На пръв поглед Националният парк „Карлсбадски пещери“ изглежда като типичен пейзаж в югоизточната част на Ню Мексико: сух, слънчев и пустинен. Под повърхността му обаче се крие съвсем друг свят – огромна система от около 120 известни пещери, разположени в планините Гуадалупе. Паркът заема близо 18 925 хектара, като повече от 13 300 хектара са определени като дива природна зона. Сред подземните му богатства са някои от най-значимите пещери в Северна Америка – Carlsbad Cavern, Lechuguilla Cave, Slaughter Canyon Cave и Spider Cave. Само две от тях – Carlsbad Cavern и Slaughter Canyon Cave – са достъпни в рамките на основната туристическа програма, докато други са предназначени за научни изследвания или специализирани експедиции.
Как се е появил този подземен свят?
Историята започва преди около 265 милиона години, когато тук се намирал огромен риф по крайбрежието на вътрешно море. По-късно рифът бил погребан под други скални пластове, а тектоничните движения постепенно го издигнали и превърнали в част от днешните планините Гуадалупе. Под земята обаче се случило нещо далеч по-необичайно: сероводород от нефтените залежи се смесил с богата на кислород вода и образувал сярна киселина. Тя разтворила варовика по пукнатини и разломи и така постепенно създала огромните кухини. Един от най-убедителните „подписи“ на този процес е гипсът – минерал, който се образува като страничен продукт от разтварянето на варовика със сярна киселина и който днес се среща в големи количества в пещерите.
Това не е бил еднократен процес. След оттичането на киселите подземни води в кухините започнала да прониква прясна вода от повърхността. Тя носела разтворени минерали и постепенно започнала да изгражда нови форми – сталактити, сталагмити, колони, драперии, „сламки“ и хеликтити. Така пещерите продължават да се променят и днес, макар процесът да е толкова бавен, че човек не може да го наблюдава в рамките на един живот.
От любопитството на един тийнейджър до национален парк
За съвременната история на Карлсбад особено важен е Джим Уайт. През 1898 г., когато бил на 16 години, младият каубой попаднал на огромен рояк прилепи, излизащ от тъмния отвор в земята. Любопитството го накарало да изследва пещерата и той постепенно се превърнал в един от първите ѝ сериозни изследователи. С помощта на примитивна телена стълба Уайт прониквал все по-дълбоко и дал имена на много от залите и образуванията.
През 1923 г. първото официално картографиране на пещерата допринася за признаването на района като национален паметник, а през 1930 г. Конгресът на САЩ обявява Карлсбадските пещери за национален парк. През 1931–1932 г. са изградени шахта и асансьори, които променят напълно достъпа до подземния свят. Преди това посетителите трябвало да слизат по стръмни стъпала, а още по-рано дори били спускани в пещерата с кофи, използвани при добива на гуано. През 1995 г. паркът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заради огромния си мащаб, необичайния произход и богатството на пещерните образувания.
Вижте още: Най-голямата пещера на света се оказа още по-голяма!
Пустиня отвън, различен климат под земята
Паркът се намира в северната част на пустинята Чихуахуа и има полусух климат. Лятото е горещо – температурите често достигат 32–40°C, докато зимата може да донесе студ, а понякога и сняг. По-голямата част от валежите пада през мусонния сезон между юли и септември, когато са възможни силни гръмотевични бури и локални наводнения.
Под земята картината е съвсем различна. В основната част на Carlsbad Cavern температурата е около 13°C през цялата година. Особеното е, че пещерата функционира като своеобразен „студен капан“: през зимата студеният сух въздух от входа се спуска надолу, охлаждайки Голямата зала. В най-дълбоките части влиянието на външния климат е по-малко и температурата достига около 20°C.
Нощният спектакъл на прилепите
Прилепите са неразделна част от историята на Карлсбад. Именно огромният рояк, който Джим Уайт видял през 1898 г., го отвел до входа на пещерата. Днес там живеят стотици хиляди бразилски свободноопашати прилепи през летния сезон, а по време на миграцията броят им може да надхвърли милион.
