Бразилската ултрабегачка Фернанда Масиел направи скоростно изкачване на планината Винсън на Антарктика. Тя достигна най-високия връх на ледения континент за рекордните 6 часа и 40 минути.
Връх Винсън обикновено изисква минимум 5 до 7 дни за изкачване с използване похватите на алпинизма и ски алпинизма. Постижението на Масиел, освен рекордно като време, е и безпрецедентно, защото е чрез бягане – немислимо доскоро в тези сурови условия.
42-годишната бразилка има зад гърба си световни рекорди за жени в бягането нагоре и надолу на връх Аконкагуа в Аржентина (6962 м, 2016 г.) и връх Килиманджаро в Танзания (5895 м, 2017 г.). Последното й постижение на Винсън обаче бележи първия й рекорд, обхващащ мъже и жени.
Винсън е разположен на по-малко от 1200 км от Южния полюс и се издига на 4 892 метра над морското равнище. Освен най-студеният, той е и най-изолираният от Седемте континентални първенци. Условията в района са изключително сурови и има само два сезона: лято, когато слънцето никога не залязва, и зима, когато никога не изгрява. Опасностите на планината Винсън включват екстремни температури и изключително силни ветрове.
Когато Масиел напуска базовия лагер на Винсън в 11:30 ч. сутринта местно време заедно с местния планински водач и бегач Сам Хенеси, температурата на въздуха е -25 градуса и тя носи сама цялата си храна и вода, както и допълнително облекло. След 9 километра бразилката смени маратонките си с ботуши и започва да използва екипировката си за катерене. Останалият маршрут включва дълги участъци с фиксирано въже с наклони до 55 градуса.
При температури, падащи до -35 градуса, Масиел е трябвало да поправя счупена котка и на последния открит планински хребет тя не само издържа на височинната болест, но и се бори да вижда през замръзналите си очила.
Независимо от това, тя не само стигна до върха, поставяйки рекорд с времето си от 6 часа и 40 минути, но завършва връщането си до базовия лагер за по-малко от половината от времето. Така нейното отиване и връщане отнема само 9 часа и 41 минути. Както времето за изкачване до върха, така и времето за отиване и връщане се квалифицират като световни рекорди.
След завръщането си в лагера, Масиел казва: „Знаех, че не мога да спра дори за минута по време на бягането си към върха на Винсън. Това е доста лудо и тежко предизвикателство за един бегач. Антарктика е изключителна изолирана среда, а планините са супер мощни… Обичам усещането, което само толкова високи планини могат да ми дадат.“
