„Разказите на хижаря“: тайни от кухнята на поредицата

След края на първи сезон на поредицата разговаряме с Христомир Сърбинов, един от нейните създатели

0
 

Сподели

Shares
Разказите на хижаря
„Разказите на хижаря“

След края на първи сезон от поредицата “Разказите на хижаря”, излъчвани по NOVA NEWS, се свързахме със създателите на поредицата, за да ни споделят впечатленията си от многото интересни срещи и да разберем за техните нови идеи.

Как се роди идеята за поредицата?

Една трудна „бременност“ изкара тази идея до раждането си. Поне 10 години, може би, очакваше точният момент, за да се появи. На поляната на хижа „Орлова чука“, където ЕДНА вечер около ЕДИН огън, ЕДИН впечатляващ хижар разказваше ЕДНА вълнуваща история за живота. Тук ще вмъкна и ЕДНА моя любима мисъл на Ричард Бах. Тя е много проста, и затова и гениална! „Животът е …“ Гениалното е, че каквото и да напишем в многоточието, ще е вярно, а другото важно е, че всеки сам попълва многоточието. Ние решихме да напишем: „Животът е в Разказите на хижаря“.

Как избрахте хижите, които да представите?

Критериите за представянето на първите 15 хижи от поредицата ни бяха няколко. Искахме да покрием колкото може повече планини от страната ни, искахме да не са най-популярните хижи, искахме да имат самобитни стопани и, тъй като бяхме начинаещи в това приключение, искахме да можем да стигаме с кола до тях, заради техниката и начина на снимане. Сега вече, след този натрупан опит, сме готови да предприемем и пътешествие с раници на гърба до хижи, до които се стига само пеш.

Разказите на хижаря
„Разказите на хижаря“

Разкажи ни повече за екипа на предаването?

Екипът ни е малък и мултифункционален.

Идея, сценарист, режисьор, оператор и монтажист е Христомир Сърбинов – Ицо Кърпата;

Оператор и монтажист е Камен Котев – Камбата;

Тонрежисьор, фотограф и организатор е Мария Радева;

Фотограф и счетоводител е Тихомира Методиева – Тихич;

Композитор на оригиналната музика е Марио Балтаджиев;

Продуцент е Милен Петров.

Често в пътешествията се включват, помагат и се учат на занаят и децата Яница Сърбинова, Никола Христов и Габи Петрова.

Разказите на хижаря
Разказите на хижаря

В планината обстоятелствата често се променят – имахте ли непредвидени ситуации и трудности? Разкажете ни.

Хм, чак непредвидени ситуации не бихме казали, но например в хижа „Малина“ екипът ни пристигна към 10:30 ч. вечерта и, докато се организираме и запознаем, започнахме да снимаме към 11:30  и не усетихме кога е станало 3:00 часа, а на другия ден трябваше да доснимаме и пътуваме към друга хижа. Така, докато на сутринта Ники готвеше уникален боб с манатарки, здраво слюноотделяхме, но така и не успяхме да дочакаме да опитаме това вълшебство. Явно ще трябва да се върнем там. А за времето, оказа се, че сме страшни късметлии и винаги ни съпровождаше време, в което да заснемем красиви кадри, дори и в мъгла, вятър или снеговалеж.

От кои хижи и хижари имате най-ярки впечатления?

Ето това вече е наистина труден въпрос. Във всяка хижа имаше нещо уникално, а стопаните им носеха нещо самобитно. В хижа „Сакарджа“ се срещнахме с Бай Делчо, който ни показа уникалния си метод за рециклиране на пластмасови бутилки, който споделихме и в Пре(разказите) на хижаря. В хижа „Конгуро“ пък Илка и Георги ни заредиха с младежки ентусиазъм, в хижа „Добра вода“ научихме за любовта на Левски, докато е бил учител. В хижа „Коман“ пък Галин ни разказа как е срещнал мечка на пътечка, в х. „Мургаш“ се запознахме с Бойко и Валентина, които са възродили изоставената хижа и сега се радват на стотици гости всяка седмица. Над хижа „Кабата“ пък попаднахме в магичен, като от приказките, каньон, а пък в последната хижа, която може би скоро ще се казва „Жар“, ни посрещна вечно усмихнатата Йоанна, която докато ни разказваше, готвеше и вдъхновяваше, носеше двумесечното си дете до гърдите си.

