Кирил Николов-Дизела за пореден път разби представите ни за планинско бягане с рекорда, който постави по маршрута Ком-Емине. Докато той тичаше по старопланинското било, окуражаващо много хора следяха как се движи по трасето. Освен от тях, той получи сериозна подкрепа и от организаторите на проекта, пейсърите, които го придружаваха, треньорката и лекарите. Основният човек, който стои зад проекта „Достигни лимита си“, както и зад много от предишните предизвикателства, които си постави Дизела, обаче си остава Димитър Димитров от XCoSports България. И тази година той придружаваше Кирил с бягане или с кола, грижеше се за голяма част от логистиката около организирането на похода и определено има много какво да разкаже за Дизела и Ком-Емине. Ето какво написа той дни след като с Кирил достигнаха нос Емине.
„575 километра, 4 дни, 13 часа 5 минути и 30 секунди! А всъщност са почти цели две години. Две години, в които изпитах всички емоции, които предполагам „нормален” човек може да усети за един цял „нормален” живот. Време, в което чух или ми бяха натрапени много съвети и коментари, които не съм търсил. И обратното – получих твърде малко от тези, които потърсих. Две години, в които Балкана беше ням свидетел на нас хората – на нашите мечти, желания, препирни, отношения, мисли, противоречия, грехове и емоции. Балкана – той, както винаги, ни даде твърде много – красота, спокойствие, дъжд, слънце, вятър, топлина, жега, студ, прохлада… и ни взе нищожно малко. Ние, човеците, си създадохме целия останал бъркоч от чувства, противопоставяния, препирни и страсти – там горе и тук долу. Надявам се, с времето всичко излишно да отиде в шума на буките и да останат важните неща.
Има истории и факти, които сега се събират само в моята глава. Някой от тях ще споделя в следващите дни, други – когато преценя, или когато се наложи. Но този спорт – ходенето по планини, ако може да се опише като спорт, все още го приемам като „мъжки” и честен, и ще направя каквото е необходимо да си остане такъв.
В крайна сметка – емоционално мисля, че не съм нито на плюс, нито на минус след рекорда – да го наречем, че съм квит. ОК е. Но това не ми пречи да мечтая, че по принцип, всички заедно можем да се справяме по-добре и да си вярваме повече – тук в България или където и да било.
Едно обаче е безспорно – Кирил направи легендарно бягане и показа, че е легендарният бегач от световна класа, какъвто аз винаги съм вярвал че е. Сега тепърва ще трябва да живее като голям шампион – което изобщо не е лесно. Също така – налага се да уточня – Кирил е най-добрият ултра бегач на България. Безспорно фокусът му от тук нататък ще е насочен към прояви извън страната, а на „коментаторите” оставям радостта, когато изпусне някой от родните стартове. Да, малко съм краен, чувал съм го това, но в спорта си има закономерности. Време е на бялото да му казваме бяло!
Благодаря на целия екип и през двата опита, че не ме разочароваха в критичните моменти. Благодаря на спонсорите, които ни подкрепиха. Благодаря и на всички – десетки хиляди, които участваха в това предизвикателство по един или друг начин, дори и само в мислите си. Това е. Job done! Поздрави!“
Повече за рекорда на Дизела тук.