Посетителите могат да наблюдават вечерния им „полет“ – масовото излизане на прилепите от пещерата в търсене на храна. Програмите се провеждат през топлите месеци и са организирани така, че да не безпокоят животните; по време на полета използването на камери и телефони е забранено заради светлината и звуците. Интересното е, че повечето туристи всъщност няма да видят прилепи по време на самата обиколка на пещерата – маршрутите са организирани така, че да се избягват основните им убежища.
Carlsbad Cavern – гигантът под пустинята
От всички пещери в парка най-голямата по изследвана дължина е Lechuguilla Cave – над 242 километра, но тя е затворена за обикновен туризъм. Carlsbad Cavern е втората по дължина, с над 48 километра изследвани галерии, и е основната туристическа пещера.
Най-впечатляващото пространство в нея е Голямата зала (Big Room). Тя заема около 33 200 кв. м – приблизително площта на шест футболни игрища – и е най-голямата леснодостъпна пещерна камера в Северна Америка. Таванът достига около 70 метра в най-високата си част. През залата преминава туристически маршрут с дължина около 2 километра, по който могат да се видят огромно разнообразие от сталактити, сталагмити, колони и други образувания.
Вижте още: Пещерата Лечугия: 242 километра изумително красиви галерии
Пещери с имена като от фантастичен роман
Имената на залите са част от чара на Карлсбад. Big Room е просто „Голямата зала“, но King’s Palace е „Дворецът на краля“, а Queen’s Chamber – „Камерата на кралицата“. Green Lake Room означава „Зала на Зеленото езеро“ и е наречена така заради дълбокия зеленикав басейн в нея. Bat Cave е „Пещерата на прилепите“, свързана с голямото им убежище.
Някои названия са още по-образни. Bell Cord Room – „Залата на камбанното въже“, получава името си от дълъг тесен сталактит, който напомня въже, спускащо се от камбанария. Bifrost Room носи името на Бифрьост – моста от скандинавската митология, свързващ земния свят с небесния, заради цветните минерални образувания и мястото на залата високо над Lake of the Clouds. А Chocolate High, условно „Шоколадовите височини“, е лабиринт от малки проходи с обща дължина около 1,5 километра. Много от тези имена са дадени от Джим Уайт в началото на изследването на пещерата.
Ако искаме да слезем под земята
За посетители основната възможност е Carlsbad Cavern. До нея може да се стигне с асансьор от посетителския център или пеша през естествения вход, по стръмен маршрут, който се спуска на около 229 метра. Голямата зала има сравнително равен маршрут от около 2 километра, който отнема средно час и половина. Има и по-кратък вариант.
В Carlsbad Cavern се предлагат и специализирани обиколки с рейнджъри, включително King’s Palace и Lower Cave. Другата пещера, достъпна за туристи, е Slaughter Canyon Cave – много по-слабо благоустроена и посещавана само с водач. В нея няма постоянна система от осветени туристически пътеки и посетителите използват челници, което създава съвсем различно усещане. Пещерата е известна с образуванията Great Wall of China и Christmas Tree, както и със следите от някогашния добив на гуано.
Lechuguilla Cave (пещера Лечугия), въпреки че е по-дълга и по-дълбока от Carlsbad Cavern и съдържа изключително редки минерални образувания, не е туристическа атракция – достъпът до нея е ограничен за научни изследвания и експедиции.
Именно това разделение между подземен свят, отворен за хората, и друг, запазен почти изцяло за науката, е част от особеното очарование на Карлсбадските пещери. И като добавим, че отгоре се вижда пустиня, а под нея се разгръщат в небивал мащаб огромни пещери – няколкостотин милиона години геоложка история, запазена в тъмнината.
Вижте още: Най-интересните пещери в света – Част II
