Венцислав Петров е от хората, за които е невъзможно да съществуват статично и рамкирано. Той сякаш е създаден за да изследва, пътешества и откривателства, при това по много различни начини. Силно влюбен в планината и красотите на България, Петров е и сред първите офроуд ентусиасти наоколо, и сред най-добрите фотографи, за които се сещаме. Мнозина го познават и като създател на един от най-влиятелните, потентни и емблематични български форуми – Offroad-bulgaria.com, който всъщност далеч не е нишов и строго специфичен, а отворен към всякакви новости и значително по-различен от онова, което мнозина биха могли да предположат.
Отдалечихме Петров от любимата му Витоша за един разговор в центъра на София, но тематиката, очаквано, си остана авантюристична и извънградска.
ФОРУМНА КУЛТУРА
С годините форумите отмряха или се превърнаха просто в страници в социалните мрежи. Offroad-bulgaria обаче е изглежда по-жизнен отвсякъде. Как се получи това?
Всичко това се дължи на факта, че този форум не е просто виртуална структура. Отдавна мина модата на форумите, но нашият форум е жив, защото има голяма основа, която е извън виртуалното. Голяма част от потребителите му се познават лично. Преди години трябваше да събираме пари, като във връзка с това пуснахме тема в нашия форум и в една много популярна facebook група. При нас имаше 200-300 коментара и бяха събрани 16 000 лева, а в групата – обратно. Десетина хиляди лайка, хиляди коментари и в крайна сметка – 58 лева.
Но едва ли това е единственото обяснение за жизнеността на офроуд форума.
Така е, имаме и други силни страни. При нас например потребителите се сблъскват с реална модерация – конкретни решения, зад които е ясно точно кой стои. В началото това предизвикваше доста негативни реакции – вероятно 4/5 от моите приятели имат бан на форума. Благодарение на тази модерация обаче се изгради ефективен начин на комуникация, който доказа смисъла си във времето. Постепенно Offroad-bulgaria изгради свой собствен стил на неприемане на определено поведение и на определени потребители.
Форумът съществува вече цяло едно десетилетие, но вероятно си спомняш ясно как точно e започнал.
О, разбира се, помня отлично първата му секунда! Създадох Offroad-bulgaria заедно с брат ми и 24 часа след стартирането му, в него имаше публикувани 3 поста – по един от мен, брат ми и един приятел. Както е нормално за България, бързо се появиха и негативни мнения, които обаче не ме смутиха. Прецених кои имат основание и директно се срещнах с хората, които ги споделят. Впоследствие привлякох много от тях към Offroad-bulgaria. През годините имаше много опити за създаване на други подобни форуми, но нашият се оказа единственият успешен.
Какво се промени най-много в Offroad-bulgaria с течение на времето?
Много неща, разбира се. Днес форумът е много различно място от онова, което беше преди 5 години, например. Помня добре, че тогава можехме просто да напишем във форума – „Хайде към Ком-Емине“ и да се съберем 30 джипки, с които да отидем на 10-дневен поход. Това в момента е невъзможно и то не защото на хората не им се занимава, а защото така ни е налегнал, че нямаш време за всичко. И се появяват други, по-приоритетни неща.
Радваш ли се, че точно ти си успял да създадеш подобна общност?
Разбира се, но това не съм постигнал само аз, а стотиците, които модерират форума и хилядите, които пишат в него и създават безброй връзки помежду си. Нашият форум ти дава повече от някаква онлайн група, в която реалистично хората си разменят единствено лайкове. Има хиляди, десетки хиляди случаи в които реално сме помагали на хора. При трагедията в село Бисер например за няколко часа успяхме да съберем 5-6 хиляди лева, след което с тях наши хора изкупиха няколко щанда в един от софийски хипермаркет и потеглиха към селото. Държа да подчертая, че бяхме в Бисер преди всички останали.
Знаем добре, че помощта ви в Бисер не е единственият подобен случай.
Да, разбира се. Радвам се, че нашите хора се включиха и в почистването на река Въча, отделяйки дни, дори месеци труд. Бяха събрани тонове боклук и въпреки че това няма да реши генерално проблема с подобно замърсяване в държавата, тези действия предизвикаха обществен резонанс.
Поздравления за всичко това, разбира се! Но не е ли малко притеснително, че доброволци от един Интернет форум могат да се мобилизират по-бързо от полиция и Гражданска защита?
Това са фактите. Защо трябва да ни притесняват? Напротив – това трябва да радва всички. И всяка институция, която реално работи, оценява и нашата помощ. Нашата помощ, например, е най-силно оценявана от пожарникарите – те всекидневно попадат в тежки ситуации и знаят колко важно е някой да ти удари едно рамо. Когато трябва да помогнеш на някого няма надпревара, няма състезателен елемент.
Колко други държавни институции оценяват вашите действия?
Смятам, че държавата е в голям дълг към хората, които са решили да помогнат на някого. Освен необходимата инвестиция в институции и органи, държавата трябва да инвестира, особено морално, в хората, които са готови да помогнат някому. Доброволците са много ефективни, особено когато бъдат подкрепени и интегрирани в държавните структури.
Имайки предвид цялата агресия и отчуждение в нашето общество, вероятно не е толкова лесно да бъдат намерени такива доброволци.
Напротив. Много хора са готови да помогнат на другия. Дори онези с най-сивите и начумерени физиономии. Просто трябва да им бъде дадена възможност да проявят добрина.
Интервюто ни с Венцислав Петров продължава. Във втората част си говорим за офроуд приключенията, планината и голямата му страст – фотографията.
