От всички полезни джаджи, които можете да помъкнете със себе си, не само сред природата, но и в ежедневието, несъмнено ножът е най-важната. Образно казано, приложенията му са толкова много, с колкото други инструменти не разполагате на момента.
Но как да изберем подходящ нож за ежедневна употреба?
Тъй като ще ви придружава постоянно, такъв нож трябва да е с достатъчно компактни размери, за да не ви ангажира присъствието му, независимо дали ще го носите в джоб или в чанта/раница, но едновременно с това трябва да бъде и достатъчно универсален, за да разреши колкото се може повече належащи задачи. Логично, най-подходящи за целта са сгъваемите ножове и обикновено моделите, които се предлагат на пазара са точно такива. Предимствата са ясни – в разгънато състояние получавате един пълноценен нож, който обаче е наполовина по-малък, обезопасен и лесен за пренасяне, когато е сгънат.
Разнообразието на пазара обаче е огромно, затова ще ви запознаем накратко с най-важните характеристики на ножовете за ежедневна употреба, които да ви ориентират в избора.
БРОЙ ОСТРИЕТА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНСТРУМЕНТИ
В преследване на ултимативната универсалност еволюцията на ножовете е поела в три направления – с едно острие, но такова, че да е подходящо за максимален брой операции, с две, остриета, комбиниращи различни характеристики или тежката артилерия – мултитул с наръч инструменти, подходящи за бягство от таен затвор нейде из камбоджанската джунгла…
Всяко от трите направления има своите плюсове и минуси:
С ЕДНО ОСТРИЕ
Ножовете с едно острие могат да бъдат както фиксирани така и сгъваеми. Макар това да е класическата концепция за нож, те се предлагат в най-различни форми и размери.
Предимства: В този случай се залага на простотата на конструкцията, което позволява по-голям размер на острието и постигането на повече здравина и надеждност.
Недостатъци: В каквато и ситуация да попаднете можете да разчитате само на качествата на конкретното острие, с което разполагате.
С НЯКОЛКО ОСТРИЕТА
Ножовете от този тип по правило са сгъваеми и разполагат с две или повече остриета с различна форма.
Предимства: Повече остриета с различни характеристики означава повече операции, които можете да извършвате с една и съща производителност.
Недостатъци: Разширената функционалност на този тип ножове е за сметка на тяхната здравина и издръжливост, спрямо моделите с едно острие.
МУЛТИТУЛОВЕ
Снимка: Х. Узунов
Мултитуловете са нещо между нож и строителен магазин в един джоб. Освен с едно (а понякога и повече) острие, те разполагат и със сериозен набор от допълнителни инструменти като трион, клещи, шило и тн. според спецификите на конкретния модел. По броя на извършваните операции те са най-близо до думата “универсалност”, но като всяко нещо, съчетаващо в себе си характеристиките на много други, тяхната сила е и тяхна слабост.
Предимства: Огромният наръч от най-различни инструменти, с които можете да разполагате по всяко време.
Недостатъци: Мултитуловете обикновено издишат по два параграфа – здравина и ергономия. Нуждата да се съберат повече маймуни на един клон с ограничен размер отслабва конструкцията и прави боравенето с част от инструментите не толкова удобно и ефективно, колкото ако държахте техния оригинал в ръце.
ВАРИАНТИ НА РЕЖЕЩИЯ РЪБ
Режещият ръб е най-важната част от ножа, защото именно чрез нея той извършва действието, за което е призван, а именно да реже. Тук отново имаме три варианта на избор за ежедневен нож, като те зависят от начина, по който конкретният модел прорязва – чрез натискане или чрез издърпване:
ГЛАДЪК РЪБ
Снимка: Х. Узунов
Това е класическият и най-разпространен вариант на режещия ръб. Въпреки предимствата на другите варианти, по-долу, трябва да знаете, че един добре заточен гладък ръб винаги ще работи по-добре.
Предимства: Гладкият ръб, с който се реже чрез натиск, ви позволява да имате по-добър контрол, по-голяма прецизност и по-чисти срезове. Освен това заточването му е далеч по-лесно.
Недостатъци: Основният недостатък тук е, че подобно острие се справя по-трудно с операциите, изискващи рязане чрез издърпване, например въже.
