Пънкар, фрийстайл скиор, ТВ водещ, кино звезда и екстремна личност до мозъка на костите си, Глен Плейк е толкова колоритен, че не може да бъде описан нито с 2, нито дори с 20 думи. Във всеки случай, още от края на 80-те той е сред най-разпознаваемите посланици на фрийстайл ските и екстремните спортове изобщо, затова ще бъде особено вълнуващо да видим емблематичния му пънк гребен на поредното издание на феста Дни на предизвикателствата. Преди това обаче, разменяме няколко думи с него.
Винаги ли слагаш знак за равенство между ските и пънка?
Абсолютно. При фрийстайл ските мислиш самостоятелно, отговаряш за собствените си действия, а на краката си пристегнал дълги парчета дърво, благодарение на които се носиш бързо и без никакви спирачки, при това в някои от най-негостоприемните места на планетата. Звучи ми доста пънк рок…
Винаги съм се чудил дали пънк гребенът ти помага или пречи при ски спусканията?
Определено не помага много, а когато е студено и ветровито е откровено досаден. Но пък в слънчев пролетен ден допринася за готиното усещане от спускането.
ВИЖ ПОВЕЧЕ: Българският ски пънкар – Чонги
Мислил ли си някога да замениш фрийстайла за по-конвенционален тип ски спускания?
Това, което правя, са конвенционални ски спускания. Ските не са започнали в лъскавите зимни курорти с перфектно гладките писти. Започнали са високо в планината с няколко луди глави, които нямали никакви други забавления освен снега под краката си.
Какво е най-лудото ти спускане до момента?
Задаваш ми прекалено труден въпрос. Имал съм жестоки спускания по високите планини из цялата планета, но съм се забавлявал адски много и в американския северозапад, на писти с дължина малко над 100 м. В последно време водя ски курсове за начинаещи специално за непалски планински водачи – случват се на надморска височина над 5000 м! Във всеки случай, надявам се тези лудости да не престанат скоро, адски приятни са ми.
И все пак, сигурно е имало случаи, в които суперзабавната лудост се е превръщала в суперопасна лудост.
Неведнъж, при това! Едва оцелях, когато в Непал ме помете лавина – макар че се отървах само със счупена ръка. Тогава загинаха общо 11 човека, изобщо целият ни опит за достигане на Манаслу беше пълен провал.
Вероятно често благодариш на Господ, че все още си жив и здрав?
Правя го всеки ден. И пак е малко.
Смяташ ли пак да пробваш да изкачиш и спуснеш Манаслу?
Не мисля. Манаслу не ми е детска мечта или нещо такова, просто експедицията там беше поредната възможност да се видя с приятели и да направя нещо готино. Обичам високопланинското усещане, но вече не ми пука особено за осемхилядниците – на тях е препълнено с алпинисти. Едновременно с това, има седемхилядници, на които не ходи почти никой, а вероятно са и по-удобни за ски спускания.
Какво включват другите ти планове?
Антарктика, или поне много би ми се искало да достигна до там. Също така, един приятел е рейнджър в планините Рангелите в Аляска – мисля скоро да му отида на гости. Абе, има много места, които искам да посетя и да карам ски там. Защо не – България? Всъщност, знам доста за вашите планини и то не то вчера – крайно време е да карам в тях.
Още от края на 80-те попадаш в различни ски филми. Имаш ли любим сред тях?
Цялото нещо ми е много любимо – някой улавя момент от живота ти и го запечатва завинаги. Нещо повече – споделя го с хиляди други хора. Ако трябва да назова любимия ми ски филм, то трябва да е Ski The Outer Limits – една страхотна шейсетарска продукция. Разбира се, аз не участвам в него, хаха.
Доколкото разбираме, в момента завършваш свой филм?
Така е – иска ми се да превърна обучението на планинските водачи в Непал в хубава филмова продукция. А и все някога ще направя филм за спускането в американските пущинаци – ще го кръстя Back Country Mogul Skiing.
Освен заради Глен Плейк, защо още си струва да посетим Дните, вижте в нашите топ 5 причини.
