Представете си плаж по бреговете на Калифорния или Хаваи. Безкрайни пясъци, големи вълни, сърфисти с перфектен тен порят вълните… Колко са добри само тези сърфисти, тъкмо да си помислиш, че ей тая вълна сега ще го захлупи и той я яхва, и препуска по нея ли, препуска.
След малко излиза и всички с учудване забелязваме, че няма мускули, няма секси загар, никаква, изрусена от слънцето и солта, коса не се развява от морския бриз. И то се оказва, че не това e необходимо, за да си добър сърфист. Може и с коремче, който както обича.
Мик Лоу е печелил редица големи шампионати, започвайки още през (вече далечната) 1999 година. През 2004 пък, Лоу печели оспорваният турнир Gold Coast Pro.
Шон Брайли е определян от мнозина като един от най-добрите пайпсърфисти в историята. Той печели репутацията си през 90-те и то, на фона на начина си на живот и на физиката си.
Джеймс ‘Чъби’ Мичел е представител на по-старото поколение сърфисти. През 50-те и 60-те, той е бил отличаван като много добър и техничен сърфист въпреки 120-те си килограма.
И все пак, не сме ние тези, които първи са казали, че сферата е най-идеалната форма, която се среща в природата – древните гърци са. Така че – няма страшно, дори след Коледните празници, всички ще бъдем идеални.
