През февруари в Инсбрук (Западна Австрия) се проведе поредното издание на едно от най-популярните събития в света на сноуборда – Air + Style. Събитието не се случи съвсем по план, но пък беше достатъчно интересно, за да ви разкажем за него. И, за да не правим преразказ по картинка, имахме наш човек на място, който да усети духа на събитието. Мартина Карагьозова, която е трудно да се каже по какво е по-запалена – по сноуборда или по писането, беше в Инсбрук от името на 360° и събра и сподели за нас впечатления от последната спирка на турнето, фестивала Air + Style.
Влизам в пресцентъра, организиран специално за журналистите, отразяващи Air + Style, спирка Инсбрук (6-и февруари), любопитна какво ме очаква през целия този ден. В помещението, намиращо се в една от сградите на огромният спортен център Olympiaworld, с директна гледка към рампата за скока, има около 20 души, здраво залегнали над лаптопите си. Изпросвам си на втория опит „здрасти“ не от кой да е, а от псевдо мениджъра на Торщайн Хоргмо, Декс Карингтън (всъщност комик), който се държи точно толкова идиотски на живо, колкото и в няколкото сноуборд филма, от които го знам. Продължавам по-нататък към табли с мъфини със символа на Air + Style и каса с възможно най-добрата австрийска бира. Всичко изглежда прекалено яко още от сега.
Декс води, буквално от съседната стая, онлайн предаването от събитието. С таланта си да говори глупости, по 100 в минута, той превръща репортажа в нещо като риалити шоу, което трае през целия ден. В крайна сметка, шоуто, он и офлайн, измести сноубординга встрани от изживяването на публиката за цялото събитие.
Макар да нашумя наскоро покрай името на новия си собственик Шон Уайт, състезанието Air and Style се организира в Инсбрук, или в региона, ежегодно от 93 г. насам. Red Bull (естествено), родом от Залцбург, е марката, която първа прегръща иновативната идея за сноуборд състезание подобно на отдавна популярните вече ски скоковете на шанца. Основен фокус на събитието са прогресивно каране и зрелищност, привличащи многобройната публика. Air and Style е мястото, където се пробват невиждани до момента трикове за първи път, а нагласата е за „go hard or go home“.
Уайт инвестира в (един вид купува) състезанието през 2014 г. с планове да развие потенциала му с добавяне на яка музика на живо и други елементи. Добре или зле, спортното ожесточение се губи доста успешно в този нов формат на музикален фестивал. Като за музикално мероприятие, може да се каже, че беше задоволително.
Събитието ползваше открит терен, към 1000 кв.м, и едно закрито хале с приятна концертна атмосфера. 42-метровата рампа за скоковете беше уж център на вниманието. Плажни шезлонги и цветни фургони с хапване и пийване бяха разпръснати на зелен изкуствен райграс и създаваха усещане за летен фестивал. Пред двете сцени – една голяма, външна и една малка, вътре, имаше море от зимни шапки, което вкарваше несъответствия в картинката. Хората носеха якета и грейки, подготвени за дълго прекарване във вечерния зимен студ. За моя изненада, някакви 70 процента от творчеството беше на немски език, от което ми стана ясно, че събитието е таргетирано тясно към посетители от близките страни – австрийска, германска и евентуално швейцарска публика. Колкото и да беше берлински доминиращият немски рап, трудно можеше да бъде оценен от различна аудитория.
В много медии присъстваше един и същи коментар: че фестивалът се случва най-естествено и успешно в Инсбрук – не само заради историята му там, но и заради тамошната публика. В града вирее много „тежка“ сноуборд/ски култура, основно сред младите – факт, потвърден от лични наблюдения от дългосрочните ми посещения там няколко години подред. По-често обаче, този лайфстайл намира изява повече в пазаруването на скъпа екипировка, отколкото в сериозното практикуване на един от двата спорта. В този смисъл Инсбрук е един вид „обетована земя“ за snow sports индустрията, разположила се щедро с десетина огромни магазина, с изкусно наредени витрини и главозамайващи цени. В Инсбрук събитие с вход от 50-70 евро на човек събира 14 000 души. Естествено, местните бяха само част от посетителите на събитието, но и една изключително представителна извадка на тях, по мое наблюдение. Тълпата беше хомогенна, с изключение на някое друго спортно семейство.
Едно е ясно, Air + Style брандът се купува, дали в Европа, дали в Щатите (30 000 зрители) или в Китай и също така Уайт знае къде как да го продава. Самият той се разхождаше цял ден сред тълпата на събитието си, здрависвайки се наляво и надясно, с кожените си ръкавици, и следван от личен оператор. Пикът му беше изявлението, че Air + Style тура ще порасне с нови три спирки през следващия сезон – курортите Laax, Mammoth Mountain и Secret Garden (Китай). На тези места обаче дисциплините ще са слоупстайл и халфпайп. За сезон 15/16, след Пекин и Инсбрук, следва биг-еърът в Лос Анджелис, на 20 и 21 февруари.
И накрая няколко думи за карането в Инсбрук. То беше кратко и напрегнато, защото вятърът в града този ден беше около 17, а вечерта и 20, км. в час. След много отлагания на старта, състезателите все пак успяха да изпълнят за публиката един цял рън (втори и последен), и не мисля, че причината беше подобрение в условията. Междувременно ураганни пориви продължаваха да събират украсата на една от терасите на съседната сграда, от където наблюдавах. The show must go on, малко или много.
Знаех добре какво ниво да очаквам и въпреки това прецизността, с която състезателите изпълняваха триковете, лепнати точно до последния градус, дори и в тези условия, просто ме плени. Присъствието ми там придоби смисъл. Редуваха се triple и double cork-ове и, по-малко, 1440 и 1260 cab-ове. На мен лично cab-овете са ми по-любими.
Резултати от състезанието:
1. Sebastein Toutant Backside Triple Cork 1440 Indy, Cab 1440 Stalefish
2. Marcus Kleveland Backside Triple Cork Indy, Cab Double Cork 1440 Tail
3.Torgeir Bergrem Backside Triple Cork 1440 Mute, Cab 1260 Mute
Размери рампа Инсбрук:
– обща височина на рампата (стартова височина): 42 м
– дължина на засилката: 57 м
– ширина на засилката: 8 м
– наклон: 44 градуса
– дължина на скока: 25 м
– гап: 8 м
– точка на отскок: 19 м
– точка на приземяване: 16 м
– ширина на попивката 24 м
