На 26 май 1977 г. Джордж Уилиг извършва едно от най-смелите и необичайни изкачвания на XX век. Без да разбие прозорец, без да използва външни стълби и без да повреди сградата, той се изкачва по фасадата на 110-етажната Южна кула на Световния търговски център. Историята му се превръща в легенда – не само заради дързостта на начинанието, но и защото идва в момент, когато Ню Йорк отчаяно има нужда от герой.
С екипировка, която сам проектира и изработва, а след това тайно тества нощем, 27-годишният производител на играчки и планински катерач от Куинс Джордж Х. Уилиг изкачва за три часа и половина Южната кула на Световния търговски център. Това предизвиква възторга на хилядите минувачи, които наблюдават случващото се от улицата.
Когато достига безопасно върха на кулата, аплодисментите отдолу се издигат към него, а Уилиг се обръща и помахва на множеството, останало на около 410 метра под него.
След изкачването той е арестуван и получава три обвинения, а по-късно град Ню Йорк завежда срещу него граждански иск за 250 000 долара. За хората на улицата обаче той е герой.
За изкачването Уилиг използва найлоново въже и специални метални захвати, които сам е проектирал така, че да пасват в металните релси, по които се движи системата за миене на прозорците. Под тежестта на тялото му – около 70 килограма, устройствата се заключват стабилно, но когато реши да ги премести нагоре, се освобождават лесно.
От времето, когато френският въжеиграч Филип Петѝ преминава по въже между двете кули на Световния търговски център, Долен Манхатън не е виждал подобно дръзко зрелище, което да не навреди на никого – освен може би на хората със схванати вратове.
Вижте още: Алекс Хонолд изкачи фрий соло небостъргача Taipei 101
„Това беше лично предизвикателство“, казва Уилиг, а когато го питат защо го е направил, отговаря:
Просто исках наградата да стигна до върха.
Опитите да бъде разубеден се оказват безуспешни
Опитен алпинист, слабият, брадат Уилиг подготвя експедицията си до Световния търговски център в продължение на година. По време на изкачването си по фасадата той се движи с прецизност, ловкост и спокойствие.
„Какво изобщо го държи там горе?“, недоумява зрител от тротоара, когато катерачът вече е достигнал около 70-ия етаж.
„Много кураж“, отвръща полицай, който участва в спасителната операция.
Изкачването
Изкачването започва в 6:30 ч. Когато го забелязват, полицията и свидетелите приемат, че човекът по фасадата е или луд, или самоубиец. Изпратен е преговарящ, който да го убеди да се качи на платформата за миене на прозорци, спусната от покрива.
Уилиг обаче продължава нагоре. С всяка изминала минута, докато се превръща във все по-малка точица, бавно изкачваща гладката сребриста фасада, той постепенно печели симпатиите и на най-големите скептици. По пътя към върха е аплодиран и окуражаван от хората долу.
Когато веднага след изкачването представител на градската администрация съобщава на журналистите, че Ню Йорк съди Уилиг за 250 000 долара заради разходите и проблемите, които е причинил, като „умишлено и неправомерно е изкачил Южната кула на Световния търговски център“, репортерите забравят професионалната си безпристрастност и започват шумно да освиркват решението.
Искът е подаден от полицейския комисар Майкъл Дж. Код с обяснението, че властите се опасяват подобни акции да не поставят началото на „нов клуб на авантюристите“.
По думите му около 80 полицаи са били отклонени от други задачи, за да овладяват тълпите и задръстванията в центъра на Манхатън по време на изкачването. Освен това полицейски хеликоптер е бил използван, за да държи на безопасно разстояние шест други хеликоптера, които кръжали около кулите – вероятно на различни медии.
„Помните балониста“, казва говорителят на полицията, припомняйки случая с 23-годишния Роналд ДиДжовани, който няколко месеца по-рано вдига полицията на крак с десетки километри преследване с балон с горещ въздух.
Самият ДиДжовани е арестуван в подножието на кулите рано сутринта, тъй като окуражавал Уилиг с викове „Успех!“. Заподозрян е, че му е помогнал да започне изкачването. Задържани са още трима души, сред които братът на катерача – Стивън Уилиг. Срещу всички са повдигнати обвинения за незаконно проникване, застрашаване на живота и нарушаване на обществения ред.
ДиДжовани признава, че е „подал ръка“ на Уилиг, защото преди това катерачът му бил помогнал при излитането на балона.
Вижте още: След смело катерене: годеж на Емпайър Стейт Билдинг
Преговори във въздуха
Двама полицаи съпровождат Уилиг от платформата за миене на прозорци и достигат нивото на катерача около 55-ия етаж – към 8:30 ч. На платформата за миене на прозорци е нюйоркският полицай Деуит Алън, заедно със служителя на Пристанищната полиция Глен Килдейр, който, по думите му, „не се чувствал особено добре на високо“.
След около три минути разговор Алън разбира, че Уилиг не е психически нестабилен.
