Какво е било нужно, за да се впуснеш в екстремно предизвикателство през 1901 г.? Падащите от 52 м води на Ниагарския водопад, една бъчва и голяма доза смелост. Засвидетелства ни го Ани Едсън Тейлър, която навръх 63-ия си рожден ден (24-и октомври 1901 г.) се превръща в първия човек в света, който се спуска по водопада именно в буре и оцелява без почти никакви наранявания след това.
Плановете на учителката по музика се пораждат от идеята да подсигури финансово старините си. Тя счита, че спускането в бъчва по Ниагарския водопад ще й донесе печалби. Почти никой обаче не подкрепя приключенското й желание, тъй като хората са сигурни, че то ще има фатален край.
По тази причина, два дни преди голямото събитие, е направено пробно спускане с котка в бурето на Ани. Основната цел е била да се види дали бурето ще остане здраво и дали котката ще оживее. Случва се точно това, а малко по-късно дамата се снима с животинчето.
Настъпва и 24-и октомври, когато вече няма връщане назад и Ани Тейлър е напът да се превърне в първия човек в света, който оцелява след рисковото спускане. 20 минути след началото му, жената е намерена без почти никакви наранявания, а историческото постижение се превръща във факт.
Въпреки това учителката не успява да спечели много пари. Средствата, които получава, идват от презентации, в които разказва за преживяването си. Мениджърът й обаче открадва бъчвата ѝ, и голяма част от тези пари Ани Тейлър дава на частни детективи, които да я намерят. Те успяват да открият бъчвата в Чикаго, но малко след това то отново изчезва, този път безследно.
След историческото постижение на 63-годишната дама, още хора се мотивират да се впуснат в подобно предизвикателство. 14 от тях обаче загиват в опитите си, а тези, които оцелеят, получават тежки глоби и са изправени пред съд, тъй като спусканията по водопада не са разрешени от закона.
