Двама от най-големите български алпинисти – Дойчин Боянов и Николай Петков, започнаха годината с антарктически постижения. Те заминаха към ледения континент на 10 декември 2014 с идеята да станат първите, стъпили на неизкачвани върхове с български имена.
Експедицията се провежда в планината Тангра на остров Ливингстън, където е разположена българската антарктическа база. Първият изкачен връх – Лясковец вече е факт. Ето какво разказва за него и експедицията Николай Петков на фейсбук страницата Bulgarian Antarctic Expedition: Summits of Tangra Mountain:
„През нощта на 1-ви срещу 2-ри януари направихме първото си достигане на билото на Тангра планина и среща с невероятната и красота.
В първия ден от новата 2015 г. някъде около 4 ч. следобед изведнъж Фрисланд се показа. Това събитие доведе до раздвижване в лагера, всеки иска да направи снимка. Аз даже, в желанието си да хвана цялата верига от върхове, хукнах към близкия хълм Синеморец. Когато слязох долу, след кратко обсъждане вземаме решение – действаме моментално и правим нощен опит.
Суматохата на приготвянето на багажа, мятане на шейните, и след това познатото пантене до лагер „София“. Там надеждите са ни попарени, тъй като плътната пелена от облаци пак е скрила всичко. Към Фрисланд все пак се забелязва разкъсване. След кратко обсъждане, решаваме да сменим тактиката, и да направим излизане от лагер „Академия“ нагоре към премката между Фрисланд и Лясковец.
Чевръсто приготвяме багаж, който слагаме в шейната, която имаме (обикновена спасителна шейна, пригодена за теглене с въже от хора), впрягаме се и поемаме назад към платото на лагер „Академия“.
Пристигаме там след около час. На Сашо му се обажда травма, и решава да остане там, като опъва една двуместна палатка, която сме приготвили за всеки случай. С Дойчин бързо се приготвяме, и се отправяме перпендикулярно на следата, към превала Каталуния.
Трамбоваме монотонно в снега, в който на места се затъва 20-30 см, на места е твърдо. Трудно можеш да прецениш нито колко време ходиш, нито колко денивелация минаваш. Преминаваме през 3-4 доста широки цепнатини, но не особено опасни. Освен това мащаба те смачква. Когато ми се струваше, че премката е близо, казах на Дойчин, че сме на 1050 м.н.в., а когато стигнахме премката, се оказа че е на около 1300 метра!
Бяхме излезли от слоя облаци и наоколо беше необичайно чисто, тихо и красиво. Последните слънчеви лъчи хвърляха невероятни отблясъци по връх Лясковец, напомнящ с ледовете и сераците си на огромен карфиол и на Фрисланд отдясно – също доста насечен.
Тъй като времето позволяваше, на премката проведохме кратък спор накъде да продължим – Фрисланд привличаше с това че е по-висок, но се спряхме на Лясковец, тъй като това щеше да ни позволи да огледаме района по билото към Левски и Големия иглен връх.
От премката доста стръмно изкачване, заобикаляне между карфиолите, стръмен снежно /фирнов/ леден склон, на който употребихме фирновия си клин за осигуровка, и ето че се озовахме на заобленото чело на връх Лясковец, 1473 м (по GPS-а Garmin). На върха свалихме и една точка с двучестотния GPS. Направихме подробни снимки на района на Големия иглен връх, който беше кристално чист и се виждаше перфектно в другия край на билото. Всичкото това над една „тава“ от облаци, на височина около 1000 метра.
Слизането и прибирането в базата мина безпроблемно. Едно невероятно преживяване в тази 12-часова акция от база до база!“
Факти:
– Планината Тангра е в югоизточната част на остров Ливингстън. За най-висок връх се счита връх Фризленд (1700 м).
– До момента Фризленд е изкачван три пъти, като за последно на него са били българите Любомир Иванов и Дойчин Василев през 2005 г.
– Все още е непотвърдена височината на Голям Иглен връх, което поражда въпрос за фактическия първенец на острова.
– Агресивните метеорологични условия и характерният алпийски релеф правят изкачванията на Антарктида много технични и трудни, особено атрактивни и стойностни.
Повече за експедицията можете да научите от тук.
Както става ясно и от разказа на Николай Петков, на Антарктика най-голямото предизвикателство е времето. Въпреки че височината на върховете на пръв поглед изглежда нищо кой знае какво, непредвидимото, брутално време на южния континент оказва огромно влияние. За да издържи в тежките условия и има нужната енергия, Дойчин Боянов е на антарктическата експедиция зареден със сурови енергийни барчета Roo’bar.
Дойчин: „Обичайно това са продължителни експедиции в изолирана среда. Налага се да се храним с консервирана храна, което от един момент нататък е ужасно. Започваш да не се храниш добре, не ти е вкусно и се страда много. В тези условия на човек му се яде нещо естествено, природно и близко до вкусовите му навици. Roo’bar е откритието ми за тази експедиция. Всичко е произведено от натурални продукти и е комбинирано по начин, който ти доставя удоволствие при консумирането му.“
Малко преди да се отправи към непокоряваните върхове с Български имена, Дойчин Боянов успя да се срещне с екип на списание 360. Той разказа повече за експедицията в интервю и е един от героите ни в брой ЗИМА 2014.
