КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ СЛУЧВА?!

Серия от статии и публикации в интернет ни оставиха потресени и натъжени от това, което се случва на българското Черноморие. Става дума за намерения (изплувал) делфин на плажа в Лозенец, разстрелян с автоматично оръжие. 

Публикуваме без редакция разказа на очевидец. Правата върху текста и снимките са на clubextreme.org.

Седим на плажа безгрижно следобеда на края на август. Към брега бавно се приближава нещо голямо, бяло и… доста зловещо. Чайка седи върху него и кълве. Морето изкарва голям 2-метров побелял делфин, вълните го лашкат и го обръщат и тогава се разкрива зловещата истина – по тялото му си личи откос от огнестрелно оръжие. От дупките от куршумите изтича кръв, която морето веднага заличава – но само на следващата вълна се повтаря отново… и отново.

Немеем и не вярваме на очите си – но е факт. Хладнокръвно убийство. От човек или хора, със семейство и деца – просто изрод.
Преди 2 години морето изкара друг 4-метров делфин – очевидно умрял от старост. Тогава, след близо ден говорене по телефона – разбрахме, че ние сами трябва да се оправим с това, което е дошло до нашия плаж. Не че няма организации, които са отговорни за това – просто всички си прехвърляха топката, докато накрая не го погребахме самите ние в една красива дюна на плажа.
Сега знаехме какво да направим точно – от самото начало – но някак си… като намерите труп на някой разстрелян вие заравяте ли го???

Вдигнах телефона на 112 – ужасната услуга, финансирана от джоба ни – където за всеки по-странен сигнал трябва да им обясняваш какво да направят или те просто те отсвирват – и след 10-минутно обяснение сигналът ни беше приет.
Стояхме 10-на човека и гледахме как се поклаща тялото на делфина, а кръвта му шуртеше… Беше мъртъв поне от няколко дена.

След близо час дойдоха 2-ма полицаи от Националната полиция. Сигналът беше предаден на тях. Постояха с нас 30-на минути в очакване началството им да каже какво да правят. След малко се обадиха: „Началника ни каза (на полицията в Царево), че според него и прокурора с който е говорил, НЯМА извършено престъпление и полицията не може да поеме отговроност.“ И двамата полицаи си тръгнаха от плажа. Беше им в извънработно време и си бяха изхабили горивото за джипа, за да дойдат до тук – за което гориво и лично аз съм давал пари над масата. За кво? – за някъв си мъртъв делфин.

Стоях и не вярвах на очите си. Разстрелян делфин, вероятно с автоматично оръжие не е престъпление в България??? Обадих се на адвоката си, който ми нашепна няколко закона по които това си е чисто престъпление. (е, как да не е престъпление, като го има в НК: Чл. 325б. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.)

Обезумял, в тъмнината реших твърдо да оставя делфина да погледа звездите още една нощ в морето, което беше неговия дом – преди някой или нещо да го погребат в земята, която обитаваха чудовищата – хората. Не заслужаваше да е там.
Вечерта друг човек се обади на 112 за делфина, а оттам зададоха загадъчния въпрос: „– А вие видяхте ли извършителя?„…
През нощта написах за това във Фейсбук (снимки: Атанас Русев) със снимки, като любезно постнах и на моя приятел Бойко Борисов, бтв, бнт1 и където се сетя още. Не че очаквам от ББ да се намеси естествено – просто си говорим.
Утрото дойде и делфинът бавно се поклащаше на брега. Кръвта му очевидно се беше сляла с морето през нощта…

Знаех, че ще е наша работа – нямаше на кой друг да е. И все пак – звъннахме на Държавната инспекция за ветеринарен и … контрол…
Оттам казаха, че имат само 1 кола, която в момента е в Котел и че може на следващия ден да дойдат и да констатират и да напишат протокол – но всичко друго – да си го направим ние. Бяхме в морето с лодката за риба, когато ми се обадиха по телефона от Екологията в община Царево. Към 10.20 сутринта.

Човекът каза, че задължение на концесионера е да си ПОЧИСТВА плажа. За него това представляваше просто едно почистване… Не знам точно колко минути виках по телефона, но стигнахме до там – че дори и аз да направя всичко, беше нужно да му се обадя, за да ми каже КЪДЕ ДА ЗАРОВЯ ДЕЛФИНА!!!

На което искрено се изсмях и му казах, че щом аз го правя – си е моя работа и не ме интересува ШИБАНАТА ДЪРЖАВА, в която живея и на която на такива като него им давам от парите си за заплатите им. Затворих с думите, че започвам да разрешавам проблема сам и че не ме интересува нищо и никой.

Излязохме, повикахме спасителите на помощ, взехме въжета и платнища – имахме опит с 4-метровия делфин отпреди 2 години – и тръгнахме към убития делфин. В този момент зад нас се появи човекът от общината – Екологията (миналата година идваше 4 пъти по заръка на кметчето, за да ме глобява заради боклуците по плажа – но така и не успя – въпреки че бяха забранили на колите си и  сметището да ни взимат боклуците), а зад него вървеше багер, който загреба делфина, изнесе го от плажа и го зарови незнайно къде.

На общинска земя, която тук не означава, че е държавна – по-скоро означава, че е феодално-частна и най-вероято патентована (б.а. както нестинарството!) – така че не знам дали горкият делфин или наследниците му няма да ги търсят да плащат за това че… или за багера…

Надявам се единствено, че духът на делфина навреме се е върнал далече, далече, далече в морето, там, откъдето земята на чудовищата не се вижда… и сега волно си плува сред близките и дечицата … и им спестява разказа за един сън, за един ужасен свят, населен с отвратителни същества.