Едно постижение през отминалото лято донесе много вълнения в спортните среди и най-вече сред колоездачите. Петър Матов успя да премине с велосипед най-дългото туристическо трасе у нас „Ком – Емине“, поставяйки рекорд от 67 часа и 18 минути, и по този начин, подобрявайки предишното най-добро време с близо три часа. Петър ще бъде гост на 19-ите „Дни на предизвикателствата“, а ние си поговорихме с него в аванс. Ето какво ни сподели за идеята си за Проект КЕ70, за планирането и подготовката, за справянето с трудностите по маршрута, липсата на сън и подкрепата от екипа.
Кога се зароди идеята ти за опит за скоростно преминаване на Ком – Емине?
Миналата година, след като направих скоростно солово преминаване без съпорт, реших, че е време за опит за рекорд.
Това ли е първото ти цялостно преминаване по маршрута?
О, не! (смее се) През последните 5 години имам 3 цели преминавания, през останалото време и останалите години имам доста часове, прекарани по пътеката. Тази година минах предварително различните етапи, като някои от тях и по 2 и повече пъти, за да сметнем графика.
Ти си опитен колоездач и имаш редица добри постижения в крос кънтри колоезденето. С какво промени подготовката си специално за Ком – Емине?
Ами, Ком-Емине определено не е колоездене, включих към тренировките си бягане, фитнес, сауна, стречинг, йога.
Кои бяха най-трудните моменти по време на тези 68 часа?
Със сигурност времето преди тези 67 и 18 минути. (смее се) Подготовката за подобно нещо е супер голяма и съответно всичко беше направено изцяло от мен, тъй като не исках да ангажирам останалата част от екипа – не стига, че ще ги карам да ми помагат 3 дни, ами и с подготовката…
Вижте още: „Ком – Емине“ за 67 часа с колело! Петър Матов постави нов рекорд на трасето
Как ти влияеше липсата на сън и как я преодоляваше?
В същност още от миналата година тествах това с „не –спането“ на едни 24-часов маратон (на който всъщност направих рекорден брой обиколки – но за това друг път ще ви разкажа). Та, там видях, че дори и с 24 часа ми е сравнително ОК. Дори и сега, по време на Ком-Емине, идеята беше 20-21 часа каране и 3-4 ч. почивка (3 ч. сън). Преодоляваше се лесно – просто, като имаш цел, я следваш. Пък и толкова много се кефех на цялото това нещо, че го правим, че някак не мислех за сън.
До каква степен влияят атмосферните условия на такъв опит? Имаше ли проблеми от този тип?
Определено трябва да се изберат възможно най-безпроблемните дни, в частта от Вежен до Ботев е критично да няма бури или наченки – не мисля, че е много разумно, каквото и да правиш, да си там горе, ако има буря.
Относно жегата – аз се подготвях със сауна сесии и доста часове с колелото в най-топлите части на деня. В най-топлия ден тази година бяхме точно на Купена и тествахме Траверса.
Вижте още: МТВ: 24-часовият маратон край Мътеница завърши с рекорд в индивидуалната надпревара
Имаше ли технически проблеми?
Не, това може да се каже късмет, аз по-скоро го слагам в добре подготвен велосипед и техника.
Такова сериозно усилие е трудно за сам човек. Кое беше най-ценното, което получи като помощ? Кои бяха хората, които ти помагаха?
Подобен опит без екип от адекватни хора е немислим. Всеки един от тези 20 човека от екипа беше на точното място, по точно време и допринесе с точно толкова – колкото е нужно!
Само си представете – едно от момчетата пътува от София до Рибарица, качи се на х. Вежен и след което – до подножието на вр. Вежен в 21:00 през нощта, за едни 5 минути да ни донесе вода и малко храна! Ето за такива хора става на въпрос. Няма да ги изброявам. Просто ще кажа: Екипът на Проект КЕ70!
