Вдъхновени от тяхната енергия и хъс за развитие, продължаваме да ви срещаме с интересни представители на българския екип на PokerStars. Интернационалната компания се оказва привлекателно място за работа за активни млади хора, които не само, че не се страхуват от предизвикателствата, но и целенасочено ги търсят – както в професионален план, така и в приключенските спортове, с които се занимават в свободното си време.
Отдадени на професиите си, те умело съчетават своите отговорности с хобитата и интересите си, благодарение на гъвкавата иновативна политика, която PokerStars провежда спрямо своите служители. А това е предпоставка за събирането на един истински мотивиран отбор!
Днес ви срещаме с Васил Живков, за да разберем какво той мисли за активния начин на живот, професионалното израстване и как двете неща се допълват едно друго по пътя към успеха.
Здравейте, казвам се Васил Живков, на 29 години, от София. Завършил съм Бакалавър Икономика на туризма, а в момента уча магистър Бизнес администрация. Работя като Кординатор Човешки Ресурси в PokerStars.
Отделно от това обичам да се разхождам из природата и да пътувам, като някои от по-екзотичните места, които съм посещавал, са Нова Зеландия и Пакистан. Увличам се също от лодки и офроуд, но най-голямата ми страст са моторите.
Както личи за мен е важно да бъда активен, защото смятам, че човек трябва да се движи, докато е жив. Колкото повече се движиш, толкова повече ти се живее. Когато се застоя, се чувствам като умрял. Тръпката от моторите, красотата на природата и адреналинът от преходите ме крепят и ми дава сили да живея ежедневието си.
Освен това спортовете, с които се занимавам ме научиха да съм уверен в себе си, да взимам бързо решения и да оставам с тях до край! Когато прекосяваш река, дълбока до коленете, с мотор, нямаш време да се съмняваш дали можеш да преминеш, трябва да си сигурен, че ще минеш. Момент на разсеяност и съмнение могат да ти коства много в природата.
Всичко това ми помага и в професионален план. Концентрация, решителност и увереност – това са качествата, които развиваш, докато се бориш с машината, природата и себе си.
ВАСИЛ И МОТОРНИЯТ СПОРТ
Започнах да се занимавам с мотори от 16-годишен и не съм спрял до ден днешен. От малък харесвам всичко с двигател. Израснах с мисълта, как един ден ще мога да прекося Европа с мотор, и това ме буташе с годините. Малко по малко успявах да изпитам различните аспекти на мотоциклетизма и различните дисциплини. Не успях да се отпусна на писта, затова се спрях на Мотокрос и Туринг. Според мен това са най-освобождаващите мотори. Свободата да мога да мина от всякъде и да не ме ограничават пътища, ми доставя огромно удоволствие.
Смисълът
Мотоциклетизмът е екстремно занимание, изискващо сериозни технически познания. Това и ме привлича в този спорт. За да станеш добър в него на първо място трябва да имаш сърце. Ако се съмняваш и за момент, може да е фатално. На второ е усещане – усещането към вибрациите на мотора, спирачките, гумите и настилката. На трето е да си малко луд. Не всеки може да бъде моторист. Трябва да имаш много километри и много ситуации зад гърба си, а през това време тялото и умът се пригаждат към бързо променящите се условия на пътя и вече използват запаметени движения.
Без да гледаш километраж и оборотомер, с времето научаваш да слушаш двигателя. Визуално знаеш с каква скорост можеш да вземеш завой само като го погледнеш. А усещането към гумите, настилката и сцеплението е едно от най-вълнуващите и страшни усещания в спорта.
Вдъхновяващо е да покорявам нови пътеки и върхове, а най-голямото предизвикателство е да изляза в 08:00 ч. сутринта и да се прибера в 20:00 ч. вечерта невредим, а машината все още да работи.
Отношенията между хората в тази среда също са много важен фактор! Общността е изключително задружна. Хората са усмихната и винаги готови да помогнат. Имал съм аварии на път и без дори да искам помощ, групи от мотористи са спирали да предложат помощ. При автомобилите това липсва.
Машините
Първият ми мотор беше скутер. Бавен, тромав, но мой и го обичах повече от всичко!Карах го навсякъде, по всяко време на денонощието. Ходих до магазина с него за хляб и обратно. Може да не ви се вярва, но с него стигнах дори до Сърбия. Беше много дълго и мъчително преживяване, но успях! На 56 000 хиляди километра счупих първия си двигател. Много тъжен и труден момент за мен, защото на млади години и без работа, ремонтите бяха скъпи. Успях за няколко месеца да събера пари и да го поправя, слагайки по-голям двигател. След 3 години каране и със сигурност повече от 60 000 км се наложи да се разделя с него. Научих много за динамиката на карането, спирачен път и как да се пазя по българските улици с него. Никога няма да забравя началото си със скутера.
