“Boleron moto/auto stories” е рубрика в 360mag, вдъхновена от любовта към пътуването на първия изцяло онлайн застрахователен брокер в България – Boleron.
Откато човекът е открил колелото, непрестанният стремеж за съвършенство е развивал това дребно, но значимо откритие. Благодарение на този стремеж, днес каруците ни са по-бързи, по-проходими и по-надеждни, а конските сили, впрегнати в различни по вид двигатели ни позволяват да достигаме до всяка точка на света, независимо от препятствията. Автомобилът значително разширява възможностите ни, но за да се стигне до тук, е изминат дълъг път на усъвършенстване. Не само в техническо отношение, но и като варианти за употреба. Път, белязан с имената на инженери и първопроходци…
А знаете ли, че много от тези пионери са били жени? С настоящия материал ще ви запознаем с част от тези дами, допринесли за развитието на автомобилизма, такъв какъвто е познат днес.
Вилхемина Ерхард и първото участие на жена в автомобилно състезание
В края на 19-и век автомобилизмът представлява изключително мъжко забавление, затова появата на Вилхемина Ерхард на това поприще хвърля в смут консервативните схващания на обществото от онова време.
Родена през 1866 г., тя е жена на германския автомобилен пионер и директор на завода Automobilwerk Eisenach Густав Ерхард. Отрано проявява интерес към работата на съпруга си и го придружава на различни автомобилни изложения в Мюнхен и Берлин. Там тя ентусиазирано обяснява на посетителите от мъжки пол принципите на работа на автомобилите Wartburg и често, за да ги демонстрира, управлява някой от тях. Тези демонстрации бързо се превръщат в сензация, тъй като Вилхелмина е първата жена, обяснила на мъжа как работят тези модерни машини.
Интересите ѝ обаче не са посрещнати с ентусиазъм и често среща неразбиране от своя свекър и основател на фабриката в Айзенах Хайнрих Ерхард Вилхелмин, който настоява тя да се придържа към традиционните за жената роли. Вилхемина обаче няма никакво намерение да се съобразява с неговото мнение и продължава с увлечението си към автомобилите.
В един момент своенравната дама решава, че е време да се включи в автомобилно състезание. На 23 юли 1899 г. тя участва като придружител на мъжа си по време на първата дълга обиколка с автомобил Wartburg модел 2 от Австрия до Германия. Планинският маршрут от Инсбрук до Мюнхен е труден, но за Вилхелмина той представлява дългоочаквано предизвикателство, което я вдъхновява за нов подвиг.
На 3 август 1901 г. тя пише история в автомобилния спорт като става първата жена, участвала в автомобилно състезание. Маршрутът е кръгов – от Айзенах, през Оберхоф и Майнинген и обратно до Айзенах, през планинската верига Хайних. Вилхемина самостоятелно управлява своя Wartburg Rennwagen, с който съумява да се класира на 4-о място.
Клеренор Стинес и първата околосветска обиколка с автомобил, управляван изцяло от жена
За да бъдеш сигурен за превозното си средство, можеш лесно да разгледаш и да си направиш онлайн застраховка “Автокаско”.
В годината, в която Вилхемина Ерхард участва в първото си самостоятелно състезание, на бял свят се появява нейната сънародничка Клара Елеонор Стинес, останала в историята като Клеренор – първата жената, която шофира през целия свят.
За да сме обективни, трябва да внесем и едно уточнение – първата жена, обиколила света с автомобил, е американката Хариет Фишер – това става между 1919 и 1910 г., но Хариет прави своята обиколка в качеството си на пасажер. След нея, между 1922 и 1927 г. канадката Алоха Уондъруел се превръща в първата жена, управлявала автомобил по време на околосветска обиколка, но тя започва експедицията си като кино оператор и впоследствие се редува зад волана със своя спътник и организатор на експедицита Уолтър Уондъруел. А първата жена, изцяло шофирала автомобил по време на обиколка на света, е Клеренор Стинес.
Още когато е на 24 години, Клеренор участва в първото си автомобилно състезание. До 1927 г. вече има 17 победи зад гърба си и е един от най-успешните шофьори на състезателни автомобили в Европа. Вярва, че жените са способни на същите неща като мъжете, и често заявява: „Ние може и да не сме по-добри от мъжете, но със сигурност не сме по-лоши“.
Доказва думите си на практика, когато на 25 май 1927 г.,на 26-годишна възраст предпрема самостоятелна обиколка на света с управлявания лично от нея сериен автомобил Adler Standart 6.
Екипът на младата жена се състои още от кино оператора Карл-Аксел Сьодерстрьом, когото е срещнала само два дни преди заминаването си, и двама механици с товарен автомобил с резервни части и оборудване, които напускат обиколката при пристигането им в Москва. Приключението е спонсорирано от германската автомобилна индустрия (Adler, Bosch и Aral ) със 100 000 райхсмарки.
Пътуването с машината, притежаваща скромните по днешните стандарти 34,5 конски сили, отнема 25 месеца. Придвижват се през кал, пек и заледени участъци. Често през местности, където липсват всякакви пътища, карти, бензиностанции, работилници. Фактът, че тази рискована експедиция завършва успешно, до голяма степен се дължи на упоритостта на Клеренор, за която връщането по обратния път не е избор.
Германката и шведският оператор преминават през 23 държави – от Германия, през Балканите, през Кавказ до Сибир, през пустинята Гоби до Китай и Япония, през Андите и през САЩ, преди най-накрая да се завърнат в Европа с кораб.
Когато прекосяват финалната линия в Берлин на 24 юни 1929 г., одометърът на колата показва удивителните 46 758 км.