ИЗЦЯЛО НАЗЪБЕН РЪБ
Ножовете с такъв ръб разполагат със зъбци по цялата дължина на острието, чак до върха. В повечето случаи са подходящи за по-специфични дейности, което ги прави не толкова универсални за ежедневна употреба.
Предимства: Благодарение на зъбците, които оказват по-голям натиск върху по-малка площ, подобен нож би се справил по-добре с рязането на по-твърди и здрави синтетични материали като кабели например.
Недостатъци: Назъбените остриета правят значително по-груб срез от гладките, освен това заточването им в домашни условия е изключително трудно.
КОМБИНИРАН РЪБ
Този тип ножове се докосват до универсалността, съчетавайки в едната си половина гладък ръб, а в другата назъбен. Той се бори с някои от негативите на назъбените ръбове, но ви позволява да запазите способността за рязане чрез натиск.
Предимства: Очевидното предимство тук е възможността да вземете най-доброто от двата свята.
Недостатъци: В зависимост от разположението на зъбците, някои задачи могат да се окажат сложни за изпълнение. Заточването на назъбената част отново е трудно.
РАЗМЕР НА ОСТРИЕТО
От размера на острието зависи както изпълнението на дадената задача, така и комфортът при работа и пренасяне.
МАЛКИ ОСТРИЕТА (ПОД 7 СМ)
Това са идеални остриета за дребни ежедневни задачи като отваряне на кутии и рязане на въженца.
Предимства: Компактните им размери ги правят удобни за разнасяне дори в малки и тесни джобове. Легални са на повечето места по света.
Недостатъци: Не са толкова здрави и гъвкави колкото по-големите остриета и са склонни на повреда при по-тежка работа.
СРЕДНИ ОСТРИЕТА (7-10 СМ)
Най-удачната дължина за джобен нож.
Предимства: Способни са да се справят с най-широк кръг от задачи, от дребни ежедневни неща, до тежка работа.
Недостатъци: Такива почти не се срещат, но е възможно в определени райони да не отговарят на определени изисквания на закона.
ГОЛЕМИ ОСТРИЕТА (НАД 10 СМ)
Ножовете с голямо острие в повечето случаи са със специфично приложение, например самоотбрана, и не са подходящи за ежедневни цели.
Предимства: Здравина. Позволяват изпълнението на тежки задачи.
Недостатъци: Значителните им тегло и размери ги правят по-забележими и неудобни за носене. Не са подходящи за прецизни дейности. На някои места по света легалното им притежание е свързано с определени изисквания.
ТИП НА ОСТРИЕТО
Формата на острието е определяща за начина, по който ножът ще ви служи най-добре. Вариантите са много, затова ще се спрем на част от най-разпространените:
Clip point: Един от най-разпространените типопве острие, подходящ за ежедневни нужди и лов. Тесният връх е подходящ за пронизване, а дълбокият корем улеснява нарязването.
Drop point: Още едно универсално острие. Обикновено се среща при ловни и армейски ножове, както и такива за оцеляване. Позволява добър контрол при работа и е подходящо за дране и пробиване.
Острие с прав гръб: Това е традиционно острие с универсална форма, подходящо за кълцане и нарязване, поради което е и много разпространено сред ножовете за готвене.
Tanto point: Това не сред най-универсалните остриета, но дизайнът му го прави чудесно за рязане с натискане и пробиване на по-твърди материали.
Trailing point: Един от най-сполучливите дизайни за белене, нарязване и одиране. Острието е предназначено изключително за фини операции, поради което и има склонност лесно да се чупи.
Pen blade: Най-популярната форма сред джобните ножчета води началото си от ножовете за подостряне на пера за писане. Това острие е подходящо за широк кръг дребни ежедневни задачи.
СТОМАНАТА НА ОСТРИЕТО
Това е една колкото важна, толкова и сложна тема, затова в настоящото изложение ще я засегнем съвсем бегло, колкото да ви послужи за ориентация.
В общи линии имаме 3 основни позиции, от които зависи какъв вид стомана ще бъде най-удачен за конкретния нож:
- Предвидената употреба – влиянията, на които трябва да е устойчива сплавта, например влага и абразиви.
- Геометрия на острието – по-тънко острие се компенсира с по-здрава сплав.
- Геометрия на ръбовете – някои сплави работят по-добре при определени ъгли.
