В продължение на две години пещерните водолази Димитър Христов – Уинки, и Владимир Георгиев систематично работят по проучването на подводната част на пещера Душника край село Искрец. След повече от 15 гмуркания, подмяна на старите водещи линии и картиране на почти всички достигнати до момента участъци, проучването постепенно променя представата за размера и характера на пещерата.
Мястото, което преди около година е било прието за край на сифона, се оказва само поредното препятствие по пътя навътре. Зад него са открити нови тесни галерии, голяма подводна зала, сухо продължение и над сто метра нови подводни части.
Душника се намира в Понор планина, между селата Искрец и Брезе. Това е водна, лабиринтна пещера, пряко свързана с Искрецкия карстов извор.
Пещерата отводнява огромен карстов район. В системата се събират водите на множество реки и потоци, които потъват на километри от извора. Мащабът на този водосбор предполага, че ако бъде намерен път отвъд крайните сифони, изследователите могат да попаднат в сложна пещерна система със значителна положителна денивелация и голяма обща дължина на галериите.
Това засега остава хипотеза, която може да бъде потвърдена единствено чрез продължаване на водолазното проучване.
За сложността на подземната система свидетелства и необичайното поведение на Искрецкия извор. При земетресението в района на Своге в началото на 80-те години изворът пресъхва за около 24 часа, след което водата се появява отново. Това поражда предположения за наличието на големи подземни кухини и водни обеми, които при промяна или временно преграждане на пътя на водата могат да се запълнят, преди потокът да се възстанови.
Огромният водосбор и неизвестното продължение отвъд сифона привличат пещерни водолази към Душника от десетилетия. През годините са извършвани множество гмуркания и опити за проникване, но тесните участъци, сложният релеф, дълбочината и лесното замътване на водата ограничават възможностите за системно проучване.
На пръв поглед големите входове и достъпните сухи части не подсказват колко сложно продължава пещерата под водата. Зад началните галерии започва дълъг сифон със стеснения, вертикални участъци, наслагвания от фина кал и места, в които преминаването е възможно само със специализирана конфигурация и внимателно планиране.
Две години системна работа
Настоящото проучване започва преди около две години. За този период екипът извършва повече от 15 гмуркания в пещерата.
Първата задача е маршрутът да бъде приведен в състояние, позволяващо последователна и по-безопасна работа. Старите водещи въженца с които водолазите намират пътя обратно, останали от предишни прониквания, са подменени. Почти всички достигнати участъци са измерени и картирани.
Една от основните трудности тогава е изключително тясна вертикална цепка. При белгийски проучвания през 90-те години тя е описана като непреминаваема. Преди около година българският екип успява да премине през нея.
От другата страна водолазите продължават с още приблизително 20–30 метра навътре и достигат дълбочина около 28 метра. Новият участък завършва пред привидно плътно срутване от камъни – блокаж. Екипът не намира начин да премине и приема това за край на проучването.
Случайното откритие
През 2026 водолазите отново влизат в Душника само за тренировъчно гмуркане без да имат очаквания. При оглед около считания за краен блокаж те случайно забелязват възможност за преминаване встрани. Проходът не се вижда ясно от основната линия и лесно може да бъде пропуснат.
След него се разкриват няколко малки галерии, които постепенно извеждат до ново препятствие – много тясна галерия с леко възходяща посока – т.н “фурна”. Още първият оглед показва, че преминаването ще бъде трудно. Фурната е толкова тясна, че на места гърдите и гърбът на водолаза опират едновременно в скалата. По тавана и стените има натрупана фина кал, която се отделя и при най-малкото движение.
Петдесет метра през тясната „фурна“
Леко възходящият профил на “фурната” създава специфичен проблем. Издишаният въздух се движи напред по тавана, а балончетата разбиват и събарят фината кал пред тях и видимостта изчезва още преди да са достигнали съответния участък. На практика водолазите напредват към мътилката, която самите те създават.
