Едни от най-красивите ни планински езера са Смолянските. Те се намират в Букова планина, Западните Родопи. Разположени са стъпаловидно по левия бряг на река Черна, а в тях се оглеждат връх Снежанка, Орфеевите скали и Невястата. Образувани са в тилните понижения на голямо свлачище, получено в резултат от контакта на риолитни скали и намиращите се под тях водоупорни седиментни скали.
Макар красотата им да е безусловна, тя далеч не е единственото нещо, с което са известни.
Интересът към езерата над Смолян
Научно доказано е, че в района на Смолянските езера организмът се възстановява по-бързо. Във въздуха, под въздействието на естествено електричество, протича преразпределение на електроните около атомите на кислорода. Известно е, че въздухът в района е зареден с отрицателни йони и е благодатен за хора с проблеми с белите дробове и кожата.
Отрицателните йони, образувани в резултат от специфичния минерален състав на езерата и планинските бризи, имат терапевтично действие и върху хреми, синузити, бронхиална астма, алергии, мигрени, убиват бактериите и вирусите.
Вижте: Мистичният планински дял Дъбраш в Западни Родопи
Според експертите, във въздуха, който дишаме, положителните йони въздействат отрицателно на самочувствието и възприятието, докато техните антиподи, отрицателните йони, ги стимулират.
През 2018 г. учени започват подробни изследвания на отрицателната йонизация на въздуха в Смолянско. За ползите от това явление в района на Смолянските езера, с. Левочево и околностите се говори вече няколко десетилетия. Според една от теориите именно отрицателната йонизация е основен фактор, който действа положително на човешкия организъм и допринася за родопското дълголетие.
Уреди за измерване на йонизацията били предоставени на Роженската обсерватория. По думите на директора д-р Никола Петров (по данни на Darik.bg), най-наситен с отрицателни йони е въздухът във и около вековните гори, край водопади и езера, а най-малко – в затворени помещения, офиси и места, където работят климатици.
Вижте: Родопите: едно от малкото места в света с високо ниво на отрицателна йонизация
Мистика през призмата на науката
След аварията в Чернобил (1986 г.), в района бил направен експеримент. Камион, пълен с уранова руда, излъчваща радиация, минава през Смолянските езера – уредите замръзват, а радиацията изчезва. За експеримента разказва приживе физикът Георги Казалиев* (1927-2012), в продължение на 33 години – преподавател в Учителския институт в Смолян, един от хората, изследвали района.
„В този район преобладават т.нар. планински бризи. Това са особен вид ветрове, които довеждат до прекрояване на елекроатмосферата. Наличието на отрицателни йони – особено сутрин и надвечер, поддържат жизнеността на организма, създават условия за продължение на живота. Всичко това е описано в Британската екологична енциклопедия (W354/2). При изследванията се установи, че най-благоприятното състояние на атмосферата е при наличието на 600 до 6000 отрицателни частици на куб. см. През деня този брой се мени, а в обедните часове понякога преобладават положителните йони. Тогава не се препоръчват разходките. Хората от планината са познавали тези особености по липсата на умора, добра работоспособност и т.н.“, казва Казалиев, цитиран от „24часа“.
Смолянчанинът е и пряк свидетел как въздухът на Смолянските езера помогнал на 60 германци, воювали през Втората световна война, като повечето от тях страдали от различни екземи. Лекувал ги покойният д-р Балтов, лекар в Пампорово. Повечето от тях оздравели напълно, по думите на учения.
Вижте: Природните феномени на България: Каменните гъби
Смолянските езера днес
В днешно време Смолянските езера представляват привлекателно красиво кътче край град Смолян. Наоколо има много добри възможности за къмпингуване и за риболов. Те са общо осем, а трите най-високо разположени езера са свързани с красива екопътека.
Най-близо до град Смолян е Киряновия гьол (днес известен като Рибката). През 70-те години е изградена насипна стена с неголяма височина, която е увеличила площта и обема му значително. Днес езерото е сред любимите места на местните за риболов – във водите му плуват шаран, каракуда, кефал, бял амур, червеноперка и мряна.
Милушевия гьол е разположен терасовидно на няколкостотин метра над Киряновия гьол. Обемът му е значително по-малък, но природата край него е запазена и изключително красива. Във водите му се оглежда скалата Турлука, на метри от него пък са открити останките на средновековен манастирски комплекс и базилика.
Вижте: Тайнствените Родопи или защо да не пропускаме Гела това лято
Тревистото (Тревното), Мътното и Бистрото езеро са емблематични за родопския град. Почти половината от площта на Тревистото езеро е покрита с еднометров торфен пласт, по чиято повърхност растат буйни треви. Мътното езеро е най-високо разположеното от всички, а пейзажът край него създава усещане за призрачност. Във водите на Бистрото езеро пък се оглеждат вековните смърчови гори.
По-високо разположени са езерата Салажа и Османовия вир, край които се вие живописно пътят Смолян-Стойките.
***
В миналото Смолянските езера са били 20, а днес наброяват едва осем. Голяма част от тях с течение на времето са се изгубили, а други просто са се заблатили и вече са трудно откриваеми.
***
*Георги Казалиев – оновател на Дружеството на Младежки червен кръст в Смолян, на първото Астрономическо дружество и на първия Екологичен клуб в България.
Носител е на 76 наградни медала и ордена, както и 3-та степен признание „Кирил и Методий”, и на още 50 грамоти. Автор е на 35 книги. Удостоен със званието заслужил краевед, носител на годишната награда на Смолян за краеведна литература и наградата „Златно перо”. Георги Казалиев е най-дългогодишният изследовател на бризите и естествената отрицателна йонизация на въздуха.