След това започнах да карам мотокрос. Започнах с Yamaha YZ 125, но той много бързо ми отмаля и се насочих към по-голяма кубатура. Минах на Kawasaki KX250 2T с надеждата да утоли нуждата ми от по-бърз и маневрен мотор, но за съжаление се оказа твърде „нервен“ за моя стил на каране. Тогава имах възможността да покарам Beta 525 2008 и се влюбих!
Вече повече от 3 години карам Beta 525 RR – тежък надежден мотор с история. Идеалният за мен! Това е машината, която никога не ме е оставяла в гората, независимо от обстоятелствата. Всеки друг модел и кубатура съм виждал как се предават, но Бетата продължава. Имаме прякор за нея – Майката. Когато на другите свърши бензинът, винаги им давам от нея, за да продължат. Винаги нося със себе си всякакви видове инструменти и когато някой има проблем, му помагам с поправянето. От там дойде прякорът.
Най-новата ми придобивка пък е KTM SX- F 450 2017, но тъй като обичам и дългите пътувания и красотата на планинските пътища, си взех и един BMW F800 GS 2008. За три години имам навъртяни 22 000 км с него.
Поддръжката на една такава машина е много индивидуална, но изключително важна, за да работи нормално и да не те остави в гората. Масла, филтри, течности – това са неща, които се проверяват преди всяко каране. На определени мото часове се правят по-сериозни ремонти като ревизия на предница, бутала, сегменти и т.н. Удоволствието, което моторът ми доставя, си заслужава поддръжката и разправиите.
Пътешествията
Обичам дългите ендуро турове. Когато съм на мотора, не мисля за нищо друго. Всички притеснения, всички лоши мисли изчезват в момента, в който сложа каската. Обичам да слушам музика, докато карам, за атмосфера. За мен дългото пътуване е възможност да останеш сам с себе си и машината. Да усетиш истински пътя и да се насладиш на гледките. Един вид медитация за душата.
За да предприемеш дълго пътешествие с мотор трябва да имаш здрави задни части и удобна седалка. Дългите пътувания не са за подценяване и трябва да си подсигуриш правилна екипировка и надежедно обслужване на мотоциклета. Най-лошото, което може да стане, е да се нуждаете от спешен ремонт в чужда държава.
Извън България съм стигал до Белград в Сърбия, Тесалоники в Гърция и няколко пъти до Скопие в Македония. Имахме големи планове за пътуване до Хърватия и Италия, но пандемията забави плановете ни. В момента се подготвям да обиколя цяла Европа за 2 месеца. Надявам се до 2 години да успея да го осъществя.
Една от любимите ми истории от пътешествията се разиграва по пътя Девин-Кричим. Бяхме група от 6 мотора и когато стигнахме до асфалта, който тогава беше туко-що асфалтиран и нямаше една забележка, спряхме да караме в група, за да може всеки да се наслади по негов си начин. Аз избързах напред и се обсебих от мисълта да карам колкото мога по-бързо, но разумно в завоите. Слушайки музика, взимайки завоите, поглеждайки красивото езеро отвреме на време, аз неусетно преминах целия път. Никъде около мен нямаше и следа от групата и реших да спра и да ги изчакам. След няколко минути моторист, който не беше от моята група спря до мен, и видимо развълнуван ми подаде юмрук и ми каза, че от много дълго време се опитва да ме настигне безуспешно. След него пристигна още една група мотористи, които също минаха да ме поздравят за карането, и след това продължиха по пътя си. Ето такава е нашата общност!
Тук е моментът да отворя и една скоба – много хора смятат мотоциклетистите и офроудърите за натрапници в планината и донякъде са прави. Има представители на нашата общност, които карат по пътеки, предназначени само за пешеходен туризъм. Те създават лоша слава на общността! Мисля, че е изключително некоректно и ненужно да се бутат по пътеките, където хората се разхождат със семействата си. Има толкова много други места не толкова далеч от столицата, на които може да се кара спокойно и без да се пречи на никого. България е изключително красива планинска държава и в нея има място за всички, стига взаимно да се уважаваме и да пазим природата.
ВАСИЛ И ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ
Както споменах лодките са друга моя страст. Никога няма да забравя първото ми преживяване на вода. За пръв път ме качиха на ветроходна яхта преди 4 години, на 18-футова лодка с 3 мачти. Бяхме аз и мой приятел с баща му. И двамата с него не знаехме нищо за ветроходството, докато баща му бе стар опитен капитан. Трябваше да преместим яхтата от Созопол до пристанището в Царево. В началото той ни предупреди, че се нуждае от нашата помощ, за да може всичко да мине гладко.
