Независимо какво ти казват тематичните сайтове или каталозите на производителите, за катеренето ти трябват преди всичко две неща – хубаво време и добри приятели. Е, разбира се, няма как да стане без екипировка – освен ако си толкова екстремен, че да бичиш соло. И все пак – екипировката се купува, заменя, наема, заема, но когато ти предстоят трите най-студени месеца по нашите ширини, факторът хубаво време се оказва най-значим. Затова в началото на януари 2009 година натъпкваме цялата ни необходима екипировка за няколко месеца катерене – дестинация Тон Сай, Тайланд, където от опит вече знаем, че времето, което ни очаква, и приятелите, които ще срещнем, няма да ни разочароват.
Тон Сай е почти невъзможно място и таим дълбоката надежда да остане непромемено още дълго (не че иначе няма да го преглътнем, все пак в това отношение сме претръпнали). Представи си кристално море, почти непроходима джунгла, чийто подстъп започва още от плажа, и стотици варовикови образования по суша и вода – нищо чудно, че Тон Сай е може би най-популярното място за катерене по света. Преди няма и десетина години е било не по-населено от онзи митичен плаж от филма, днес положението е малко по-различно. Хубавото е, че почти всички са от твоите хора, така че драма няма – усещането е по-скоро, че на едно място са се събрали всичките ти приятели – само дето все още не ги познаваш. През деня може и да стане малко пренаселено на обектите – особено при лесните маршрути, където направо си пазиш ред на опашката.
Вечер в баровете всички се познават и разпалено ръкомахат, докато си обясняват конкретното движение, ключово за преминаването на някой маршрут. Бирите са леденостудени, 640 мл и се гордеят със завидните 7% алкохол – което идва да наложи естествена спирка пред възможностите ти, и добре че, защото бирите са и най-сериозната атака на катерачния бюджет с цена от около 4 лв. Преглъщаме ги не много болезнено, защото пък компенсираме от другите разходи – бунгалото е между 8 и 16 лв, а едно хранене ти е не повече от 2-3 лв. Друго няма – залезите, маймунските атаки и историите на пътешествениците са безплатни и никога – едни и същи.
Катерачните сектори са към 50 – на плажа, в джунглата, а също и около съседните два плажа – Рай Ли и Пра Нанг, с повече от 1000 маршрута. Категории има за всички – маршрутите варират от 5до 8с, преобладаващо надвесени, с множество образувания – сталактити, туфи, дупки, дендрити, но има и някоя и друга вертикална плоча. Всички са добре осигурени, а скалата като цяло е здрава и надеждна, макар и да се случва някой сталактит да се предаде пред постоянното натоварване.
Маршрутите са предостатъчно, за да те държат мотивиран – независимо колко дълго смяташ да останеш. Но знаеш, време не е популярна категория на плажа. И дори и да се оттегчиш да лежиш на плажа, катериш на плажа, пиеш бира на плажа – звучи абсурдно, и все пак имаш и други опции. Deep Water Solo по околните острови, бейсджъмпинг от върха на скалите точно над плажа и бара, в който лежат туристите, гмуркане, каяк, трек в джунглата – или, ако си зажаднял за „цивилизация“ и дебели бели хора, разходка до съседния плаж, където пясъкът е по-бял, морето – по-синьо, и става за плуване дори и при отлив.
Тон Сай е естествено обграден от джунгла и масивни варовикови стени, което прави досега до него средно затруднен – изборът е между потна пътека и лодка срещу заплащане, което малко или много ограничава наплива от туристи. По-хубавото е, че за средностатичтическия пътуващ с куфар човек, към нашия плаж няма почти никакви притегателни сили – 90 % от съществуващите бунгаларници са опростени до прага на мизерията, ток има само няколко часа привечер, защото всичко зависи от генератори, а по време на отлив – има няма шест часа на ден – морето се дърпа толкова навътре, че целият залив заприличва на кално поле. Всъщност май точно тази специфика на отлива е запазила мястото неналазено толкова дълго и му е спестила изкопите за хотели и басейни. И по-добре – катерачите, пристигащи от цял свят и редовите битняги, търсещи следващото ненацапано място, са повече от достатъчни.
… а ние се насочваме към Small World Bar, където звучи Thievery Corporation (heaven’s gonna burn your eyes…), нашият приятел Chai ни подава два ледени Chang-a и ни кима по посока масата с бамбуковите бонгове. You smoked already?
