Есенните и зимните нощи носят не само по-дълъг мрак, но и възможност да видим как небето оживява от светлинни следи. До края на 2026 г. ни очакват няколко ежегодни метеорни потока. Някои са известни с ярките си метеори, други – с по-големия си брой. За да им се насладим, не е необходим телескоп: достатъчни са тъмно място, ясно небе и малко търпение.
Ориониди – нощта на 21 срещу 22 октомври
Есенният метеорен поток, активен от 2 октомври – наближава своя пик, който се очаква през нощта на 21 срещу 22 октомври 2026 г. От началото на месеца активността постепенно се увеличава – като концертна зала, която се запълва преди вдигането на завесата.
Орионидите са свързани с една от най-известните комети – Халеевата. Земята преминава през оставената от нея следа от прахови частици всяка година през октомври и началото на ноември. Името на потока идва от съзвездието Орион, в чиято област се намира неговият радиант – точката, от която метеорите привидно се разлитат.
Максимумът се очаква около 21:30 ч. на 21 октомври, а наблюдението от България е възможно след изгряването на радианта около 22:50 ч. При идеални условия могат да се видят около 10–20 метеора на час.
Тази година ярката Луна ще затруднява наблюденията, ето защо небето ще стане по-благоприятно за търсачите на светлинни следи след залеза ѝ в 03:23 ч. на 22 октомври.
Вижте още: 12 август под звездите: слънчево затъмнение и максимум на Персеидите
Южни Тауриди – около 5 ноември
Южните Тауриди достигат максимума си около 21:00 ч. на 5 ноември. Името им идва от съзвездието Телец, в чиято област се намира радиантът им. Потокът е част от комплекса Тауриди и е свързан с кометата Енке и нейните прахови останки. Той се наблюдава ежегодно, но обикновено не се отличава с голям брой метеори. Любопитното е, че Тауридите понякога създават особено ярки болиди – метеори, които за кратко озаряват значителна част от небето. Тъкмо тази възможност ги прави интересни за наблюдение. Според българския астрономически календар условията тази година ще бъдат добри.
Северни Тауриди – около 12 ноември
Няколко дни след Южните Тауриди идва ред на Северните Тауриди, чийто максимум се очаква около 20:00 ч. на 12 ноември. Името отново идва от съзвездието Телец, но радиантът е в друга негова област. Подобно на южния клон, потокът е свързан с прахови частици от комплекса на кометата Енке. Той се завръща всяка година и обикновено е сравнително слаб, но може да предложи ярки и бавно движещи се метеори. Наблюдението е възможно с невъоръжено око, а за най-добра гледка си струва да се потърси място далеч от градските светлини. Очакват се добри условия и от България.
Леониди – нощта на 17 срещу 18 ноември
Леонидите са породени от частици, оставени от кометата 55P/Темпъл–Тътъл. Името им идва от съзвездието Лъв, откъдето метеорите изглежда започват своето пътуване през небето. Потокът се появява ежегодно през ноември и е известен с много високата скорост на метеорите. В повечето години активността е умерена или ниска, но през определени периоди в миналото Леонидите са предизвиквали впечатляващи метеорни бури. През 2026 г. максимумът според календара на Катедра „Астрономия“ е около 01:45 ч. на 18 ноември. Радиантът изгрява около 23:30 ч. на предишната вечер, а след залеза на Луната в 00:06 ч. условията за наблюдение от България ще се подобрят.
Вижте още: Защо небето е синьо?
Геминиди – 14 декември
Геминидите са сред най-богатите ежегодни метеорни потоци и един от най-добрите поводи да прекараме зимна вечер под звездите. Името им идва от съзвездието Близнаци, в чиято област се намира радиантът. За разлика от повечето големи потоци, които произлизат от комети, Геминидите са свързани с астероида 3200 Фаетон – небесно тяло с необичайни свойства, понякога описвано като възможна „скалиста комета“. Потокът се появява всяка година през декември и при идеални условия може да достигне около 150 метеора на час. Максимумът се очаква около 16:00 ч. на 14 декември, но най-подходящото време за наблюдение ще бъде вечерта и през нощта. Луната ще залезе в 21:55 ч., след което условията ще се подобрят значително. Ако трябва да изберем един поток, за който си струва да планираме специална вечер под открито небе, Геминидите са отличен кандидат.
Урсиди – нощта на 22 срещу 23 декември
Урсидите завършват годината с последния от основните ежегодни метеорни потоци. Името им произлиза от съзвездието Малка мечка, близо до което се намира техният радиант. Те са свързани с кометата 8P/Тътъл и нейните прахови частици. Потокът се наблюдава всяка година около зимното слънцестоене, но обикновено е слаб – при идеални условия могат да се видят около 10 метеора на час. Максимумът се очаква около полунощ на 23 декември. Тази година пълната Луна ще затруднява наблюденията, но по-ярките метеори все пак могат да бъдат забелязани. Така последните дни преди Коледа ще предложат още един повод да погледнем към зимното небе.
Как да наблюдаваме „падащите звезди“?
Всички изброени потоци могат да се наблюдават от България, но броят на видимите метеори зависи от облачността, прозрачността на атмосферата, светлинното замърсяване и положението на радианта над хоризонта. Посочваните стойности са ориентировъчни максимуми при идеални условия, а не гарантиран брой метеори, които ще видим за час.
Най-добре е да изберем място извън населените райони, далеч от уличното осветление. Високите части на планините могат да предложат чудесни условия, ако небето е ясно и няма мъгла или облаци. За наблюдение не са необходими телескоп или бинокъл – невъоръженото око обхваща по-голяма част от небето. За фотография са подходящи фотоапарат със статив, широкоъгълен обектив и серия от продължителни експозиции.
И нека не забравяме: така наречените „падащи звезди“ не са звезди, а светлинни следи, създадени от малки частици, навлизащи в земната атмосфера. Понякога ще чакаме дълго, преди да се появи следващата. Но в тъмната тишина на една ясна нощ дори един-единствен метеор може да се превърне в онзи кратък миг, заради който си е струвало да останем будни.
Бележка за точността: датите и часовете за наблюдение от България са съобразени със справката на Катедра „Астрономия“ към Софийския университет.
Вижте още: Да скочиш в бездна, прорязана от метеорит
