Елате на 29 септември, сряда, между 17 и 22 часа, в Цар Симеоновата градина в Пловдив, за да отбележим заедно ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА ПРИЛЕПИТЕ!
Целта на инициативата е широката общественост да се запознае с живота и навиците на тези тайствени животни и да покаже защо е важно тяхното опазване. Европейската нощ на прилепите се отбелязва от 1990 г. От 1997 г. инициативата е под егидата на Споразумението за опазване на прилепите в Европа (EUROBATS). Днес събитието се отбелязва в над 30 страни от цяла Европа, а една от тях е България, където нощта на прилепите ще се отбележи за 14-ти път.
По време на събитието ще имате възможността да научите много и интерсни неща за прилепите, да пробвате какво е да “летиш” с прилепни крила, да разберете кой прилеп тежи колкото едно желирано мече, кой е най-«дълголетния» прилеп, колко «деца» раждат прилепите и как ги отглеждат, защо прилепите са полезни за човека и още много, много интересни факти. Ще можете също така да се поставите на мястото на прилепните изследователи, катерейки се по въже с пещерна екипировка, и да изработите сами къщичка – убежище за прилепи.
А първите посетители ще се почерпят със специални «прилепни» сладки!
НЯКОИ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА ПРИЛЕПИТЕ
– В света има близо 1100 вида прилепи, т.е. ¼ от бозайниците могат да летят! Това е най-процъфтяващата група бозайници.
– Прилепите обитават всички континенти с изключение на Антарктида, най-северните части на Европа, Азия и Америка и някои отдалечени острови.
– Прилепите съществуват от 55 милиона години, а човекът – едва от 50 000 години. Т.е. те са на Земята 1100 пъти по-дълго от нас!
– Прилепите се ориентират в тъмното с помощта на ултразвук – ако нашият слух долавя звуци от близо 20Hz до 15 – 20 kHz (в зависимост от възрастта на човека), някои прилепи могат да чуват звуци с честота над 110 kHz.
– Прилепите са бозайници, което означава, че раждат живи своите малки и ги хранят с мляко, а телата им са покрити с козина.
– Прилепите не са гризачи, въпреки че външно приличат на такива и някои хора ги наричат “летящи мишки”.
– Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители. Едно малко кафяво прилепче, което тежи около 5 гр, изяжда 3000 насекоми на вечер и само за един час може да изяде 1200 комара!
– Прилепите могат да изядат до 1/3 от собственото си тегло за една нощ. Едрите прилепи в България тежат средно по 20–30 g, което означава, че една колония от 300 индивида за едно лято поглъща около 550 kg насекоми. За една нощ това са приблизително поне 20 000 комари, бръмбари, пеперуди и други насекоми, голяма част от които се считат за вредители.
– Прилепите се размножават много по-бавно от други видове със сходни размери. Например гризачите могат да раждат до десет малки и по няколко поколения в сезон. Прилепите раждат по едно-две малки, освен това не всички женски участват в размножаването, а полова зрялост достигат на години. Това ги прави много уязвими като видове.
– Прилепите спят зимен сън – през зимата те изпадат в т.нар. хибернация. Температурата на тялото им спада и те стават неподвижни. Енергийните разходи намаляват до 100 пъти. По време на зимния сън пулсът на прилепите е от 10 до 80 удара в минута, докато нормално е 250-450 удара в минута (до 1000 по време на полет).
– Най-“старият” прилеп, чиято възраст е установена от човека, е на над 41 г.! Това е рекорд за малък бозайник в света (той тежи едва 6-7 грама преди хибернацията). Учените твърдят, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго отколкото е нормално за бозайници с техните размери.
– Всички видове прилепи са защитени от закона! Никой не може да убива или наранява прилепи, нито да ги прогонва от местата, в които живеят. Прилепите могат да се улавят само с научни и природозащитни цели и само от определени хора, които имат издадено разрешително за това.
Близо 25% от всички видове прилепи са застрашени от изчезване. Поне 12 вида са окончателно заличени от лицето на Земята, вследствие на човешката дейност. Изчезването на всеки вид има съществени последици, които рано или късно пряко рефлектират върху човека или стопански значими за него видове. В цяла Европа популациите на прилепите намаляват заради унищожаване на старите гори, интензивното земеделие, използването на много хербициди, безпокойството в пещерите и прочие.
