Япония печели титлата при мъжете на Световното първенство по рафтинг 2011 в Коста Рика, Чехия грабна титлата при жените.
След второто място в Босна през 2009 и финиширайки на трето място в Южна Корея през 2007, Япония си извоюва място в историята на гребането, като на 10 октомври 2011 спечели Световната титла на река Пакуаре в централно-американската страна Коста Рика. Отборът на Чехия взе второто място като двете страни си размениха местата в женската категория, където победител станаха чехкините, а Япония стана втора.
Състезавайки се срещу 29 отбора от различни страни, японците спечелиха титлата след впечатляваща победа в последния етап от състезанието, едночасово спускане по реката с клас 4 и 5. Тази победа дойде след спечелено пето място в спринта, трето в хед ту хеда и второ в слалома.
„Чувството е страхотно, особено след катастрофалното земетресение тази година. Състезанието беше тежко, но пък трасето беше страхотно.”, сподели капитана на японския отбор Такуя Икеда.
Наистина финалното класиране висеше на косъм до последния ден, както за мъжете, така и за жените, като седем мъжки и пет женски отбора бяха до последно възможни претенденти за титлата. Отборът на чехите, които финишираха осми на спринта, седми в хед ту хеда и първи в слалома заеха шесто място в спускането и така второ място в общото класиране. Те са следвани от Словения, които заеха трето място в спускане и слалом. С победата си в спринта и второ място в спускането, Бразилия зае четвърто място в общото класиране, а Чили станаха пети благодарение на победата си в хед ту хеда.
„Нивото на реката беше в наша полза.” – каза организатора на събитието Рафаел Гало, президент на „Риос Тропикалес” и отговорно лица на Международната Рафтинг Федерация. Дъждовете вдигнаха нивото на водата за слалома, но тя спадна достатъчно, точно навреме за спускането.
При жените, въпреки че Япония спечели спускането, трябваше да се задоволи с второто място след чехкините, които подсигуриха титлата си с първо място в слалома и второ място в спускането. Отборът на Холандия зае трето място с победа в спринта и трети места в хед ту хед и спускане. Нова Зеландия зае четвърто място в общото класиране, а Великобритания пето.
При всички случаи, събитието имаше огромен успех. Четиридесет и осем отбора от тридесет и четири страни – двадесет и девет мъжки и деветнадесет женски. Също така, благодарение на Световното първенство се привлече международно внимание към една от най-чистите реки, която все още е изправена пред заплахата от потенциална индустриализация. Проектът „RAFT” от 1991г. успя да спре пускането на язовира „Дос Монтанас” в експолатация. Гало се надява, че чрез насочването на вниманието на света към случая, ще успее да защити реката от бъдещи подобни проекти. Все още има възможност създаването на язовир в началото на горната секция на реката, което би било пародия. Мероприятия като това Световно първенство могат да допринесат много за запазването на реката и поставянето й на международната карта.
Българският мъжки отбор се класира на 26-то място в Световното първенство по рафтинг от 29 участници от цял свят. Мъжкият ни отбор участва във всички дисциплини от началото на шампионата при екстремни условия. Това е второто българско присъствие от такъв световен мащаб, което стана възможно с подкрепата на: INOS, Застрахователна компания АРМЕЕЦ, Адвенчър нет, Къща за Книги и Приключения, True Riders.
За още подробности информация от събитието, както и подробни резулати от състезанията, можете да посетите сайта на IRF .
