Една от най-внушителните снимки изобщо на американския катерач Алекс Хонълд е как стои със залепен гръб към гранитната скала на близо 500-метровия отвес Халф Доум, стъпил на един много тесен скален праг. Това е 2008 г., съвсем в началото на неговата кариера на солов катерач. Свободното, солово катерене представлява вариация на спорта, в която не се ползват обезопасяващи падането въжета и каквато и да е друга катерачна екипировка, с изключение на професионални обувки.
Девет години след изкачването на Халф Доум, Хонълд осъществява най-голямата си мечта в сферата на катеренето – да изкачи соло близо два пъти по-високата скала в националния парк Йосемити, Ел Капитан. Постижението му представлява първото в историятa изкачване на основен маршрут по скалата без осигуровка. По принцип, всички линии на Ел Кап се считат за доста трудни, ако се преминават свободно (с осигуровка, но без помощни средства в прогреса нагоре). Избраният от американеца маршрут – „Фрийрайдър“, е от по-лесните (7с) и има 30 части (пасажа).
„Назад във времето, когато за първи път опитах да си представя в детайл как би изглеждало едно солово изкачване на маршрута Фрийрайдър, в главата ми изникнаха пет-шест пасажа, за които си мислех, че са доста страшни за преминаване,“ разказва Хонълд пред списание National Geographic. През последвалите години обаче, успях толкова да изместя границата си на комфорт в катеренето, че това, което изглеждаше в онзи момент налудничаво, накрая попадна в сферата на възможното.“
Соловото изкачване на Фрийрайдър е проект, за който Хонълд се подготвя целенасочено в рамките на година, и генерално в последните 20 години, в колкото се простира опитът му на катерач. Програмата му включва редица изкачвания на различни маршрути в долината на Йосемити, със и без осигуровка, както и изкачвания в други краища на света – в Европа, Мароко и Китай. Преди същинското солово изкачване, линията Фрийрайдър е обходенa многократно от Хонълд, включително голяма част от хватките към разработените движения по маршрута са предварително маркирани с магнезий.
Последното са само минимални и задължителни облекчения към предизвикателството маршрутът да бъде преминат без осигуровка. Цялото изкачване на Хонълд трае четири часа, в което катерачът е изложен на гигантско и постоянно психическо и физическо натоварване. Допълнително, успешността на начинанието му зависи от метеорологичните условия, които, ако рязко и непредвидено се влошат, могат да донесат фатални последствия.
Самите движения по маршрута са изчиствани, заучавани и тренирани ежедневно в дълъг период от време. Всяка тренировка – или изкачване, на Хонълд се описват и оценяват от него в личния му дневник. Пред National Geographic той описва изкачването на Фрийрайдър като физически леко начинание и със сигурност не сред най-страшните, които е предприемал. По негови думи, най-важната част от подготовката му е била да се постави в правилната психическа кондиция. За целта, денят преди изкачването Хонълд прави кратка тренировка на боулдър, разхожда се с майка си в парка Йосемити (която не е в течение за проекта му) и ляга да спи след серия на „Хобит“, за да се събуди на другия ден призори.
