На 130 км от София, в китното село Вировско, близо до Враца, има една нива, засята с много любов с биосетрифициран лимец – раснал под небето, звездите, заедно с вятъра и облаците, чист от химикали и груба човешка намеса. Сигурно сте чували – от лимец се прави изначалният хляб на древността. Див и устойчив по природа, лимецът лекува и най-тежките болести, връща силата в човека, помага да възстановим хармонията със себе си и ни свързва със силата на природата.
Тази нива с 5 дка лимец е била засадена с много любов и е трябвало да бъде ожъната с машини още преди 5 седмици. Но да правиш био-земеделие в България е изключително тежка задача, и понякога просто не издържаш на изпитанията на безкрайната бюрокрация и човешкото неразбиране. И така – нивата с лимеца останала неожъната, а иде зима и няма начин скъпоценните зърна да бъдат събрани…
Освен… ако не стане чудо… ако не направим чудо.
Ето как – ако се съберат шепа човеци, които да отидат този уикенд – може би последният топъл и слънчев… и навлязат в нивата не с машини, а със сърпове в ръце – да ожънат и съберат лимеца (този уникален сорт пшеница, пред чийто лечебни свойства дори фараоните са се прекланяли) по онзи древен начин… със сърп в ръката, стъпили здраво на земята, правейки онова движение на жътва, при което човекът неизбежно се привежда към Земята – при всяко замахване със сърпа… поклон към майката земя, която ни храни.
Как се прави това? Какво е онова магическо движение, с което жънем житните класове и ги оформяме в снопове? Как се чувства човек, когато приведен към земята събира зърното, с което се храни? Какво е усещането след успешно извършената работа? Какъв е вкусът на хляба, за който ти сам си работил? Тези от вас, които дойдат в събота – ще научат… и сигурни сме, че това ще бъде преживяване не само за ръцете, но и за душата. Може би този лимец е трябвало да бъде събран от хора, а не от машини, защото така трябва… заради нас самите, заради живота, който живеем…
Не изпускайте един уникален шанс да се научите да жънете със сърп, или да научите останалите.
Среща: събота – 30 октомври 2010
Час: 8:30 сутринта
Място: спирката на автобус 120 пред Румънското посолство, Ситняково
За контакт: 0895 784 704 – Ели
Носете си: толите дрехи, гумени ботуши, ръкавици за работа, вода за пиене, доброто настроение и приключенския дух
Ние ще се погрижим: за пикника, храната и бензина
Транспорт: денят е кратък, затова ще пътуваме с коли – така че всяка помощ с автомобили е добре дошла. Ако идвате с личен автомобил е добре да не сте заредили – ще минем заедно през бензиностанция, за да заплатим горивото на всички коли заедно.
За да е по-лесно да се разпределим по колите, моля да потвърдите вашето участие на е-мейл: zaedno@zaedno.net
Ако се съберем група от 10 – 15 човека, ще успеем да приберем целия лимец за по-малко от ден.
Прогнозата е за прекрасно есенно слънчево време, така че – действаме.
Елате заедно да се докоснем до духа и силата на най-древното жито на земята, изпратено ни от Твореца да ни придружи във времето, за да ни дава сила и здраве, настроение и хармония. Хлябът от лимец е като жив – разказва ти за миналото, дава ти много в настоящето и ти открехва да видиш бъдещето!
Надали със сърпове ще се ожъне.Класа сигорно е паднал надолу и ако още не е на земята то и най малкото съприкосновение със стеблото класа се къса.Аз преди2 месеца около40 м кв.клас по клас го събирах.Но още не е овършан.Успех.