На най-високите планински върхове, където снегът е най-чист и въздухът най-студен, има места за каране, които не са просто трудни – те носят опасност. За тези места трябва да си даваш сметка, че тук погрешният избор може да е последен. Тези трасета са легенди сред скиорите – с репутация, която се предава от уста на уста, подкрепена не само от разкази, а и от многобройни инциденти и падания.
Тези трасета съчетават екстремни наклони, непредсказуем терен и ограничен достъп до медицинска помощ. От заледени кулоари до „слепи“ отвеси – това са най-рискованите ски спускания в света, подредени от опасни до направо смъртоносни:
#10 Японско беккънтри – планината Йотей, Хокайдо
По северните склонове на вулкана Йотей, дълбоката пудра, примамваща под чисто синьо небе, привлича скиори от целия свят – и неслучайно. Но красотата на този беккънтри терен крие риск, който не може да се подцени. Чести лавини, рязко променящи се условия и пълната липса на спасителни патрули превръщат всяко спускане в изживяване на ръба на възможното.
Скиори, които са опитвали да намерят „перфектния пухкав сняг“, често се оказват в трудни ситуации, изчаквайки спасителни екипи часове наред. Това не е просто игра с уменията – тук натрупаната лавинна маса може да те отнесе преди дори да си осъзнал опасността.
Вижте още: Япония: поздрави от Меката на пудрата!
#9 Задната страна на Valluga – Санкт Антон, Австрия
Ако търсиш приключение, Valluga предлага едно от най-плашещите извънпистови изживявания в Европа. Става дума за обратната (северна) страна на връх Valluga – Санкт Антон, Австрия. До върха се стига с лифт, но спускането от „задната“ му страна не е писта. Това е алпийски извънпистов маршрут, достъпен само с водач.
Склонът започва с острия ръб на билото, където следва почти вертикален пад. Има реален риск от дълги падания и лавини. Местните водачи, които водят смелчаци надолу, често говорят, че тръгнеш ли, няма връщане назад, като след първия завой вече си се ангажирал със съдбата си надолу по планината. Една малка грешка тук може да те отклони от тесния коридор и да те изпрати по каменисти склонове.
Вижте още: Една от най-привлекателните части на Австрийските Алпи
#8 Great Scott – Snowbird, САЩ
Great Scott в Snowbird е официално обозначена писта, но с характеристики, които я доближават до извънпистово каране: голям наклон, скали под снега и минимално място за грешка. Кара се само при много добри условия и от напреднали скиори.
„Великолепният Скот“ концентрира в себе си всичко, което кара сърцето да прескача: стръмни 40° наклони, скрити скални остриета под снежна покривка и внезапни промени в условията. За привържениците на екстремното това е като да се устремиш към кратък, но брутален танц със склоновете, където дори най-малък пропуск в техниката може да се окаже болезнен.
#7 Delirium Dive – Банф, Канада
Delirium Dive в Sunshine Village, Банф, Канада
не е класическа писта, а официално разрешена, но опасна зона за извънпистово каране. Достъпът е позволен само с лавинна екипировка. Теренът е стръмен, тесен и осеян със скали, а лавинният риск е постоянен.
Какво да очакваш – тесен улей, опасности от двете страни и лавинни зони, които не прощават грешки. Тук не става въпрос само за стръмен склон. Опитните водачи подчертават, че дори при „перфектни“ условия един неочакван скален ръб или изгубена линия могат да те оставят заседнал и без помощ сред суровата канадска пустош.
Вижте още: 10-те най-високо разположени ски лифта в света
#6 Corbet’s Couloir – Джаксън Хоул, САЩ
Този екстремен кулоар се намира в Jackson Hole, Уайоминг, САЩ. Формално е част от курорта, но по същество представлява естествен кулоар със задължителен скок при влизане. Изисква се отлична техника и пълен контрол още от първата секунда.
Сред експертите той е описван като едно от най-страшните места за каране в Северна Америка, с директно излагане на скала и свободно падане от около 3–6 метра, преди да стигнеш до основата на улей с 50° наклон. Историите за падания – от преобръщане с разпиляна екипировка до неконтролируеми плъзгания, са толкова често споменавани, че самото му име предизвиква смесица от трепет и уважение.
#5 La Grave, Франция
La Grave е високопланински ледников терен без маркирани писти, във Френски Алпи.