Маргарет Уилкокс и отоплението на автомобила
Спокойно можем да кажем, че творческата искра на Маргерет Уилкокс буквално запалва първата автомобилна печка, а това допринася за автомобилния комфорт още в самата зора на автомобилостроенето.
Родена в Чикаго през 1838 г., Маргарет е една от първите жени-инженери, с редица патентовани технически решения. През есента на 1893 г., когато първите нотки на задаващата се зима започват да се усещат във въздуха, американката внася в Патентното ведомство на САЩ проект за система за отопление на автомобил, получил одобрение на 28 ноември същата година.
Идеята ѝ е проста – Маргарет забелязва, че двигателят генерира много топлина и смята, че ако успее да прекара система от тръби през купето, тя ще може да използва част от тази топлина за загряване на вътрешността на автомобила. Изобретението се състои от горивна камера, монтирана в долната част на автомобила, и система от тръби под купето, през която се подава затоплена вода. Първите опити са донякъде успешни, но тъй като по това време не съществува възможност за регулация на температурата, на шофьорите се налага да избират между само две опции – кучи студ и тропическа жега.
Първите автомобилни печки навлизат в производството още през 1917 г., но масово започват да се прилагат едва през 1929 г., благодарение на Ford.
Въпреки че все още не е достатъчно развито, това важно изобретение за автомобилната индустрия решава едновременно два проблема – ниските температури в кабината и изпотяването на стъклата от вътрешната страна.
Мери Андерсън и автомобилните чистачки
През 1903 г. американката Мери Андерсън е поредната жена, чието име е вписано в автомобилната история като изобретател на едно от най-важните приспособления в колата – чистачките.
Наблюдавайки автомобилния трафик по улиците на Ню Йорк, Мери Андерсън забеляза, че при лошо време шофьорите изпитват трудности – при дъжд и сняг те непрекъснато трябва да излизат, за да забърсват предните стъкла. На младата жена веднага и става ясно, че е необходимо техническо решение на проблема.
Така през 1903 г. Мери Андерсън кандидатства за патент, едновременно с двама други изобретатели – Робърт Дъглас и Джон Ъпджон. Устройството, което Мери предлага обаче, единствено се оказва работещо и на 10 ноември 1903 г. Патентното ведомство на САЩ издава патент под номер № 743801 за „Устройство за почистване на прозорци на автомобили и други превозни средства, за премахване на сняг и дъжд от стъклото пред водача“.
Изобретението на Мери разполага с лост на нивото на волана и се управлява ръчно, като използва пружина за осигуряване на контакт между чистачката и прозореца. С помощта на лоста водачът движи пружинната четка наляво-надсно по предното стъкло.
След като получава патента си, Мери се опитва да го продаде на канадска компания, но от там отказват с аргумента, че устройството няма да има практическа употреба. Към 1920 г., когато изтича срокът на патента, производството на автомобили вече е значително нараснало, а през 1922 г. компанията Cadillac се превръща в първия производител, който снабдява всичките си автомобили с устройството на американката, като част от стандартното им оборудване.
Макар Мери Андерсън никога да не успява да се възползва от изобретението си, тя остава една от жените, допринесли за напредъка в автомобилните технологии – нейните инженерни иновации и до днес помагат на шофьорите да имат ясна видимост пред себе си и да пътуват по-безопасно.
Лела Ломбарди и Формула 1
Погрижи се за своята сигурност и за сигурността на другите на пътя, като направиш удобно своята онлайн застраховка “Гражданска отговорност”.
Дамската воля и желание за победа отвеждат една от тях и до най-реномираната автомобилна надпревара – италианката Лела Ломбарди се превръща в единствената жена-пилот, печелила точки на „Формула 1“.
Пътят на родената през 1941 г. в малко италианско градче дъщеря на месар към света на големите автомобилни състезания е меко казано обиколен, а всичко започва в една линейка след тежко нараняване при игра на хандбал. На път за болницата Лела е толкова впечатлена от скоростта, с която се движи превозното средство, че на мига взема решение да се превърне в автомобилен пилот.
Кариерата ѝ започва като навигатор в различни ралита, а след това взема участие и като пилот в различни италиански надпревари. През 1974 г. печели шамионата на Мексико във „Формула-Форд“, след което се пробва и на британската „Формула 5000“.
Дебютът ѝ на „Формула 1“ е на 20 юли 1974 г., по време на Гран при на Великобритания за отбора на Allied Polymer Group, но не успява да се класира.
На 27 април 1975 г. 34-годишната състезателка взема участие в Гран при на Испания в Барселона. Състезанието се развива добре за нея, но е преждевременно прекратено заради тежък инцидент с германеца Ролф Стомелен, който е на лидерска позиция, четири обиколки по-напред. В момента на спирането ѝ италианката е на 6-а позиция. Тъй като обаче състезателите са изминали само две трети от разстоянието, по правилата на шампионата те получават едва половината от точките си. Така вместо обичайната 1 точка Лела получава само половин точка. Въпреки това към днешна дата тя все още е единствената жена, която печели точки във „Формула 1“.
В периода 1974-1976 г. Лела Ломбарди участва в 12 състезания, завършвайки 7 от тях. В допълнение към половината спечелена точка тя държи и рекорда за най-висок стартов номер в историята на „Формула 1“ – „208“ на колата ѝ в Brands Hatch през 1974 г. Това е препратка към нейния спонсор Радио „Люксембург“, което по това време излъчва на 208-метрова средна вълна. Този рекорд на сдържаната, но амбициозна италианка, която почива от рак на гърдата няколко дни преди 51-ия си рожден ден през март 1992 г., все още не е счупен тъй като стартовите номера във „Формула 1“ вече не могат да надвишават числото „99“.