Популярни варианти, на които ще попаднете като сплави са 8Cr13MoV, 14C28N, 420HC, 440C, 8Cr17, 12C27 и др. Следвани от високия клас ZDP-189, M390, K390, K294, Aogami, Shirogami…
Ето и характеристиките на първите две сплави:
8Cr13MoV неръждаема стомана: Това е среден клас неръждаема стомана, която е закалена на 57-58HRC и е особено подходяща за ножове за ежедневно ползване. Точи се лесно и остро, поддържа по-дълъг ряз поради съдържанието на въглерод (0,8%). В състава също влизат хром и молибден, които подпомагат издръжливостта от корозия (ръжда), както и хром и ванадий за увеличаване на износоустойчивостта. Заради ножовете изработени от тази стомана тя го прави перфектен избор съотношение цена-качество.
14C28N неръждаема стомана: Това е мартензитна стомана от среден клас, която може да се наточи изключително остро. Предлага отлична твърдост и устойчивост на корозия. Подложена е на криогенна обработка, за да достигне до оптималната твърдост от 58~60 HRC.
МАТЕРИАЛИ НА ДРЪЖКАТА
Освен естетични функции, материалите от които е изработена дръжката на ножа притежават и чисто функционални характеристики, тъй като преди всичко от тях зависи удобността на захвата и боравенето с ножа.
Съществува голям избор от материали като редом с класическите като дърво и кост, в днешно време на пазара се появяват все по-качествени и леки съвременни материали. Ето и най-популярните:
Алуминий: Често покрит със защитен филм, алуминият напоследък става все по-популярен материал за дръжки. Подходящ е за ножове, които ще се използват в тежки климатични условия.
Снимка: Х. Узунов
G10: Изключително здрав и лек полимерен композит, който показва добри качества при лошо време, ето защо е много популярен като материал за чирени на тактически и ножове за оцеляване.
Micarta: Не толкова твърд колкото G10, но също толкова надежден, Micarta е друг популярен композит, изработен от текстил или хартия, комбинирани с фенолна смола.
PA66 GF35%: Съединение от фибростъкло с увеличена твърдост, способно да издържа на големи натоварвания. Високата му механична здравина, добра химическа устойчивост и устойчивост на износване и високи температури го правят разпространен материал не само за дръжки на ножове, но и в авиацията и машиностроенето като цяло.
МЕХАНИЗМИ ЗА ОТВАРЯНЕ
Всяко сгъваемо ножче има нужда от метод на разгъване като тук отново ножарската еволюция е създала няколко подхода:
Ръчно отваряне: Първият и най-елементарен начин за изваждане на острието, без допълнителна механизация. Може да стане с нокът, чрез жлеб в острието или чрез шпилка (понякога и отвор) за отваряне с палеца.
Автоматични ножове: При тях острието изскача от дръжката след натискане на бутон, който освобождава специална пружина.
Механизъм за асистирано отваряне: В този случай имаме сгъваем нож, при който потребителят разгъва острието частично с помощта на палец, след което специална торсионна пружина доотваря и заключва острието. Ключовото тук е, че този механизъм не позволява на ножа да се отвори сам, тъй като изисква упражняването на определена сила.
ЗАКЛЮЧВАЩИ МЕХАНИЗМИ
За да се осигури каквато и да била производителност на сгъваемото ножче е необходимо по някакъв начин разгънатото острие да бъде здраво фиксирано в работна позиция, без произволни затваряния. За тази цел са измислени различни способи. Ще разгледаме най-популярните:
Liner lock: Най-разпространеният вариант за заключване на острието. При него една напрегната странична ламела в дръжката играе ролята на блокиращ елемент, който позволява сгъването и разгъването с една ръка.
Slipjoint: Среща се при традиционните джобни ножчета. Тук острието се фиксира на място от плоско стъпало, което се освобождава при натиск и позволява сгъването на ножчето.
Lockback: Един от най-старите методи за заключване, при който пружина в задния край на дръжката оказва натиск върху пластина, която пък притиска острието.
Mid lock: Както би го обяснил Божинката – Mid lock е същото като Back lock, само че по средата на дръжката.
Frame lock: Тук принципът е подобен на Liner lock, но в качеството на блокиращ елемент се използва част от дръжката.