„Съдех по отговорите му, по оборудването, което използваше, и, ако щете, по погледа му. Всичките му отговори бяха напълно разумни.“
Двама полицаи съпровождат Уилиг от платформата за миене на прозорци и достигат нивото на катерача около 55-ия етаж – към 8:30 ч. На платформата за миене на прозорци е нюйоркският полицай Деуит Алън, заедно със служителя на Пристанищната полиция Глен Килдейр, който, по думите му, „не се чувствал особено добре на високо“.
След около три минути разговор Алън разбира, че Уилиг не е психически нестабилен.
„Съдех по отговорите му, по оборудването, което използваше, и, ако щете, по погледа му. Всичките му отговори бяха напълно разумни.“
Единственото неразумно беше, че се намираше от външната страна на сградата.
Някъде около 75-ия етаж двамата вече са получили автографи от катерача. Бележките са написани върху бележник, подаден от Деуит Алън, който му предоставя и химикал.
„Най-добри пожелания на моя спътник в изкачването“, гласи всяка от тях.
Освен всичко, полицай Деуит Алън, служител от Специализирания спасителен отряд №1, който многократно е участвал в спасяване на потенциални самоубийци и е работил дори на върха на кулите на моста „Джордж Вашингтон“, остава силно впечатлен от Уилиг.
„Беше в невероятна форма“, казва той след приключването на акцията.
Самият Уилиг заявява, че е попадал в далеч по-опасни ситуации. Като пример дава изкачването на 90-метровия маршрут „Lunatic Fringe“ по Рийдс Пинакъл в долината Йосемити, което според него е било по-трудно от покоряването на небостъргача.
Вижте още: Storror – момчетата, за които небостъргачите са просто игрална площадка
Оборудване и екипировка
В деня на изкачването той носи дънков панталон, кожени катерачни обувки до глезена, тениска и синя кърпа около врата. На гърба си има малка червена раница с вода, ветровка, слънчеви очила, резервни метални захвати и инструменти.
Найлоновото въже, което използва, е с изпитана якост от около 1,6 тона. То е свързано с катерачния му колан, с краката му и със специалните метални устройства, които се захващат за релсите на системата за миене на прозорци.
По-късно говорител на Пристанищната администрация уточнява, че тези релси служат единствено за направляване на платформите, а не като носеща конструкция, така че не е ясно какво натоварване могат да издържат. Не е известно и каква е здравината на алуминиевите фасадни панели, закрепени с винтове. Въпреки това, по първоначални данни, Уилиг не е нанесъл никакви повреди по сградата.
Според полицай Алън единственото затруднение по време на изкачването били някои неравности в каналите, които катерачът преодолявал с малко чукче, носено специално за тази цел.
Полицията позволява на журналистите да разгледат оборудването му, но отказва да разреши снимки, за да не могат други хора лесно да копират конструкцията на металните устройства.
От обвиняем до герой
Финалът обаче не е толкова безоблачен. Веднага след слизането си Уилиг е арестуван. Срещу него са повдигнати обвинения за незаконно проникване, безразсъдно застрашаване и нарушаване на обществения ред. Градът дори завежда граждански иск за 250 000 долара, тъй като заради акцията са мобилизирани около 80 полицаи и сериозен спасителен ресурс.
Реакцията на обществото обаче е толкова силна, че още на следващия ден кметът Ейбрахам Бийм отменя иска. Вместо огромната санкция Уилиг получава символична глоба от… 1,10 долара – по един цент за всеки от 110-те етажа, които е изкачил. Скоро след това отпадат и останалите обвинения.
Кой е Джордж Уилиг
Макар повечето хора да го запомнят като „Човека-муха“, Уилиг далеч не е случаен авантюрист. Преди изкачването на Световния търговски център той вече има сериозен опит по трудни скални маршрути в Йосемити. Самият той казва, че легендарният маршрут Lunatic Fringe на Reed’s Pinnacle е бил по-труден от небостъргача в Манхатън.
Още през 1976 г. заедно с каскадьора Джери Хюит изкачва и прочутата стоманена сфера Unisphere в Ню Йорк. След славата от 1977 г. участва в няколко телевизионни алпийски експедиции и демонстрационни изкачвания.
Любопитното е, че въпреки световната известност Уилиг никога не превръща катеренето на небостъргачи в своя професия. За разлика от по-късните „градски катерачи“, той остава преди всичко скален алпинист, за когото изкачването на Световния търговски център е еднократно предизвикателство, а не начало на поредица от подобни акции.
Началото на една нова епоха
Изкачването на Джордж Уилиг остава първото успешно покоряване на кулите на Световния търговски център по фасадата. Преди него светът вече е виждал Филип Петиѝ да преминава по въже между двете кули през 1974 г., но катеренето на самата сграда е нещо съвсем различно.
Успехът на Уилиг вдъхновява и други смели авантюристи. Най-известният сред тях е Дан Гудуин, който няколко години по-късно започва серия от изкачвания на небостъргачи, включително прочутата Sears Tower в Чикаго.
Вижте още: Безстрашни сърца: строителите на небостъргачи, които „танцуваха със смъртта“
