
Има хора, които остават в историята с рекорди и преминати маршрути. Други остават в начина, по който хората говорят за тях години по-късно. София Фотева (13.08.1971 – 29.08.1999 г.) принадлежи и към двете групи.
Името ѝ е свързано с едно от големите постижения в историята на българския алпинизъм – изкачването на Безименната кула на Транго през 1998 г. Тогава тя става едва втората жена в света, достигнала върха на прочутата гранитна игла в Каракорум.
За онези, които са я познавали, тя остава Софи – усмихната, пряма и добра, човек, който намира дума за всеки. За по-младите катерачи, които днес срещат името ѝ в старите хроники, тя е жената, преминала само за единайсет години от първия си маршрут на Лакатник до големите стени на Алпите и Каракорум.
Но Транго не е единственото основание името ѝ да има важно място в историята на българското катерене.
От „Дамата“ до големите стени
София Петрова Фотева е родена на 13 август 1971 г. в София. Учи в Софийската математическа гимназия, а по-късно във Висшия институт по архитектура и строителство, днешния Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Започва да катери през 1988 г. Първото ѝ посещение на скалите край гара Лакатник е по-скоро приятелско приключение, отколкото начало на предварително избран спортен път. Там се връзва за пръв път на въже и преминава начинаещия маршрут „Дамата“. Изкачването не е лесно, но скоро след него катеренето се превръща в основна част от живота ѝ.
Само три години по-късно София вече катери във Фанските планини. През 1991 г. преминава 400-метровата Източна стена на връх Алаудин (4200 м).
Шамони, Доломитите и Френските Алпи

В началото на 90-те години София насочва усилията си към някои от класическите маршрути в Алпите. През 1992 г. в Доломитите преминава маршрута „Винацер – Кастильони“ на Мармолада. Същата година изкачва и „Касин – Рати“ на Чима Пиколисима ди Лаваредо.
Между 1992 и 1994 г. натрупва редица изкачвания от VI до VIII категория по Егюи дьо Шамони. През 1993 г. преминава маршрута „Бонати – Гиго“ на Гран Капюсен. Същата година става и вицерепубликанска шампионка по спортно катерене.
През 1994 г. идва едно от най-значимите ѝ алпийски постижения – изкачването на Централния ръб Френе (Pilier Central du Frêney) на Монблан.
Следват още силни сезони. През 1995 г. катери на Егюи Дибона в масива Оазан във Франция – изкачване с трудност 6c. Година по-късно отново е в Доломитите, където преминава „Комичи – Димаи“ на Чима Гранде, с посочена трудност 6b, и „Модерни времена“ („Tempi Moderni“) на Мармолада – маршрут на Хайнц Мариахер и Луиза Йоване, посочен в биографичния ѝ списък с трудност 6c/7a.
Вижте още: Първите българки по трудните върхове на Алпите
Шампионските титли
Успоредно с алпийските изкачвания София се състезава и в спортното катерене. През 1993 г. става вицерепубликанска шампионка, а през 1996 г. печели републиканската титла. Носителка е и на Купата на Националната спортна академия в дисциплината „трудност“.
През 1999 г. става републиканска шампионка по ледено катерене. В анкетата за най-добър алпинист на 1999 г. сред спортните редакции на централните медии е поставена на второ място.
Титлите са важна част от биографията ѝ, но не обясняват напълно нейното място в катеренето. По-същественото е, че тя се развива едновременно в няколко направления – от спортното и традиционното катерене до дългите алпийски маршрути и големите стени.
Българите на Транго

През 1998 г. София Фотева е част от българска експедиция до Каракорум. Целта е Безименната кула на Транго – Trango Nameless Tower (6257 м). В състава са София Фотева, Николай Петков, Михаил Михайлов, Милен Милчев, Сотир Стойчев и Димитър Колешев. Ръководител на експедицията е Николай Петков.
Самото достигане до Пакистан е сериозно начинание. Българите потеглят по суша с УАЗ-ка на туристическото дружество в Пещера и с повече от тон багаж. Пътуването минава през Турция и Иран, а общо с автомобила са преодолени около 15 000 км. София нарича УАЗ-а „Корабът майка“, а в разказа ѝ пътуването е съпроводено от множество повреди и други перипетии.
След достигането на Каракорум започва същинската работа по Словенския маршрут на Безименната кула. Условията по време на експедицията са тежки – лошото време затруднява работата по стената, а лавина разрушава част от базовия лагер.
На 5 юли върха достигат София Фотева, Николай Петков и Милен Милчев. На следващия ден – Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев. Така и шестимата български участници успяват.
С изкачването София Фотева става втората жена в света, достигнала върха на Безименната кула, след френската катерачка Катрин Дестивел. Българското изкачване от 1998 г. остава едно от значимите постижения на родния алпинизъм.
Вижте още: Транго Тауър не е за всеки: Българите в световния елит (част първа)
„Първата ми голяма стена“

След завръщането си София започва да подрежда бележките, водени по време на пътуването и експедицията. От тях се ражда книгата „Транго Тауър – първата ми голяма стена“.
Тя не представя експедицията като непрекъсната поредица от героични моменти. Разказва за дългото пътуване, повредите на автомобила, административните пречки, отношенията между участниците, лошото време, лавината и ежедневната работа по стената. Говори и за спецификата на катеренето по големи стени, така че книгата да бъде разбираема не само за алпинисти.
София завършва ръкописа малко преди смъртта си. „Транго Тауър – първата ми голяма стена“ е издадена посмъртно през 2000 г.
Така изкачването на Транго не остава само лично преживяване на шестима алпинисти. Чрез книгата София го превръща в част от общата памет на българското катерене и в достъпен разказ за хора, които никога не са стояли под голяма стена.
Последното изкачване

На 29 август 1999 г. София Фотева загива при нелеп инцидент по време на катерене в района на Вражите дупки край гара Лакатник. Само шестнайсет дни по-рано е навършила 28 години.
Последния си рожден ден тя отпразнува на Камен бряг, когато се случва култовото слънчево затъмнение. Заедно са с много приятели, а тя катери много DWS маршрути на Яйлата и Тюленово.
В продължение на години София Фотева катери в свръзка с Николай Петков, с когото реализират редица значими изкачвания в България и чужбина. Двамата са двойка и в живота и имат син Петър.
Вижте още: Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска












































