Пещерите: благоустроени или неосветени, интересни или скучни, много или малко замърсени, забутани или леснодостъпни, без прилепи или с купища гуано…
Осветените пещери в България са девет. Те могат да бъдат посещавани от туристи без предварителна подготовка. Ето още няколко групи и начините, по които можете да влезете в тях, ако не сте пещерняци, но сте любители на приключенията.
ХОРИЗОНТАЛНИ ПЕЩЕРИ
Те са по-дълги, отколкото дълбоки. Дължината им може да бъде както десетина метра, така и няколкостотин километра. Най-дългата пещера в света е Мамонтовата в САЩ (590 км), а в България – Духлата край пернишкото с. Боснек (18 км).
Опасности
Повечето хоризонтални пещери са силно разклонени, така че основната опасност е от изгубване в лабиринта. Ако не сте добре подготвени, докато търсите изхода, ще останете без осветление. В пещерите средната температура е около 10°, влажността е много висока, така че при по-дълъг престой без специализирана екипировка ви грози заплахата от хипотермия (премръзване). Други опасности са техничните пасажи, които са предпоставка за травми, или тесните галерии, в които може да останете заклещени, докато не разбият скалата около вас.
Как да влезеш?
Всеки е минавал покрай дупки в скалите, които със сигурност са входове на пещери. В много от тях може да се влезе дори и само с фенерче в ръка. Но ако все пак искате да усетите тръпката от проникването в истинска пещера, обърнете се към някой от спелеоклубовете в страната. Ако ви хареса, може да се запишете и на пещерен курс.
ПРОПАСТИ
Има стар виц за човек, който видял дупка в земята и започнал да хвърля в нея сирене. Години наред буците изчезвали надолу в черната бездна. И до днес той не знае какво има там, но със сигурност е наясно, че ТО яде сирене. Ако ще хвърляте сирене в България, то ще се търкаля надолу най-дълго от входа на Райчовата дупка в Стара планина (387 м). Най-дълбоката пропаст в света е системата Крубер-Вороня, която достига 2 190 м под земната повърхност.
Опасности
Основната е падане от голяма височина. Затова пещерняците изучават специална техника за придвижване по въже във вертикални пещери. Без нея пропастите остават непристъпни за обикновените туристи.
Как да влезеш?
Ако все пак много искате да се спуснете до дъното, без да сте изкарали пещерен курс, в България имате две възможности. Опитни инструктори от клуб „Силивряк” предлагат като услуга спускане с въже по вертикалните галерии на Харамийската дупка край Триград или в една от високите зали на Ягодинската пещера.
ВОДНИ ПЕЩЕРИ
Това са пещерите, по чиито галерии тече вода. Ако цялата галерия е запълнена с вода до тавана, тя се нарича „сифон” и там имат работа само пещерните водолази. Във водните пещери се срещат обикновени реки, езера и водопади. Най-голямата водна система в света е Сак Актун в Мексико с дължина 152 км, а най-дългата водна пещера в България е Деветашката край Ловеч с дължина на галериите 2,5 км.
Опасности
„Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш” са си повтаряли много хора, като са си мислили, че единственото условие да влезеш във водна пещера е да можеш да плуваш. Там температурата на водата рядко надвишава 10°. На въздуха – също. За да проникнеш във водна пещера днес, не е нужно да можеш да плуваш. Използват се неопрени, спасителни жилетки и надуваеми лодки. Неопитните посетители обаче трудно биха се сетили за опасността от покачване на нивото на подземните води, които може и да те „залепят” за тавана или да преградят пътя ти към изхода. Друг неподозиран проблем е концентрацията на отровен газ в някои „кубета” над водната повърхност.
Как да влезеш?
Най-много водни пещери в България има в района на Деветашкото плато. Ако искате сами да проверите откъде идват Крушунските водопади, обърнете се към спортен клуб „Балкан Адвенчър”. А за кратка експедиция в недрата на Родопите потърсете клуб „Мурсалица” – Смолян.
(следва продължение…)
