В края на 10-те и началото на 20-те години на миналия век в Лондонския алпийски клуб се оформя силна група, която вече не се задоволява само с върховете на Алпите. Едуард Нортън, Джефри Брус, Ноел Оудъл, Тиъдър Съмървил и най-вече Джордж Мелъри, Джордж Финч и Зигфрид Херфорд дават основание на английските алпинисти да погледнат далеч на изток и най-вече към първия връх на планетата Еверест 8848 м.
Кой друг, ако не алпинистите на първия в света алпийски клуб основан на 22 декември 1857 г., трябва да стъпи и на най-високия връх на света?
Така през 1921 г. към Еверест поема първата 11-членна Британска разузнавателна експедиция. Тя няма намерение да прави опит за изкачване на върха, поради което в нея са включени само 3-ма алпинисти -Мелъри, Булок и Ребърн. В състава са още ръководител, геолог, 2-ма топографи и 2-ма лекари. Според специалистите експедицията изпълнява набелязаната си програма. Съставена е карта на района, открит е възможния път за атака на върха, а тримата алпинисти са излезли до превала Чанг Ла /6985 м/. Екскпедицията е съпроводена от 16 местни носачи и 100 мулета. Еверест взема и първата жертва. На 5190 м от сърдечна недостатъчност почива лекарят А. М. Келас.
Без да губят време Кралското географско дружество, Алпийският клуб и Комисията „Еверест” започват трескава подготовка. Без никакви проблеми ръководството на експедицията се поверява на ген. Чарлз Гренвил Брус, който няма сериозен опит в алпинизма, но дълги години е бил командващ Кралските стрелци на гурките. Познава много влиятелни лица, с които една такава експедиция би могла да има проблеми. И най-важното генералът е личен приятел на Далай Лама. Почти без проблем са избрани и алпинистите, на които се възлага най-отговорната задача – първото изкаване на Еверест.
Не така обаче стои въпросът с избора на ръководителя на алпинистите, тъй като след достигането на базовия лагер ген. Брус трябва да предаде пълномощията си само на това лице. Като начало тричленката, състояща се от представители на Кралското географско дружество, Алпийският клуб и Комисията „Еверест” се спира на двамата най-изявени алпинисти – Джордж Мелъри и Джордж Финч.
Точно процедурата на този избор ме предизвика да проследя неговия ход. На продължителните и многостранни въпроси, проведени поотделно пръв пред комисията се явява Мелъри. Още с влизането в залата Мелъри повежда в положителните точки с това, че е чист англичанин.
Роден е в Англия, учи в престижни учебни заведения и работи в една от най-уважаваните в Англия професии – учител. Мелъри е образец на принципност в работата си, вежлив в обноските си хората с които контактува. Обича и много държи на семейството си. Не по-малко значение за Мелъри има и това, че по време на Първата световна война той пренебрегва факта, че в Англия учителите са освободени от военни задължетия и заминава доброволец в армията, където прекарва 3 години. Единственният пункт по който Мелъри отстъпва това е лекото предимство на Финч по отношение на неговия опит в чисто алпийските възможности. Въпреки всички плюсове в биографията му, към Мелъри са отправени много въпроси, някои от които и провокативни.
Още с влизането си при комисията Джордж Финч има значителен брой точки в минус. Независимо от това, че той е учил, работи и в момента живее в Англия той е роден в Австралия. Освен това Финч е разведен, но на въпроса за семейното си положение той леко послъгва – разведен. Този отговор и занапред ще тежи на иначе много добре подготвения като алпинист Финч. Факт, който уважава и самият Мелъри.
-„Не бих предпочел друг катерач пред Финч, когато се стигне до справянето с последните няколкостотин метри на който и да било връх”.
– Дори и на Еверест? – доуточняват от комисията
– Особено на Джомолунгма” – отговаря без колебание Мелъри.
ВИЖТЕ: Голямата загадка на световния алпинизъм: Къде е снимката на Рут?
Между двамата големи алпинисти има само едно недуразумение. Мелъри счита, че изкачването на Еверест може и трябва да стане без кислородни апарати, тъй като това няма да бъде честно. Финч е категоричен, че Еверест може да се изкачи само с допълнителен кислород. Решението на комисията е категорично – ръководител на алпинистите ще бъде Джордж Мелъри и всички решения на и над базовия лагер ще се вземат от Мелъри.
За втората Британска експедиция до Еверест, но първа с цел изкачването на върха, през пролетния сезон на 1922 г. е писано много. Поради това ще се огранича само до най-важното, а то е: За първи път човешки крак стъпва над 8000 метра и на 21 май Джордж Мелъри, Едуард Нортън и Тиъдър Съмървил достигат рекордната височина от 8235 м без кислород. Пет дни по-късно Джордж Финч и Джефри Брус достигат до 8326 м с кислородни апараяти. Видно от това Мелъри и Финч не изневеряват на принципите си за или против допълнителния кислород.
Няколко дни по-късно Мелъри, Съмървил и Крауфорд тръгват отново към върха. Този път на 7 юни коварна лавина в границите над 7000 метра отнема живота на 7 от 9-те шерпи като в това число е и Найима, когото Мелъри е избрал и за финалната атака, тъй като е оценил отгличните му физически качества.
Постигнатото от тази експедиция е оценено много високо не само в Англия, но и в света. Джордж Мелъри и Джордж Финч пътуват много както в страната, така и в САЩ, за да изнасят лекции и да събират средства за следващата експедиция. Финч допуска някои грешки, които окончателно го изваждат от бъдещите Британски експедиции, но за това в следващия материал.
