Закачаш се за крилото, сбруята, всичко е наред. Правиш няколко крачки – понякога малки, понякога големи, срещаш се с вятъра и всичко си идва на мястото – издигаш се, плавно и красиво, знаеш, че и този ден ще бъде най-хубавият от живота ти, защото си с най-добрия си приятел – крилото. Полетял си, нали за това мечтаеше цял живот?
Не просто, че мечтае за летене, но целият си живот отдава на реенето сред облаците (или свързани с него дейности) Димитър Вълков. Той е основател, главен пилот и инструктор в клуб „Дедал“, където вероятно всяка мечта, свързана с летене може да стане реалност:
„Летя от 1988 година, като започнах с делтапланери, а от 1993 г. летя с парапленер, откогато правя и тандемни полети. Имам участия в над 130 състезания по целия свят, организирал съм състезания, а вероятно единственото място, на което не съм ходил да летя е Антарктида и Гренландия. Летенето е начин на живот за мен.“ Това може да проличи дори само от набора летателни средства, с които Димитър може да се издигне сред облаците: делтапланери, парапланери, моторни парапланери, хидроплани, амфибии, но и от житейският опит: „произвеждах парамотори, произвеждах перки, шлемове. Занимавал съм се с всякакви бизнеси, свързани с летене, но само с летене. Аз съм фокусиран човек и не искам да се занимавам с нищо друго, въпреки че в НСА съм учил тежка атлетика с треньорски профил.“
В легендата за Дедал и Икар, именно Дедал е този, който изработва крила за Икар, дава му наставления как да лети и полита с него в търсене на свободата (и Атина). Дедал предупреждава Икар (синът си) да не лети близо до слънцето, но Икар не се вслушва в съвета на баща си и пада. Не знаем дали клубът е наречен на името на Дедал, защото чрез него можем да поемем към свободата, но определено ще се почувстваме сякаш имаме свои собствени крила.
Възможностите за това са няколко. Тандемните полети с парапланер (опитен пилот и пасажер) са един от най-лесните начини да се докоснем до емоцията и магията на летенето, използвайки за „гориво“ единствено въздухът, вятърът и природата. Местата, от които можем да полетим в тандем, пък са редица, сред които: Витоша (Комините), Рила (Боровец, Калин), Пирин (Банско), Конявска планина и Осогово, Сопот, Стара планина (Златица) и други, а единственото условие са подходящите метеорологични условия. Ако искаме да усетим и по-сериозен прилив на адреналин, с „Дедал“ можем да изпитаме какво е и да изпълняваш елементи и фигури от акробатичния парапланеризъм (спирали, уингоувъри), докато летим в тандем. А, ако нищо от това не ни е достатъчно и мечтаем за свои собствени „криле“, в клуба предлагат и курсове по парапланеризъм, след които ще можем да порим въздуха сами.
Сред всички летателни апарати, които Димитър Вълков може да пилотира, най-любимият си остава именно парапланерът: „Всяко летателно средство ми носи удоволствие, а кое ще предпочета най-много зависи от дадените обстоятелства. Например, хидропланът е много готино нещо сега през лятото, защото с него мога да излетя от вода и да кацна на суша. Въпреки всичко обаче, парапланерът ми е най-близко до сърцето, защото с него съм прекарал най-дълго време в живота си. Моторното летене не ми допада чак толкова, защото едно е да направиш 300 км с парапланер, а друго – с мотор на гърба си.“ Въпреки това обаче, Димитър ни разказва една интересна история, свързана именно с мото парапланери. Как ви се струва да кацнете на върха на Бурдж ал-Араб в Дубай?
„Бях ходил вече 5-6 пъти в Дубай, където станах близък с Махфус Шухайбер – палестински беглец, който ме викаше да обучавам хора – приятелите му. Правехме партита за Коледа, по време на които Дядо Коледа кацаше на сцената с парамотор. През 2003-та година той ме покани да направя летателно училище в Дубай и така останах там няколко години. Но има един конкретен случай: излетяхме от Джумейра бийч (аз и Ицо-Гумата) с два парамотора, като аз бях с такъв, който си бях направил сам и имаше 68-сантиметрова перчица. Както си летяхме, просто реших, че мога да кацна на Бурдж ал-Араб. Кацнах, отново излетях оттам и след това окончателно се върнах долу на плажа. Там обаче ни чакаше полиция – шейхът се обадил и казал, че има терористи или шпионин, който снима със светкавица (беше надвечер, аз в действителност снимах и светкавицата светнала). Той ме видял и се притеснил, а полицията трябваше да ме арестува – това им е работата. Прекарахме с Ицо една нощ на дивана във фоайето на полицията, а на сутринта ни донесоха кафе и кроасани и казаха: „Нали обещавате, че няма да правите повече така?“
Друга ситуация, описваща какво може да направи само някой, който много обича това, с което се е захванал, е един полет от Витановци до Благоевград: „Беше 24 февруари, загубих си личната карта в този ден. Тогава обучавах едни германци от Lufthansa Technik, с които бяхме на Витановци. Видях, че денят се е убил за прелет – отпратих германците и излетях от Витановци. Кацнах в Благоевград в нулата на кацалката на целните скачачи. Те ми ръкопляскат и ме питат откъде съм дошъл, „от Витановци“, казвам аз, „Моля?“ – не могат да повярват. Повече от 100 км през февруари.“
Тук е удачният момент да отбележим, че с „Дедал“ можем да поемем именно на няколкокилометрово въздушно приключение. От клуба предлагат прелетни тандемни полети, които са с продължителност от 30 мин. до няколко часа и чрез които можем да се насладим на парапланеризма в най-истинската му форма.
Ако пък вече сте завладени от идеята сами да можете да полетите (и защо не да достигнете това ниво, което ще ви позволи сами да изминавате километрични разстояния с парапланер), бъдете сигурни, че ще бъдете в точните ръце. Хората, които Димитър е обучил са толкова много, че трудно можем да изброим всичките, но сред тях изпъкват Ясен Савов – европейският шампион по парапланеризъм през 2012 година в дисциплината крос кънтри, Николай Велев, който до миналата година държеше рекорда за най-голямо разстояние, прелетяно с парапланер в България, японският посланик в България, американският посланик, военно-въздушното аташе на Щатското посолство, „който имаше 5000 часа на F16“, военноморското аташе, „което лети на F18“, половината хора от Американското посолство, част от Британското.
И ако това не стига, следете „Дедал“, защото скоро ще можете да поемете на летателно приключение от типа hike and fly с клуба. Това означава, че ще можете да направите преход до мястото за излитане, да излетите оттам в тандем, да кацнете на различно място, откъдето да продължите прехода.
Повече за „Дедал“ има на сайта sky-jet.com, откъдето можете да получите и контакти за резервиране на полет или записване на курс.
Като чета и си мисля,че не става въпрос за Митко Счупеното (както е известен Димитър Вълков). Това е „нструктора“ с най-много инциденти при там димни полети. Внимавайте с този човек – опасен е за Вашето здраве и психика!
Цитирай някой „там димни“ инциденти, особенно ако си бил там, а не че някой е казал и ти си повярвал…Аз съм чувал, че Скай Номад са с най-многобройните инциденти с бързите им курсове…И си кажи името…че ще излезе, че не го харесваш и го сапунисваш само и вместо „летящ“ името ти трябва да е „Мразещ“ или „Хейтър“. Да не си чел Форума, където някой пак така обвинява за „там димни“ полети, а се оказа, че не е вярно и е лъжа…А-а-а и се научи на български.