Ски център „Картала“ и магазин Adventure Shop започват интересно партньорство, за което ще чуваме често занапред. За него, духа на планината и свободата, която може да ни даде тя, ни разказа Александра Велкова от Adventure Shop. Подробности очаквайте скоро в 360mag.
Има места в планината, които ни изпълват с желание да бъдем все по-близо до нея. Има места, които си мислим, че познаваме, докато не кривнем малко от пътеката или пистата. Има места, на които искаме да се връщаме отново и отново и да опознаваме по различни начини. Има места, където се чувстваме истински свободни.
Едно от тези места за е Картала. В сърцето на Рила, само на 27 километра източно от Благоевград и около час път от София, се намира малката писта, с която повечето хора свързват района. Тя е дълга едва 5 км, има 3 лифта, от които един кабинков и до тук свършва Картала за много от посетилите го. Не и за фрийрайдърите и планинарите обаче. За тях планината започва там, където останалите си мислят, че свършва. Точно там е границата на свободата и всичко, което можеш да получиш от нея. Именно затова и за нас Картала е едно от специалните места в планините на България. Защото в него се срещаме със свободата.
Извън отъпканите склонове и претъпканите писти се крие богатство. Това е нашето богатство от възможности. Независимо дали ще сложиш коланите на ските или борда, дали ще обуеш снегоходките или ще се възползваш от услугата TRACK & RIDE, необятната планина ще се разгърне пред теб.
Би било тривиално да описваме склонове, да предлагаме маршрути и да обясняваме колко е страхотно, затова ще ви разкажем за един ден, прекаран с Велислав Велков (известен още като Люк) и Георги Гергиев (по-познат като Жоро Черния). Черния, смело можем да твърдим, е най-добрият планински водач, който можете да намерите по нашите ширини, докато Люк е един от най-запалените зимни ентусиасти и туринг експерти, чиято любов към снега е толкова голяма, че понякога се чудим как не се разтапя през лятото. Денят е сряда, а часът около 18:30. Горещи разговори се водят по повод час на ставане, начин на транспортиране и най-вече – мястото за каране. Важно е да вметнем, че събитието се развива през февруари 2015. След двучасово обсъждане, адреналинът е толкова висок, че би могъл да се сравни само с този в България през далечното лято на 1994 г., когато „Господ бе Българин“, макар и за кратко. …но да не се отплесваме. Уговореният час на тръгване в четвъртък сутрин е 6:45, а мястото на срещата – обичайното. Макар и да не сме наясно на 100% как е протекла вечерта на сряда срещу четвъртък, можем да предполагаме, че е имало много точене на кантове и съвсем малко сън. И така, денят започва рано, всъщност – много рано. След обичайната сутрешна софийска суетня, последвана от малко повече от час път, планината в цялата й снежна прелест се показва пред Черния и Люк. Точно навреме за оправяне на екипировката, тръгване нагоре пеша или хващане на първата кабинка. Със сборна среща в 6:40 в София, групата вече е готова за истинската планина в 8 сутринта в подножието на пистата. Следва вадене на багажи на паркинга, преглед на екипировка, проверка на пипсовете, нагласяване на ските и автоматите и лека-полека всичко необходимо започва да се натрупва по телата и в раниците. Междувременно се обсъжда подходът към високата планина. Не е като да няма възможности. Можеш да се качиш на лифта – кабинката е буквално на метри от колата, да обуеш снегоходките и закичиш ските или борда на раницата или направо да стъпиш върху ските или сплитборда, да закачиш коланите и да тръгнеш „на собствен ход“ нагоре. Да, може да се позипотиш, да се задъхаш, да е по-бавно, но накрая знаеш, че си си заслужил спускането надолу и то без да изпуснеш нито една хубава гледка по пътя. Люк и Черния не отказват да ползват и лифт, но точно в този ден са се надъхали да са максимално близо до планината. Нагласят ските и коланите на пейките пред лифта, правят последна проверка на екипировката, докато нетърпеливо обръщат погледи към склоновете, и тръгват нагоре. Нагоре в техния случай значи Исмаилица – място, което предлага уникално красиви гледки и необятни склонове. За около 45-50 минути те стигат до целта. Високата планина обаче не стига до тук. Те продължават