Ако видите някъде в София човек, ходещ с автомобилна гума завързана зад себе си, по всяка вероятност това е Бранислав Бранков. Причината не е някакъв нов вид изтезание, а малко по-авангардна тренировка, с която Брани се готви за зимата и за патагонския лед. Бранислав Бранков, заедно с Кирил Трифонов, предвижда след няколко месеца да стартира експедицията „Project Big Ice: Patagonia“. Тя се очаква да се превърне в първото българско пресичане на Южната Патагонска ледена шапка по цялата й дължина или накратко – 400 км лед със 150 км багаж.
Бране е от хората, които, както е модерно да се казва „живеят на ръба“ и „излизат извън комфортната си зона“. Въпреки това го намерихме съвсем комфортно разположен пред десетки хора публика в една от залите на „Soho-София“. Там той изнасяше лекция за подготовката за зимната планина, организирана от „LineSickers“. И понеже дискусията с него се развихри, а темата е по-дълбока от пирински снежен улей, се наложи Брани да разкаже малко повече преди да е избягал в Патагония или с някоя гума.
Можеш ли да изредиш всички екстремни спортове, с които се занимаваш?
Статистически най-екстремното нещо, с което се занимавам, е каране на колело в София. По-малко опасните неща, които правя, са скайдайвинг (парашутни скокове), извънпистови ски, спортно катерене и алпинизъм, вкл. зимен алпинизъм, парапланеризъм от време на врене… С част от тези спортове се занимавам и професионално. В момента съм планински водач, част от проекта IntoTheWild.bg, както и инструктор по парашутизъм в SkydiveSofia.
С толкова много екстремни занимания, коя е най-голямата опасност за теб през зимата (като изключим карането на колело в София)?
Най-големият риск е да тръгнеш, подценявайки условията и надценявайки себе си. За да не го правиш обаче, трябва да си добре подготвен, да познаваш себе си и това, което те заобикаля.
По време на дискусията на „LineSickers“ за подготовка за зимната планина ти спомена, че най-големият риск сме ние самите. Защо мислиш така?
Абсолютен факт е. Ако няма никой в планината, няма да се случват инциденти там. Просто е. Когато се появят хора в планината, тогава започват инцидентите. В общия случай повечето нещастни случаи са поради човешка грешка. Всяка една ситуация в екстремен спорт, или поне големият процент от случаите, е в следствие от човешка грешка, подценяване на ситуация, надценяване на уменията. Просто ние хората сме много склонни да имаме твърде голямо его, което често ни пречи да си признаем, че може да сгрешим.
Всички чакаме да натрупа сняг. Ти как се готвиш за него?
Чакам го с нетърпение, защото карам фрийрайд ски. Преди да направя първите си спускания извън писта обаче, се старая винаги да се подготвя. Затова в началото на всеки сезон предвиждам няколко дни на пистата, за да си ошлайфам техниката. Не съм карал от март месец насам и колкото и опит да има човек, за повече от половин година уменията му малко или много закърняват и трябва опресняване. Не искам да скачам директно извън пистата. Миналата зима направих тази грешка – наваля сняг и веднага отидох да търся „пудрата“ над Бояна. В резултат на това ми се случи инцидент, който ме извади за един месец от строя. Пореден пример за надценяване на уменията спрямо условията. Друго, което правя, освен тези подготвителни карания на писта, е да следя метеорологичните прогнози. За мен най-важна е лавинната обстановка. Това е дълга и важна тема.
А какво е важно да проучим преди да потеглим към мястото за каране?
От изключителна важност, както стана ясно, е да провериш метеорологичната прогноза и историята на метеорологичната обстановка от поне една-две седмици назад. Това дава информация за историята на снега и евентуално може да е източник на полезни насоки за това как ще се развият нещата в деня на твоето излизане в планината. Друго важно нещо е да събереш информация от хора, които скоро са били на местата, към които си се запътил. Това обаче трябва да бъдат адекватни, проверени източници.
Какво винаги имаш в раницата си през зимата?
Карта и компас. Елементите от лавинния комплект. Абсолютно задължителни са! Нося и сечиво и котки за лед. Задължително имам и щеки. Нося и медицински пакет, в който има базови превързочни материали, лични медикаменти, които зная, че могат да ми потрябват, ножица (може да се наложи да режеш дрехи на пострадал), както и спасително фолио, което се ползва в случай на или срещу измръзване. Освен основното осветление, добавям и един много лек допълнителен авариен челник. В зависимост от терена мога да нося въже и други неща.
*Събитията на LineSickers вече четири поредни зими събират хора, обичащи да бъдат във високата планина и в дълбокия сняг. Хората, стоящи зад организацията, редовно провеждат дискусии, лекции, уъркшопи, състезания на различни, но все екстремно-зимни теми. Причината е, че искат те, а и всички останали, да бъдем по-добре подготвени за зимната планината и всички хубави или пък плашещи неща, които ни очакват в нея. Сред събития на „LineSickers“, които предстоят тази зима, са „Wax and Relax“ на 12-ти декември (подготовка на ските и дъските за сезона), курс „Линии и лавини“ на 5-ти януари и „Pray for snow Медицина“ в средата на февруари.
