Зимни дневници: Сладкият живот на нощен Боровец

Боровец, 18:03 ч. След цял ден падане и ставане по пистите сме уморени, но доволни. Очаква ни дълга вечер, която ще посветим на нощния живот тук, но преди това трябва да хапнем, защото подготовката за нощните кръжоци по клубовете, задължително изисква качествена вечеря, „за да подложим“. Влизаме в житейския ритъм на курорта и заедно с част от гостите на хотел „Рила“ се отправяме към един от ресторантите вътре…

Ресторант-бюфет Seasons

Изборът ни е ресторант-бюфет Seasons, предназначен само за гости на хотела. Атмосферата е приятна и зареждаща. Съчетана с доброто обслужване на усмихнатия персонал и отличната българска и европейска кухня, вечерята ни се превръща истинско гастрономично удоволствие.

Уморените от дългия активен ден гости на групи се събират около шведските маси и витрините, но без да стават опашки. Настроението е ведро и спокойно. Прави ни впечатление, че масите с по-младите посетители се изпразват по-бързо от останалите. Очевидно бързат за някъде. За къде – предстои да разберем.

Коктейл бар & дайнър The Terrace Lounge

След вкусната вечеря се отправяме към известния тераса-бар на хотела, за да обмислим плана за предстоящия рейд из нощните заведения. Барът работи от 10 до 23-часа, като през цялото време тук е пълно с хора, наслаждаващи се на чудесната гледка към пистите.

Барът се слави с бургерите си с дърпано месо и пържени картофки (разбира се от Самоков) и с живописната apres-ski панорама директно към пистите и природата на Боровец. Противно на стереотипите за чай с ром и греяно вино преди или след каране тук се пие много Мохито и класиката – бира. Персоналът държи на качеството на коктейлите и влага голяма енергия в приготвянето им.

Попадаме тук в часовете за вечеря, но въпреки това желаещи за питие преди нощното каране или следващата питиепродавница не липсват. Посетителите са основно чужденци. Освен англичани и гърци, в последно време бара посещават много македонци и сърби… Разговарят разпалено, смеят се или просто отмарят „на тиферич“.

По наредените наоколо ски и бордове разбираме, че повечето от тях са дошли направо от пистите или тепърва се готвят за тях. При всички положения барът е едно от предпочитаните места за срещи или кратък отдих между спусканията.

След лежерната атмосфера по време на вечеря, тук настроението определено е с по-висок градус. Може би заради компаниите, съставени най-вече от младежи, все още в еуфория от карането.

Funky’s Bar

За да бъде пълноценна обиколката ни из баровете на нощен Боровец се доверяваме на нашия човек ски учителя Пламен, който ни пристава като водач из най-популярните места за седенки. 

Първата ни спирка е Funky’s Bar – точно срещу хотел „Рила“. Заведението е едно от предпочитаните, а основанията за това намираме в крафт бирата им, собствено производство, и Блъди Мери-то, за което твърдят, че е най-доброто на територията на курорта. Нямаше как да спорим.

Като повечето заведения и тук можете да се възползвате от Happy hour, до 20:00 часа, когато всички напитки са на -20%.

Ние попаднахме в началото на този щастлив час и заведението тепърва се пълнеше. Това ни даде възможност да се запознаем с любезния барман и, наслаждавайки се на крафт красоти, да научим от него повече за нощния живот в курорта, който, оказва се, е доминиран от обозе напусналите ЕС англичани. Установихме също така, че ако искаме да усетим истинския „вайб“ на нощта 19:00 ч. е твърде ранен час за подобно начинание.

Mamacita’s

Вслушвайки се в съвета на бармана отлежаваме няколко часа в караваната на приятели и към 21:30 ч. сме готови за втори опит. Веднага установяваме промяната – по улиците виждаме все по-малко разнасящи се по екипировка карачи и все повече организирани многочислени компании във вечерни премени, които подобно римска кохорта с уверена крачка бързат към някое от заведенията.