със ските и коланите на крака и обхождат района. Съседните склонове предлагат не само нови гледки, но и възможности за още линии в снега, които двамата обследват. Всеки мълчаливо набелязва още и още цели, склонове, улеи, места, които само чакат да ги спуснеш. Преценяват опасности, ъгли, гледат за снежни козирки и сераци. Очите им сканират склоновете, паметта им запечатва гледки, а въображението проектира спускания. Загрявката, съчетана с оглед, си я бива, както и всичко, което виждат, докато я правят. Усеща се и познатото приятно чувство, когато всяка клетка, всеки мускул, става и сухожилие са добре загряти и готови за това, което следва. И ето го и чаканото каране. След като си се изкачил сам до точката, след която имаш път само надолу, няма по-желано нещо от спускането. Линиите са предварително избрани, добре преценени от опитните скиори, които започват да правят ловките си завои надолу. От свободата на голия склон и първите „подписи“, които оставят в пресния сняг, двамата навлизат в гората. Там в сила все по-отчетливо започва да влизат опитът и техника. Завоите постепенно стават все по-остри и прецизни, а адреналинът по-висок. Когато стигат до началото на лифта, двамата са задъхани, с широко отворени очи и нямат търпение за следващото спускане. Няма нужда да се обсъжда. Нареждат се на входа на лифта и тръгват право нагоре, по най-бързия начин, по най-прекия път. Следват още шест спускания. Всяко е различно, носи по нещо ново. Всеки път се намисля начин, по-който следващото да е по-добро, по-бързо, по-красиво. В един момент обаче, макар и телата да са пълни с адреналин, стомасите започват да си казват своето и да напомнят, че са празни. Черния и Люк слизат отново до паркинга, сядат пск под зимното слънце на дървените пейки с гледка към склона и си взимат по един топъл обяд. Времето обаче не се губи, всеки наум превърта последните спускания, анализира, обмисля следващите ходове. Слънцето напича „размазващо“ и става все по-трудно „отлепянето“ от пейките. Когато обаче вдигнеш очи към планината, бързо можеш да намериш поводи за мотивация. Така правят и двамата скиори. Слагат ските на рамо и тръгват отново към лифта, след което повтарят няколко от сутрешните линии, но опитват и нови. В един момент обаче хората започват да оредяват, за сметка на погледите към часовниците. Време е за последното спускане. То, разбира се, трябва като за десерт да бъде най-любимото, за да остави възможно най-приятния послевкус, пък ако можеше той да държи и до следващия уикенд… След поредица от завои и по някой по-смел скок, двамата отново са на познатото място – до колата, и сцената започва да прилича на сутрешната, но върната на обратно и с далеч по-бавна скорост. Нетърпението е заменено с приятна умора, която обаче не пречи на заден фон в мислите вече да се правят плановете за след седмица. След като всичко, заедно със скиорите, намира своето място обратно в колата, те потеглят по пътя към София, където пристигат точно преди на входовете на града да се образуват колони от коли. Табелата „София“ се подминава в малко след 17:30 ч. и вече всеки мисли за топлия душ и вечерята. Плановете за другия уикенд са щриховани, но всеки ще има моменти през седмицата, в които ще си спомня за някой склон, ще си представя как се спуска по него и ще любопитства за нови места в района. Всеки ще търси в мислите си нови места, където свободата му да започне.
Колкото и пълен, емоционален и свободен да е този ден, той все пак е само един от многото снежни за Люк и Черния. Следващите предстоят, което сигурно за никого не е тайна. Има обаче нещо, което все още малко хора знаят, но тепърва ще започваме да чуваме все по-често и от най-различни места. То е свързано не само с двамата скиори и Картала, но и с магазина, който вече 20 години ни помага да бъдем по-близо до планината. Става въпрос за Adventure Shop, които започват интересно, дългосрочно партньорство с Картала. Новината, че Люк и Черния са готови да споделят с още хора дни като този, за който ви разказахме, е само малка част от всичко, за което тепърва ще научаваме. Плановете на Adventure Shop за района на зимния курорт са наистина големи и ще зарадват най-много хората, които могат да оценят истинската свобода на планината.