Разказите на хижаря
Разказите на хижаря

Какви хора (туристи) срещахте? Кои бяха най-запомнящите се срещи?

Един впечатляваш възрастен турист ни рецитира стихотворение и ни сподели, че едно от нещата, които харесва в планината, е, че над 1000 метра няма политика, а приятели. Срещнахме млади момчета, които тичаха в планината, бягайки от всичко, което ги задушава в града. На хижа „Мальовица“ се запознахме с двойка от Латвия, които се бяха пренесли да живеят в Пловдив, само защото така могат всяка седмица да са в различна планина и бяха очаровани от Родопите. Мария ни разказа за своята борба със стихиите, докато стигне до хижа „Малина“ и за огромната си любов към планината, Николина пък ни сподели какво е да посрещнеш Бъдни вечер сама на палатка на Мусала при -20°С. А над Девня, където цялото поле е в заводи и комини, открихме десетки млади хора, откриващи крепостта Петрича и радващи се, че могат да избягат от града, дори и в този нетуристически район. Впечатляващи бяха и момчетата доброволци, които от година помагаха за възстановяването на хижа „Мургаш“ и се радваха, че могат да оставят след себе си нещо, сътворено от ръцете им и да научат нещо от по-възрастните. И още и още. Всички туристи, с които се срещнахме бяха готови да споделят мига на радост, удовлетворение и хармония и това е заразително.

Имахте ли срещи или инциденти с диви животни или с природни явления?

Срещи да, инциденти не. Имахме срещи с лисици, язовци, катерички, сокерици и кълвачи. Хубавото е, че в планината всеки си върви по своята пътека.

Какво научихте от поредицата срещи, което бихте споделили?

Онзи надпис над входа на Народното събрание (б.р. „Съединението прави силата“)
Е, ВЪЗМОЖЕН! И планината е учител как да го постигнем. И че можем да бъдем и толерантни, и задружни, и споделящи, и обединени. Шегувахме се, че храната и бирата там горе след преход винаги е вкусна, може би защото, за да я заслужиш, трябва да положиш усилие, та трябва да положим такова и тук, където живеем и работим, за да намерим пътя в тази мъгла от зависимости и върхове от егоизъм.

Постигнахте ли това, което си бяхте поставили като цел?

Честно казано в началото имахме идея какво ни предстои, но целите ни бяха малко неясни, макар и написани на хартия. След срещата с всички вдъхновяващи хора в планината, вече можем да кажем, че целта ни ни надскочи. И сме все по-убедени, че това да срещаме гости и домакини, да се учим на толерантност, да пазим природата, да знаем как да се подготвим за приключението си, се превръща в наша мисия. И както каза онзи опитен турист, ако пренесем целият този опит и задружност в града, на всички нас ще ни е по-приятно и ще се поздравяваме с усмивка.

Обмисляте ли продължение?

Попитали веднъж Карл Сейгън дали има извънземен живот и той отговорил … „Ако във цялата вселена няма друго разумно същество, то това ще е абсолютна загуба на пространство“. Та перифразирайки го ще кажем,… ако след толкова красиви споделени мигове спрем дотук, то ще загубим всички! За първият сезон спечелихме проект към НФК и в предаването трябваше да има и култура. В началото това не ни допадна, защото си мислехме, че това ще измести фокуса от идеята ни, а се оказа че всъщност това само обогати предаването ни и пак ни срещна с удивителни вдъхновени млади хора и творци.

И тук идва големият ДОСАДЕН ВЪПРОС с намирането на спонсори на начинанието ни, за  да можем да показваме и разказваме за тези хора и места…, но ще се открием рано или късно.

Разказите на хижаря
Разказите на хижаря

Кога да очакваме следващите (Пре)разкази?

Веднага след Нова година ще намерим време и сили за (Пре)разказите в любимото ни „360“, защото всички тези хижари и туристи, с които се срещнахме, заслужават техните истории и преживявания да бъдат споделяни, четени и видени.

За което им БЛАГОДАРИМ!

Разказите на хижаря
Разказите на хижаря

„Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.