Тедо Мавродиев – даунхил излитане

Сподели

Shares

Какво е да си на 16 години, да караш от 5 години, да си активен даунхил състезател от два сезона, а зад гърба си вече да имаш толкова много титли, че да ти е трудно да ги преброиш?
Теодор Мавродиев, на когото всички казват Тедо, от отбора VIVO в Петрич, спокойно може да се нарече най-бързо развиващия се млад планински колоездач в България. За две години той може да се похвали с осем първи места, две втори и едно трето – всичко в опасната дисциплина спускане. Като добавка, Тедо започва да навлиза и в ендуро състезанията, които са изключително изтощителни, а в същото време и технични.

Освен че тренира всеки възможен ден в планината над дома си – Беласица край Петрич, Тедо участва и в изграждането на трасето Kongur Air DH, което има потенциала да се превърне в едно от най-бързите и трудни в страната. И ако някой се чуди защо скоковете там са толкова големи и са наречени терминали, както и кой колоездач би успял да ги направи, трябва да види спусканията на Тедо, който макар и да не се хвали с успехи и титли, прави безумните скокове. По трасето на Беласица все още има участъци, по които никой друг не е успявал да мине.

Как се запали? Откъде започна всичко?
Запалих се предимно от интернет и от едно откриване на сезона в Боровец през 2012 година. Тогава отидох, за да гледам шампионата по спускане. Първите ми две състезания бяха много напрегнати и тогава завърших четвърти на първото и шести на второто. Третото ми състезание беше на Витоша, организирано от Level7.

Къде тренираш най-често?
Предимно на хижа Беласица, но често ходя и в другата част на планината.

А колко често, когато е сезонът?
Тук в Петрич времето е такова, че винаги става за каране и затова не спирам целогодишно.

Кое е любимото ти място за каране извън Беласица?
Те са 3: Боровец, Пампорово и Златица.

С какво колело си?
RAM Synergy.

За две годни имаш участия в много състезания, както и много победи. Кое беше най-емоционалното ти досега?
Първото състезание и също така първата ми победа бяха най-емоционални.

На тази победа ли си се радвал най-много?
Най-много се зарадвах преди месец на победата ми в Златица, където се представих на доста добро ниво, но на финалното спускане паднах преди финала и не можах да грабна голямата награда – да покарам пикап Great Wall за 7 дни.

На последното състезание Home Mountain получи травма. Сигурно при такова агресивно каране не са рядкост, а и така се вдига летвата. Много травми ли си имал досега?
Да, получих, но не е болка за умиране, а и се справих с предизвикателството предимно заради моите родители, приятели и най-вече заради отбора. Стисках зъби докрай и победих. Досега съм имал счупени пръсти, извадени рамене, охлузни рани, натъртвания и 4 шева по главата заради каране без каска. Съветвам всички започващи и каращи този спорт никога да не излизат в гората без каска.

Какво ти помага да ставаш все по-добър и да печелиш повече титли?
При мен нещата стават по-индивидуално, защото почти на никого не му се бута, а и рядко имам другар, като карам, което е доста опасно. Надъхването идва от гледане на клипчета в интернет. Гледам от големите имена в спорта, усвоявам някои неща, опитвам се да ги правя и рано или късно ги научавам. Това, което ме държи винаги на 100% зареден и готов за каране, е усетът на адреналин. Моят идол е Josh Brycelend.

С него ли най-много искаш да караш?
Да, както и Greg Minnar и, разбира се, легендата на спорта Седрик Грасия.

А сега какво следва?
Следващото състезание го чакам с нетърпение, а то е на “домашното” трасе. Състезание е в Петрич на 6-7-8 ноември и то е 5-то поред и последно от сериите по спускане за сезона.

Повече за състезанието Kongur Air DH тук.