Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ навърши 45 години. Тя е открита официално на 13 март 1981 г. от Тодор Живков. Обсерваторията остава водещ център за астрономически изследвания и обучение на млади учени.
Разположена в централния дял на Родопите, на 1750 м надморска височина, за изграждането на обсерваторията е избрана конкретната планинска местност, заради отдалечеността от населени места, чистия въздух, ниското светлинно замърсяване и големия брой ясни нощи през годината.
Обсерватория „Рожен“ е отворена за посещения от март до октомври и годишно през нея преминават около 15 000 български и чуждестранни граждани. Тя е достъпна не само с автомобил, но и по горски пътеки, обозначени в европейската карта за пешеходен туризъм като маршрут Е-8.
През десетилетията НАО Рожен запазва позициите си от времето на своето създаване на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Изграждането ѝ е резултат от най-значимата и до днес еднократна инвестиция в научна инфраструктура в България. При нейното откриване, обсерваторията разполага с няколко основни телескопа: 2-м рефлектор, един от най-големите в Европа; 50/70-см Шмит телескоп, 60-см Ричи Кретиен телескоп. Впоследствие са доставени 30-сантиметров телескоп за посетителски цели и друг 30-сантиметров за наблюдения на активни образувания на Слънцето.
Най-новите придобивки на обсерваторията са 1.5-м роботизиран телескоп с оптична система Ричи-Кретиен (от юли 2023 г.) и 80-см Ричи Кретиен телескоп (от края на 2025 г., в тестов период към момента) за наблюдения на променливи звезди, квазари и малки тела от Слънчевата система.
Вижте още: Подводна обсерватория с форма на кит ще се издига от океана в Австралия
Очаква се до края на 2026 г. да приключи изграждането на първата у нас и в Югоизточна Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп LOFAR за професионални радионаблюдения на дълбокия Космос и слънчевата активност.
В НАО се извършват астрономически наблюдения на световно научно ниво:
- изследват се природата на квазарите (най-отдалечените наблюдаеми обекти във Вселената);
- структурата и звездообразуването в близки галактики;
- свръхнови, звездни купове в Млечния път, специфичното поведение на много класове променливи звезди;
- магнитни звезди, комети и астероиди, характеристиките на спокойното и активно Слънце и много други.
Вижте още: История на Метеорологичната станция на връх Мусала