Това е суров алпийски район с лифт. Изборът на маршрут е напълно свободен. Няма ски патрул, липсват маркировка и ежедневен контрол на лавините. Карането тук е чисто извънпистово. Често се извършва с водач.
Когато става дума за екстремни преживявания, La Grave е прословуто място – алпийски терен в най-чистия му вид, с ледникови пукнатини, безкрайни скални каньони и лавинни склонове. Това е място, където всеки завой може да предложи нова, непозната опасност и дори опитните водачи го наричат „изпитание за характера“.
Вижте още: Къде да караш тази зима: Френските Алпи
#4 Grand Couloir – Куршевел, Франция
Grand Couloir е маркирана черна писта, но никога не е обработвана. Тя е от най-екстремния тип – тясна, стръмна и често заледена. Достъпна е от лифт и формално е част от курорта, но изисква много високо ниво и стабилни условия, особено заради натоварения трафик.
Grand Couloir е място, което дори при добро време кара скиорите да се сприятелят със страха. Кулоарът изисква не само умения, но и хладен ум, защото пътят от кабинковия лифт до първия завой може да бъде по-труден дори от самия улей. Опитни водачи описват как един момент на несигурност може да те изпрати в смъртно опасно падане.
Вижте още: Ритен – искрящата туристическа перла в Южен Тирол
#3 La Chavanette („Швейцарската стена“) – Avoriaz/Champery
La Chavanette, по-известна като „Швейцарската стена“ (The Swiss Wall), е една от най-трудните и емблематични черни писти в света, разположена на границата между Франция и Швейцария в зоната Portes du Soleil. Курортът Авориаз/Шампери е на 1 800 метра надморска височина, заобиколен от стъмни и полегати склонове.
La Chavanett предлага предизвикателство за експерти, стартиращо със стръмен, тесен проход. Тези, които някога са слизали по „Швейцарската стена“, говорят за усещането да летиш надолу по склон с наклон над 50°, докато огромни бабуни (до 2 м) те подканят да грешиш, а ледът чака да те спре. Видимостта от горе често е толкова лоша, че само звукът на собствените ти ските ти дава представа за това какво предстои.
Пистата е с дължина около 1 км с вертикално спускане от 331 м. Обикновено се подхожда откъм Авориа (Франция), като горната част е най-стръмната и плашеща част, често описвана като „скок в бездната“. Тази писта не се обработва с ратрак, което я прави сериозно предизвикателство, подходящо само за много напреднали скиори.
Вижте още: Зьолден (Sölden): приказка сред ледници и много сняг
#2 Harakiri – Майрхофен, Австрия
Името казва всичко: Harakiri е най-стръмната поддържана писта в Австрия, с ужасните 78% наклон – готова да те изпрати надолу със „скоростта на светлината“. Намира се в в ски курорта Mayrhofen Ski Zillertal 3000. При заледяване се превръща в истинско изпитание за контрол и техника. Тези, които се осмеляват да я пуснат, често разказват, че скоростта „идва сама“. Дължината на пистата е 1500 м, а отрицателната денивелация е 375 метра.
Вижте още: Стръмни склонове с Вивиен Бруше
#1 Streif (Hahnenkamm) – Китцбюел, Австрия
И накрая, но не и по значение – Streif (Щрайф) на Hahnenkamm. Смята се за една от най-предизвикателните писти за спускане в света. В продължение на десетки години този склон е сцена на легендарни спускания в рамките на Световната купа, където професионални състезатели достигат скорости над 120 км/ч, скачат от огромни трамплини и се борят с наклони над 85%. Пистата е с дължина 3312 м, стартът е на 1665 м, а финалът е на 805 м.
Първото състезание е проведено през 1937 г. и е спечелено от австриеца Тадаус Швабл с време от 3:53,1 минути. Рекордът на писта е поставен през 1997 г. от Фриц Щобл, който пресича финалната линия с впечатляващите 1:51,58 минути.
Щрайф е напълно маркирана и поддържана писта, но е проектирана за професионални състезатели, поради екстремните наклони, огромни скокове и изключително високи скорости. За любители тя е опасна дори при спускане извън състезателен режим.
Вижте още: Фабио Уибмер покори Щрайф със спиращи дъха трикове и максимална скорост над 100 км/ч