В първите минути след излизането от пристанището той започна да ни говори с думи, които не бях чувал през живота си. Изведнъж от усмихнат и весел човек, той се превърна в сериозен стар капитан и започна да раздава команди. Хвани това, дръпни онова – аз си нямах и на идея кое какво е и какво да правя с него. Тичахме наляво-надясно по палубата, дърпайки въжета и молейки се да сме нацелили правилното. След поне 30 минути нагласяне ( аз ги усетих като часове) успяхме да опънем ветрилата и да поемем по пътя си.
Последваха няколко часа спокойно тихо пътуване през Черно море. Спокойствието и красотата да гледаш бреговата линия бе малка част от усещането да си в открито море. Имахме и огромното удоволствие да видим малка група делфинчета, които се заиграваха с вълните от лодката…
Така се зароди интересът ми към плавателните съдове. Тъй като съм моторджия и имам афинитет към машините с двигател се насочих към такъв тип лодки. В момента имам моторна лодка Hamilton, предназначена за плавания срещу течението на реките. Лодката е с плоско алуминиево дъно, което ѝ позволява да минава през изключително плитки участъци, и мощен двигател, осигуряващ безпроблемното придвижване срещу течението.
Най-запомнящото ми преживяване с нея бе, когато успяхме да изкачим река Марица от Гърция към изворите ѝ в Рила. Реката беше изключително пълноводна и буйна, ние бяхме трима души в лодката и се борихме за всяко изкачване и всеки сантиметър, спечелен нагоре. Отне ни много дълго време и много опити, но в крайна сметка успяхме да стигнем до мястото, от което можехме да изкараме лодката.
ВАСИЛ И POKERSTARS
В PokerStars започнах попаднах случайно – търсех си работа и рекрутер се свърза с мен с предложение. Бях нает да оправя архивирането за двата офиса на тримесечен договор, но успях да приключа работата за месец и колегите ми тогава решиха да ми делегират повече задачи, с които аз се справях. От срочен договор минах на постоянен и така вече три години работя за компанията.
В момента позицията ми е Кординатор Човешки Ресурси. Отговарям за целия жизнен цикъл и за всички служители в отдела. Отделно съм сертифициран Mental health First Aider, с което помагам на служители в нужда.
Виждам смисъл в работата си, защото освен, че компанията предлага възможности за растеж, каквито отсъстват при много други компании, тук културата на работа, усмихнатите колеги и позитивната атмосфера ме мотивирам да давам всичко от себе си, а трудът ми да бъде оценен.
За всеобщата позитивна атмосфера много помага и възможността ако не знаеш нещо, да попиташ и да получиш отговор, без да се притесняваш. Това е първото място, на което работя с толкова позитивно отношение към проблемите. Мотото на екипа ни е „Няма непоправими неща!“.
Работата ми дава възможност да комуникирам с много и различни хора. През трите ми години във фирмата съм имал възможност да разговарям с повече от 400 човека от България и различни други страни. Работата е разнообразна и ангажираща. Не бих казал, че ми взима нещо – само ми дава.
Компанията е много отдадена в развитието на служителите си и проявява истинско разбиране към нуждите ни. Изключително доволен съм от всичко, което съм постигнал във фирмата, и от възможностите, които ми предоставя за развитие. Възможности за кариерно развитие и за участие в международни проекти. Работата с колеги от други държави пък ми помага да разбера как се случват нещата навън и разширява професионалния ми кръгозор. Освен това са ни осигурени постоянни семинари за развитие и възможности за допълнително образование.
Нещото, което според мен е уникално за PokerStars е възможността сам да определям натовареността на работата си. Не съществува микро мениджмънт, който да напряга по някакъв начин работния ден. Всеки служител има точно определени срокове, които трябва да спазва и на тази база планирам ежедневието си. Това ми дава възможност да отделям и достатъчно време за хобитата и семейството ми.
Ако все пак трябва да направя паралел между професионалните предизвикателства и тези в спортовете, с които се занимавам – в професионален и в личен план постоянството е ключово. Животът е безкрайна битка и никога нямаш достатъчно време за всичко, но е важно да си постоянен в ценните за неща за теб. Трябва да се научим да се наслаждаваме на това, което правим, и да оценяваме това, което имаме в момента.
Aко искате да научите повече за компанията, в която работи Васил, можете да посетите PokerStars тук или за се присъедините към приключенията на оживената им онлайн общност на кариерната им страница във Facebook – Work At PokerStars.
