата, още от нейната възраст, да проявяват съпричастност, да проявяват разбиране към хора като нас, които градят тяхното бъдеще. А, както си възпитаваме децата, така ще ни бъде действителността в страната след 20 години, когато те пораснат. И в тази връзка новия проект, изобщо не искам да го крия. Това ще бъде обновяването на заслон БАК.
Но новият проект ще се случи по доста по-различен начин. Новият проект мога да го започна едва тогава, когато направя количествено-стойностната сметка за този идеен проект. Когато се наберат съответните пари или 80% от тях, тогава мога да стартирам проекта и в рамките на 1 година да приключим. Това е опитът на италиански, швейцарски и австрийски строители на заслони в Алпите, които несъмнено имат повече опит от нас на строителство на такива съоръжения. Независимо, че живеят в по-богати общества. Но в никакъв случай „Казана“ не им отстъпва по нищо. И по визия, и по технология, и по вътрешен интериор, и по възможности.
Сравнявайки го с десетте най-емблематични заслона в Алпите, смятаме, че сме свършили добра работа, но крайната оценка ще дадат ползвателите му.
Искам специално да благодаря на хората които повярваха и реализираха този проект:
Радостин Стоянов
Румен Трайков
Румен Кръстев
Анастас Абаджиев
Елена Абажиева
Цветомир Младенов
Аспарух Цанков
Александър Стоянов
Екип за доставки по бърз и по-надежден от DHL:
Никола Калистрин
Георги Дурчов
Вяра Луджева
Варадина Начева
Когато си сдухан отвсякъде и някой дойде с тенджера с кюфтета, за да ти повдигне духа, това е безценно. Благодарим на Димитър Ваканчин – човекът, който се погрижи за душевния ни и хранителния ни комфорт.
Участници в изграждането на заслон „Казана“
- Сдружение „Пистова спасителна служба“ и Красимир Стоянов – инициатива, организация и координация на проекта.
- Студио WE – Атанас Николов и Милчо Томов – архитектурен проект.
- „Стил Кънстръкшън“ – металната конструкция.
- SiteGround – стратегическа и финансова подкрепа.
- „Божанов Груп“ – строителни материали за фундамента.
- „Киприда“ – вентилируема фасадна система.
- РиС „Електро“ – електрическа система и мълниезащита, съвместно със специалисти от лаборатория „Устойчивост на електроенергийните системи“ на Техническия университет – София.
- „Универсал Строй Консулт“ – изработка на прозорците и вратата.
- SOS Build и NIDO – безвъзмездна помощ в ключови етапи от строителството.
- HELIRIDE и пилотът Ромео – транспортиране с хеликоптер на над 14 тона части за новата конструкция.
- Стойчо Баненски, кмет на Банско – съдействие за набирането на средства.
Снимките са преодотавени от Краси Стоянов.