Здравият зимен въздух, побелелите от снега покриви и разноцветните светлини придават на нощните улици уютен празничен заряд, при все че „по празниците“ отдавна мина.

Първото заведение, което посещаваме е оборотното Mamacita’s или Мексико през зимата. Обстановката е издържана в стилистиката на латиноамериканската страна – по стените висят сомбрерос, китари и цялото бойно снаряжение на Емилиано Сапата.

Обръщаме обаче малко внимание на декора, защото 2,5 часа разлика си казват думата – заведението се пръска по шевовете от весели компании, като много от посетителите са правостоящи поради липса на места. Заварваме всички задружно да припяват песента от сериала „Приятели“, изпълнявана енергично от един от специалитетите на Mamacita’s – бандата Snow Dogs, която всяка вечер черпи клиентите с емоционалните си изпълнения на собствени парчета и класически кавъри.

Масовата еуфория ни завладява и започваме да си припяваме ведно с останалите развеселни гърла, но тежка работа ни чака и преди течните страсти да са ни завладели, с мъка се откъсваме от този мексикански рай в сърцето на зимата…

OTP Apres Ski Bar&BBQ

Преди следващата задължителна точка от нашия тежък баров преход минаваме покрай легендарния апрес ски бар OTP, за да съберем още дружина, което наложи да се шмугнем вътре за по един бърз и топъл билков разредител, макар дневното заведение тъкмо да затваряше врати…

Работното му време е до 22:00 ч. но близостта с пистата и качественото обслужване бяха накарали две компании, фенове на нощните спускания, да окъснеят вътре. Барманът търпеливо ги изчакваше да приключат и покрай това и ние намазахме, въпреки, че тъкмо бяхме изтървали последния лифт за удоволствията на този любим спот.

Барът е познат не само със своето уникално лого, приятна алпийска атмосфера, вкусна храна, хубава музика и незабравими партита, но и с детските отбори по сноуборд и ски скок, към спортен клуб ОуТиПи, а част от сумата която оставяме там, отива в помощ на младите надежди. Нямаше как да пропуснем.

Караоке бар „Black Tiger“

Следващата задължителна точка се оказа караоке бар. Нахлухме в разгара на купона. Обстановката на класически английски пъб беше в пълен унисон с клиентелата – разгорещени англичани, част от които пееха, а други танцуваха. Някои по масите.

Защото „не можеш да спреш гората да се разлиства“ домакините бяха оставили положението на самотек, но то добре се контролираше от DJ-я, който „сипваше бром в чая“ с по-баладични парчета, когато положението ескалираше. Така цялата вакханалия се задържаше в горната граница на забавлението. Нещо, което нямаше как да не зарази и нас. Мушнахме няколко бързи и разменихме два-три чужбински лафа с местната фауна, но си пазихме силите за стоманения гвоздей на вечерта…

Нощен клуб After Eleven

Както личи и от името му, нощният клуб на хотел „Рила“ отваря врати след 23:00 ч., при това само в петък и събота. Това обаче е напълно достатъчно, защото бесните партита, които се заформят тук държат влага поне една седмица…

After Eleven е прочут с гостите си – световни величия от клубната сцена редовно извършват масирани парти бомбардировки тук, оставяйки след себе си уморени от танци тела и смътни спомени за флирт, страсти и още нещо…

Ние нацелихме буквално тежка вечер, с приблизително живо тегло от около 100 кг, защото главното действащо лице беше именно г-н Сто Кила, майка.

Публиката беше толкова разнообразна, че се почувствахме като на музикален симпозиум на ООН. Македонци, сърби, гърци, англичани, московчани и самоковчани изпълваха помещението… Млади спортни хора, виеха кръшни тела в чувствен гърч около нас!

Тази интернационална обстановка в комбинация с отличното обслужване и високото качество на асортимента от менюто, в нашия случай основно течен, не ни оставиха равнодушни и бързо забравихме за работни ангажименти и неща. Затова ще се задоволите и със снимка предоставена от клуба! :D

В колко се събудихме на следващия ден ли? After eleven, разбира се. Добре, че има карти от обяд!