Световната карантина, ограничаваща разпространението на COVID-19, оставя много хора у дома и то за дълго време. Но всяко правило си има изключение. Подобно изключение е историята на Едвина Харт, медиен сътрудник, чиято съдба я отвежда чак на Южния полюс.
В началото на март 2020 г. Едвина Харт се качва на специално създаден за полярни изследвания кораб, тръгващ от най-южния град на Чили – Пунта Аренас в посока Фолкландските острови и Антарктида. Тогава границите на Южна Америка са все още отворени и има само един потвърден случай на COVID-19 в Чили.
След като тръгнахме от Чили, прекарахме дните си блажено, плавайки на юг от Антарктическия кръг, най-девствената част на планетата, до която малцина се впускат. Плавахме сред айсберги, които се извисяваха като кристални скулптури от водата. Попаднахме на групи пингивини, изследвахме зловещи китови останки и с удивление наблюдавахме розовите залези, осветяващи отвесните бели скали.
Десет дни по-късно изследователите трябва да акостират на пристанището Пунта Аренас и оттам да потеглят към Сантяго. Но нещата се объркват. Хаосът ескалира в Южна Америка и Чили затваря пристанищата си за всички круизни кораби.
„Нашият кораб трябваше да акостира на 15 март в Чили. Надеждата ни обаче угасна рано сутринта, когато бяхме отклонени от пристанището. С над 400 пътници в други кораби, прекарахме следващите няколко дни на котва близо до чилийския бряг. Бреговата ивица беше толкова близко, а ние седяхме като затворници.“
Чилийските власти зареждат кораба с гориво и провизии и съветват експедицията да поеме към друго пристанище.
Капитанът Тори Сакариасен решава групата да се върне към Фолкландските острови и да отплава на юг към Британската отвъдморска територия, с надеждата да им бъде разрешено да слязат от кораба и да вземет чартърни полети обратно.
Промяната в плановете обаче включва преминаването през опасния „Проход на Дрейк“, който е едно от най-суровите места на планетата.
„От каютата ми океанът приличаше на гигантска пералня. Някои казват, че „Проходът на Дрейк“ е цената, която плащате, за да стигнете до Антарктида. За нас, плавайки за пореден път през извиващите се 8-метрови вълни, докато обикаляме митичния нос Хорн, беше цената, която платихме, за да се приберем вкъщи при нашите близки.“
Едвина, заедно с колегите си прекарва карантината на луксозен норвежки лайнер, потопена в лекции, организирани в научния център по теми от полярната история до морския живот на Антарктида. Сутрините ѝ започват с йога или разходка по горната палуба на кораба. Междувременно артистично настроените пасажери прекарват времето си, рисувайки портрети на китове с акварел и сходни техники.
„Мнозина на борда са обединени от споделена любов към пингвините, което е неизбежен страничен ефект от проучванията в Антарктида. Невероятни са! Почти няма човек на борда, чийто хард диск на фотоапарата да не е пълен със снимки на кралски пингвини и техните малки.“
ВИЖТЕ: Ледена епоха: Масивен айсберг се отчупи от ледник на Антарктида