„Фурната“ е дълга приблизително 50–60 метра. През голяма част от нея екипировката постоянно опира в скалата. На места пространството не позволява нормално обръщане наобратно. Това превръща проникването в едно от най-напрегнатите гмуркания от цялото проучване на Душника.
Ако галерията стане непроходима, водолазът трябва да намери начин да се обърне или да се върне назад, следвайки водещата линия единствено с допир. Всичко това трябва да стане спокойно и без паника.
След бавно и трудно напредване двамата водолази успяват да преминат целия тесен участък. „Фурната“ внезапно завършва в голяма и широка подводна зала.
След десетки метри движение между плътно притискащи скали, промяната е рязка. Пространството се отваря и характерът на пещерата става напълно различен. Залата позволява по-свободно движение, но едновременно с това разкрива няколко възможни направления за продължаване. Започва нов сектор от системата.
Подготовка за следващите прониквания
Екипът се връща след седмици, за да подобри пилотното въженце, оставено от предишния път. В тясната възходяща галерия е поставено по-дебело и по-надеждно въже. Линията е прекарана и фиксирана по начин, който да намали вероятността от заплитане и да улесни ориентацията при липса на видимост. Тази работа е особено важна, защото всяко следващо проучвателно гмуркане трябва да премине през същите 50–60 метра стеснение както навътре, така и на връщане.
Заради увеличаващата се дистанция, максималната дълбочина от около 28 метра и времето, прекарвано под вода, екипът започва да използва предварително планирани нитрокс смеси. Така проучването постепенно преминава от сравнително кратки прониквания към продължителни технически гмуркания с по-сложно газово и навигационно планиране.
Два отделни фронта
При едно от следващите посещения водолазите достигат отново голямата зала и проверяват две различни направления. В първата посока сифонът продължава под вода, но вече със значително по-големи обеми. Екипът напредва с още приблизително 50–60 метра, без да достигне край. В другото направление водолазите достигат до суха част.
От мястото на изплуване се вижда пространство със значителни размери, а някъде навътре се чува течаща вода. Източникът и посоката на потока все още не са установени. Сухата част трябва да бъде огледана, измерена и проверена за нови галерии или за връзка с друг воден участък. Така проучването на Душника се разделя на два фронта – продължаващия голям подводен сифон и неизвестната суха част.
Още петдесет метра към нов блокаж
При последното им гмуркане през юли 2026 екипът решава да продължи работата по подводното направление. От крайната точка на предишното гмуркане са преминати още приблизително 50 метра. Галерията продължава с големи обеми, но накрая водолазите достигат до нов масивен блокаж. Между скалните блокове има продължение, но преминаването е изключително тясно.
За да бъде преодоляно, водолазите ще трябва да разкачат бутилките от екипировката си, да ги прекарат през теснината и след това отново да ги закачат под вода. Това е сложна техническа маневра, която трябва да бъде изпълнена в отдалечена част на пещерата след продължителен престой под вода.
При последното гмуркане двамата не са достатъчно уверени, че могат да извършат маневрата безопасно при конкретните условия, и не правят опит да преминат през стеснението. Това не означава прекратяване на проучването или отказ от преминаване. Напротив – при бъдещо гмуркане екипът ще се върне по-добре подготвен и ще направи опит да разкачи бутилките, да преодолее тесния участък и да продължи отвъд блокажа. Новото препятствие остава активният край на подводното проучване.
Пещерата продължава
Две години проучвания и повече от 15 гмуркания променят представата за Душника. Участъци, смятани през годините за непроходими или за край на пещерата, един след друг се оказват само прагове към нови галерии, зали и подводни продължения.
Днес проучването отново е пред блокаж, зад който подводният проход продължава, а в голямата зала остава неизследвана и суха галерия с обещаващ шум от течаща вода. И двата фронта са отворени.
Душника за пореден път напомня, че в пещерното проучване краят често е само мястото, до което някой е успял да стигне. А следващото гмуркане предстои.
