Учени са извършили сравнително изследване на ефекта от ултрамаратонското плуване на Беноа Льоком и едногодишния полет на астронавта Скот Кели. Резултатите от него, цитирани от Би Би Си, показват, че продължителният престой в космоса и продължителното плуване водят до свиване на сърцето.
Екипът учени
Изследването е било ръководено от проф. Бенджамин Лавин, а резултатите са публикувани в сп. „Съркюлейшън“. Посочва се, че те важат за много дълго пребиваване в космоса, каквото ще е планираното от НАСА до Марс през следващите десетилетия.
Мисията на Скот Кели на Международната космическа станция продължи почти година – 340 дена, именно за да могат учените да изследват ефекта на такъв дълъг полет в космоса върху човешкия организъм.
Вижте: Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?
За опита на Беноа Льоком да прекоси с плуване Тихия океан през 2018 г., вече сме ви разказвали. Той потегли на 5 юни и след 2821 км и 159 дни се отказа.
Плуването за дълги периоди също води до промени в натоварването на сърцето. Те се дължат на това, че тялото е в хоризонтално положение, а не вертикално. Льоком е плувал средно по 5,8 часа дневно и е спал по около осем часа, което съответства на хоризонтално положение.
Вижте: От Япония до САЩ с плуване
Фактите
И при двата вида дейности няма обичайното натоварване на сърцето в условия на гравитация, поради което и органът атрофира.
Според учените и в двата случая движението не е било достатъчно, за да противодейства на промените в сърцето.
„Бях почти напълно убеден, че сърцето на Бен Льоком няма да атрофира. Това е едно от хубавите неща на науката – научаваш най-много, когато откриеш неща, които не си очаквал“, казва проф. Лавин, който е част от програма на НАСА, наречена Cipher.
„Оказва се, че когато плувате толкова много часове на ден, не е като при Майкъл Фелпс. В случая Бен не плува толкова силно, колкото може.“ – казва още професорът.
Ученият уточнява, че Льоком е ритал с краката си относително леко през цялото време. „Това просто не е толкова голяма активност. Ниските нива на физическа активност не предпазват сърцето от адаптиране към липсата на гравитация“, заключава проф. Лавин.
Вижте: Една дължина напред: Морийн Корнфелд и да плуваш на 97 г.
Резултатите
За пет месеца плуване загубата на маса в лявата камера на сърцето на Льоком е 20-25%. При опита на Скот Кели тя е 19% и 27% за година.
Факторите
Доказано е, че спортуването противодейства на процеса на намаляването на масата в космоса. Ето защо астронавтите спазват строга програма за гимнастика, за да бъде ограничена загубата на мускулна и костна маса. Все пак тези упражнения обаче не са били достатъчни, за да бъде предотвратена атрофията на сърцето на Скот Кели.
Вижте: Какво е усетил Феликс Баумгартнер при скока си от ръба на космоса
В космоса двете камери на сърцето се разширяват и това може да доведе до атриална фибрилация (предсърдно мъждене), изразяваща се в ускорено и нередовно биене на сърцето. Това може да увеличи риска от сърдечносъдов инцидент.
В заключение се казва, че промените в сърцето не са били трайни и органите и на двамата са се върнали към нормалното.
Последвай 360° в Инстаграм и Фейсбук, и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот!
